Отбелязваме днес църковния празник Възнесение Господне (Спасовден). Той се чества

Отбелязваме през днешния ден църковния празник Възнесение Господне (Спасовден).

Той се празнува постоянно в четвъртък, на 40-тия ден след Великден.

Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, с цел да проповядва своето обучение и да беседва с апостолите, движейки се сред тях като богочовек.

Празникът се назовава и Спасовден, тъй като с Христовото възнесение приключва и актът на човешкото избавление.

На този ден в подножието на Елеонската планина Христос се въздигнал в небесата.

В националния календар седемте четвъртъка след Великден се почитат срещу градушка, а последният от тях – Спасовден е обвързван с култа към мъртвите.

Според поверието, на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на независимост от Велики четвъртък. Затова в събота след празника се отбелязва Черешова Задушница.

Според българските национални вярвания на 40-тия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта против Спасовден росен.

С него могат да се лекуват болните и бездетните.

На сутринта се гадае за изхода от заболяването по водата в зелената чиния. Плува ли в нея цветец или листо, изходът ще е удобен, по тази причина от водата би трябвало да се пие в продължение на 40 дни.

Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, в случай че човек негласно отиде при запустял бунар и огледа в него, вместо своя облик ще види облика на оня собствен умрял родственик, за който си мисли сега.

Спасовден е професионален празник на хлебари, водачи, строители, хотелиери и цветари. Градският си празник празнуват в Ахелой, Долна Баня, Китен и Тръстеник.

Именици на Спасовден са хората, носещи имената Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска, Спасения, Спасуна, Сотир.