Астероид, който се движи след Марс може да е близнак на нашата Луна
Отдалечен метеорит, движещ се в гравитационното поле след Марс, е следен по-подробно от всеки път и от близко разкрива изненадваща аналогия – такава, която повдига забавни въпроси за античния генезис на обекта.
Въпросният метеорит, наименуван (101429) 1998 VF31, е част от група троянски метеорити, споделящи орбитата на Марс. Троянците са небесни тела, които попадат в гравитационно уравновесени области на пространството наоколо до други планети, ситуирани на 60 градуса пред и зад планетата.
Повечето от познатите ни троянски метеорити споделят орбитата на Юпитер, само че и при други планети ги има, в това число Марс и Земята. Това, което прави (101429) 1998 VF31 (оттук нататък единствено „ 101429 “) забавен, е, че измежду проследяващите троянци на Червената планета, 101429 наподобява неповторим.
Останалата част от групата, наречена L5 марсиански троянци принадлежат на това, което е известно като семейство Eureka – първият открит троянец на Марс – и доста дребни фрагменти, за които се счита, че са се откъснали от родителската им галактическа канара.
101429 обаче е друг и в ново изследване, ръководено от астрономи от обсерваторията и планетариума Armagh (AOP) в Северна Ирландия, беше потърсена повода за разликата.
С помощта на спектрограф, наименуван X-SHOOTER на 8-метровия доста огромен телескоп (VLT) на Европейската южна обсерватория в Чили, екипът изследва по какъв начин слънчевата светлина се отразява от 101429 и нейните L5 родственици в семейство Eureka. Изглежда, че 101429 и кланът Еврика въпреки всичко не са родственици, като анализът разкрива, че 101429 демонстрира спектрално съвпадане със спътник, доста по-близо до Земята.
„ Спектърът на този съответен метеорит наподобява ненадейно непосредствен до елементи на Луната “, изяснява астрохимикът на AOP Галин Борисов. Въпреки че към момента не можем да сме сигурни за какво това е по този начин, откривателите споделят, че е правдоподобно произходът на този марсиански троянец да е почнал някъде надалеч от Червената планета, като 101429 съставлява „ реликвен откъс от първичната твърда кора на Луната “.
Ако това е правилно, по какъв начин от дълго време изгубеният близнак на Луната се оказва като троянец, обвързван с Марс?
„ Ранната Слънчева система е била доста друга от това, което виждаме през днешния ден “, изяснява водещият създател на проучването, астрономът на AOP Апостолос Христоу.
„ Пространството сред новосформираните планети е било цялостно с парчета и конфликтите с тях и сред тях са били нещо всекидневно. Големи метеорити непрестанно удряли Луната и планетите. Част от подобен конфликт можеше да е достигнал орбитата на Марс, до момента в който планетата към момента се е формирала и е попаднал в нейната орбита. „
Това е завладяваща концепция, само че откривателите споделят, че това не е единственото пояснение за предишното на 101429. Също по този начин е допустимо и може би даже по-вероятно, троянецът вместо това да съставлява откъс от Марс, отчупен след сходен тип случай, засягащ Червената планета; или може просто да е елементарен метеорит, който посредством процесите на изветряне на слънчевата радиация в последна сметка наподобява тъкмо като Луната.
По-нататъшните наблюдения с още по-мощни спектрографи могат да хвърлят повече светлина върху въпроса за произхода на метеорита, както и при бъдещо посещаване на галактически транспортен съд, споделя екипът, „ който по пътя към троянците може да получи спектри на Марс и на Луната, за непосредствено съпоставяне с данните на метеорита „.
Публикувано в изданието Icarus.
