Плашещо пророчество: Bloomberg обяви в коя държава на Балканите ще е следващата война между НАТО и Русия
Отбранителният съюз на Запада ухажва Босна и Херцеговина, само че водачите в Сараево са разколебани по въпроса дали да одобряват поканата за участие в НАТО. Министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров съобщи по-рано, че Алиансът и Европейският съюз „ ускоряват напъните си за усвояване на района “, поставяйки страните на Балканите пред „ подправения избор " сред Русия и Запада. Това написа Миша Савич в материал за американската организация Bloomberg, представен от " Фокус ".
Ето какво още написа в публикацията:
„ През актуалната година НАТО към този момент надви над Русия в битката за въздействие в южната част на Европа, в предишното комунистическа. Сега Алиансът е на път към идната борба в района, който е бил сцена на най-кървавите борби в европейската история след Втората международна война.
Приемайки Черна гора като член на организацията, Алиансът се насочва към Босна и Херцеговина – където през 1995 година организира първата си военна интервенция.
Въпреки че намесата на НАТО оказа помощ да се спрат кръвопролитията сред бошняци, сърби и хървати, бруталният спор, който се разпростра тук след рухването на някогашна Югославия, е лишил минимум 100 000 живота. Оттогава районът непрекъснато живее в сянката на страха от нови междуетнически напрежения.
Миналата седмица трендовете се ускориха: министрите на външните работи на НАТО още веднъж стартираха проекта за деяние за участие, който беше замразен за цяло десетилетие. И в случай че бошняците и хърватите поддържаха доближаването с НАТО, то сърбите, водени от Милорад Додик, одобриха концепцията враждебно.
„ Никога няма да поддържа присъединението към боен съюз, без значение дали е НАТО или някой различен ", безапелационен бе Додик, който съставлява босненските сърби в тристранното председателство на Босна и Херцеговина.
Лидерът на мюсюлманската общественост Шефик Джаферович съобщи, че участието в НАТО остава „ една от главните цели на външната политика “ " и за трите народа на Босна и Херцеговина.
Лидерът на хърватите Желко Кошич също дефинира участието в НАТО като един от целите, като означи, че един от някогашните членове на президиума на Сърбия - Небойша Радманович, през 2009 година поддържа проекта за деяние за подготовката на участието.
„ Тогава Република Сръбска в действителност прегледа въпроса за присъединението към НАТО, смятахме, че имаме какво да обсъдим с алианса. Днес обаче геополитическата обстановка се е трансформирала “, изясни Додик, съдружник на съветския президент Владимир Путин.
НАТО разчита на притока на нови членове от Балканите - район, където съюзът е жертван да се бори за въздействие с Русия. Москва изрично осъжда разширението на западния блок в тогавашната си сфера на въздействие. Бившите югославски републики Словения, Хърватия и Черна гора към този момент се причислиха към Алианса, а Македония получи публична покана през юли.
Бомби и гибел
Дейтънското спокойно съглашение докара до основаването на две квазидържави в Босна и Херцеговина: Република Сръбска и така наречен Федерация Босна и Херцеговина, състояща се от бошняци и хървати. Системата се характеризира със едва федерално държавно управление, което споделят и трите общности.
Тя затруднява вземането на решения, забавя икономическия напредък и попречва постигането на политическа естетика: партиите непрекъснато спорят за разнообразни въпроси: от това по какъв начин да се разпределят бюджетни средства до това кои флагове да се употребяват по време на публични събития.
И по този начин, предходната седмица Додик напусна среща в символ на митинг против обстоятелството, че знамето на Република Сръбска не е вдигнато на равна нога с това на Босна и Херцеговина. Неговото демонстративно отменяне на доближаването с НАТО има исторически корени.
По време на войната в Босна, НАТО реагира на босненско-сръбската офанзива против мюсюлманския анклав Сребреница, при която бяха убити осем хиляди мъже и момчета, с бомбардировки.
НАТО нанесе удари и на прилежаща Сърбия по време на спора в Косово през 1999 година Сега формален Белград обаче поддържа тесни връзки с Република Сръбска.
„ Нямаме право да забравяме за хилядите бомби и смъртни случаи в Сърбия и Република Сръбска. Членството в НАТО ще бъде оскърбление за всички сърби без изключение “, предизвести Додик още при започване на годината.
По-рано Съединени американски щати постановиха наказания против Додик, който постоянно прикани за отдръпване на сръбската общественост, за подкопаване на мирните съглашения. Додик също по този начин даде обещание да се опълчи на измененията в държавната система, признати под натиска на интернационалните представители.
Ключовите световни играчи също не са съгласни.
По-рано този месец съветският външен министър Сергей Лавров съобщи, че НАТО и Европейският съюз „ ускоряват напъните си за усвояване на района “, поставяйки страните пред „ подправения избор “ сред Русия и Запада.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи, че Алиансът би желал да реализира единодушие по отношение на спомагателните ограничения, нужни за възможното участие на страните от района.
„ Дали да одобри или да не одобри предлагането, взема решение Босна и Херцеговина “, акцентира Столтенберг от Брюксел. „ Ние направихме нашия ход “.
Ето какво още написа в публикацията:
„ През актуалната година НАТО към този момент надви над Русия в битката за въздействие в южната част на Европа, в предишното комунистическа. Сега Алиансът е на път към идната борба в района, който е бил сцена на най-кървавите борби в европейската история след Втората международна война.
Приемайки Черна гора като член на организацията, Алиансът се насочва към Босна и Херцеговина – където през 1995 година организира първата си военна интервенция.
Въпреки че намесата на НАТО оказа помощ да се спрат кръвопролитията сред бошняци, сърби и хървати, бруталният спор, който се разпростра тук след рухването на някогашна Югославия, е лишил минимум 100 000 живота. Оттогава районът непрекъснато живее в сянката на страха от нови междуетнически напрежения.
Миналата седмица трендовете се ускориха: министрите на външните работи на НАТО още веднъж стартираха проекта за деяние за участие, който беше замразен за цяло десетилетие. И в случай че бошняците и хърватите поддържаха доближаването с НАТО, то сърбите, водени от Милорад Додик, одобриха концепцията враждебно.
„ Никога няма да поддържа присъединението към боен съюз, без значение дали е НАТО или някой различен ", безапелационен бе Додик, който съставлява босненските сърби в тристранното председателство на Босна и Херцеговина.
Лидерът на мюсюлманската общественост Шефик Джаферович съобщи, че участието в НАТО остава „ една от главните цели на външната политика “ " и за трите народа на Босна и Херцеговина.
Лидерът на хърватите Желко Кошич също дефинира участието в НАТО като един от целите, като означи, че един от някогашните членове на президиума на Сърбия - Небойша Радманович, през 2009 година поддържа проекта за деяние за подготовката на участието.
„ Тогава Република Сръбска в действителност прегледа въпроса за присъединението към НАТО, смятахме, че имаме какво да обсъдим с алианса. Днес обаче геополитическата обстановка се е трансформирала “, изясни Додик, съдружник на съветския президент Владимир Путин.
НАТО разчита на притока на нови членове от Балканите - район, където съюзът е жертван да се бори за въздействие с Русия. Москва изрично осъжда разширението на западния блок в тогавашната си сфера на въздействие. Бившите югославски републики Словения, Хърватия и Черна гора към този момент се причислиха към Алианса, а Македония получи публична покана през юли.
Бомби и гибел
Дейтънското спокойно съглашение докара до основаването на две квазидържави в Босна и Херцеговина: Република Сръбска и така наречен Федерация Босна и Херцеговина, състояща се от бошняци и хървати. Системата се характеризира със едва федерално държавно управление, което споделят и трите общности.
Тя затруднява вземането на решения, забавя икономическия напредък и попречва постигането на политическа естетика: партиите непрекъснато спорят за разнообразни въпроси: от това по какъв начин да се разпределят бюджетни средства до това кои флагове да се употребяват по време на публични събития.
И по този начин, предходната седмица Додик напусна среща в символ на митинг против обстоятелството, че знамето на Република Сръбска не е вдигнато на равна нога с това на Босна и Херцеговина. Неговото демонстративно отменяне на доближаването с НАТО има исторически корени.
По време на войната в Босна, НАТО реагира на босненско-сръбската офанзива против мюсюлманския анклав Сребреница, при която бяха убити осем хиляди мъже и момчета, с бомбардировки.
НАТО нанесе удари и на прилежаща Сърбия по време на спора в Косово през 1999 година Сега формален Белград обаче поддържа тесни връзки с Република Сръбска.
„ Нямаме право да забравяме за хилядите бомби и смъртни случаи в Сърбия и Република Сръбска. Членството в НАТО ще бъде оскърбление за всички сърби без изключение “, предизвести Додик още при започване на годината.
По-рано Съединени американски щати постановиха наказания против Додик, който постоянно прикани за отдръпване на сръбската общественост, за подкопаване на мирните съглашения. Додик също по този начин даде обещание да се опълчи на измененията в държавната система, признати под натиска на интернационалните представители.
Ключовите световни играчи също не са съгласни.
По-рано този месец съветският външен министър Сергей Лавров съобщи, че НАТО и Европейският съюз „ ускоряват напъните си за усвояване на района “, поставяйки страните пред „ подправения избор “ сред Русия и Запада.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи, че Алиансът би желал да реализира единодушие по отношение на спомагателните ограничения, нужни за възможното участие на страните от района.
„ Дали да одобри или да не одобри предлагането, взема решение Босна и Херцеговина “, акцентира Столтенберг от Брюксел. „ Ние направихме нашия ход “.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ