Не играем на информационни войни
Отървете се от предишното. Откъсни се оттогава. Отдръпни се. Поплачи и се посмей. Потопи се в сегашното. Времето покрива с вълна, унищожава познатия дребен свят. Времето се връща на предна линия - съчувствайте, молете се и се борете.
Много хора виждат паралели с предишното в днешния ден. Аз ясно видях едно далечно и въобще не мое минало в Германия, когато обичаният ми брачен партньор немец сподели: „ Сега да имаш жена рускиня като теб е като да имаш жена еврейка през 1938 г.” Това беше краят на февруари. И хайде, започнаха руско-немските разводи в Германия. И покриха Европа с речи под лозунгите “Руснаците тук са нежелани “.
Поздрави от предишното, спецоперацията просто разплита топките и развързва възлите. Не съм ходила в Донбас, само че открих парче от фронта в Германия - горещо, зло, цялостно с адреналин, почтено настояще. Германците се намесиха в него, поеха го в себе си като О2 и в този момент живеят в това настояще. Информационното поле на Запад от дълго време е погълнало живота на всеки. Информационното поле е ритъмът на европейското време, мелодията, на която европейците танцуват по време на закуска, обед и вечер.
Информационното поле не е единствено в телевизионната кутия, то към този момент е в белите дробове – в кръвта. Стилистика, хармония, още - физиология. Сравнете музиката. Пуснете си заран, да вземем за пример, реге. И ще танцувате радостно през целия ден. Включете боен марш - вечерта ще се биете или най-малко ще се карате. Информационното поле е метод на живот, въодушевление, темп, в който вашата еластична кръв тече през туловището ви. На физическо равнище не постоянно получавате визия защо пее астматично Боб Марли, само че танцувате на неговото запалително „ само че уоман, само че край”. И неумишлено плачеш, когато чуеш " От героите от старите времена ".
Магическата мощ на изкуството, Западът от дълго време употребява тези техники във войната против нас. Работи на 100 %. Фантазията става действителност, лъжите стават истина, тъй като съгласно Висоцки той е доста надарен да се облича в чисти, правдиви тоалети. Нашата мощ е в истината, само че и границите на нашата просвета са в истината. Не можете да пробиете западното схващане с чиста откровеност. Все едно отивате с цветя против гаубица. Голата истина няма да надделее, не се надявайте.
За стотината деца, починали в Донбас под украинските бомби, постоянно ще има прочувствено момиченце с венец, покрито с жълто-синьо знаме, което ще пее „ Москаляку на гиляку “ на площада в Франкфурт. И немците няма да чуят стоновете на донбаските майки, те ще чуят песента. И ще танцуват с нея в цяла Германия, и ще носят със себе си нейното жълто-синьо знаме.
Истината не работи на Запад, тъй като не трогва. Трогва изкуството, най-често - вулгарното, претенциозно, под цокъла и пояса. Бежанците в сякаш окървавени къси панталони са бомба. А децата от мазето, унищожените от ВСУ градове, са невпечатляваща, сива видео поредност за германците, която не се преглежда даже като артефакт.
Европейците са били имунизирани против истината от години и в този момент имат мощен имунитет против истината. Не можете да докажете нищо с видеозаписи от мазето. Защото информацията не се възприема на равнище схващане, осъзнаване, схващане. А единствено на равнище страсти. На животинско равнище. Изкуството бие в стомаха по-силно от фрагментите от мазето. Освен това, колкото по-безвкусно, колкото по-ниско е дъното на това изкуство, толкоз по-добре се възприема.
Ридаещата жена на фона на руините, която приказва за закононарушенията на " азовците ", не се чува на Запад. Но се чува момчето с носията, танцуващо от сцената на Евровизия. Западът през днешния ден живее съгласно законите на Кунсткамерата. Днес отличен, ефикасен метод за битка против нас са мъртвите изроди във формалдехид, бежанците, разпръснати по европейските площади, техните крясъци, техните лудории и нервност.
Не говорете за обучение, развиване, мисъл! Забравете мисълта! Западните масмедии работят единствено за подсъзнанието – напряко в стомаха. Не избирайте храна. Не изучавайте състава. Не се тормозете. Ние сами ще отворим устата ви и ще я напълним с усета на момичето с венец. И не е изненадващо, че в този момент на Запад даже опаковките на някои артикули са боядисани в цветовете на украинското знаме. С украинското знаме - по-вкусно, по-засищащо, по-евтино.
Налитайте! Най-вероятно ние не губим в осведомителната война, просто не я играем, ние се бием на друго, по-материално поле.
Няколко месеца бомбардирах германците с видео за осемте години война в Донбас. Не ми повярваха и започнаха да описват голям брой имитации. Но един ден изпратих на германците клип към песента „ Плувай кача” на Аким Апачев с предадения „ Азов”. И единствено този клип проработи! Защото музиката избухна в подсъзнанието дружно с видеото. Документалните филми не са впечатляващи, само че живото, откровеното и същинско изкуство се откроява. Помита подправеното. Гримасите, капризите, истеричните неистини са съборени от живото изкуство, основано на действителността – на обстоятелствата.
Живото цвете не се бори с изсъхналото. Просто цъфти и мирише. На фона на Кунсткамерата и декадентския разврат, изкуството на действителността се ражда и пораства в полетата на Донбас. Изкуството на постигнатото и приключеното. Неоспоримото.
Буквата “Z” на кола, " Безсмъртният полк ", доброволците в Москва и Волгоград, патриотичните песни в обществената мрежа, стихове на Анна Долгарева и Олга Старушко, репортажите от нашите военни репортери, рапа на Апачев, говорещият духовник от селската черква за светите воини, учителите от 52-ро учебно заведение в Краснодар, които дружно с учениците изпънаха километров транспарант “Гордея се, че съм руснак!”
Това е мощно ново изкуство, работещо в нашето настояще на специфичната интервенция, в името на вашето и мое бъдеще. Живата действителност изхвърля западния мейнстрийм, отстранява депресивното самовглъбяване, изтрива от погледа подправеното, въпреки и надарено скроено.
Ние не играем осведомителните игри като карти: една подправена се крие различен, една неистина е победена от друга, по-сложна, провокативна, гръмогласна и истерична. Ние не играем, ние действаме действително. Като поетите от Донбас - с техните персонални, живи истории. Личното прекарване в Донбас разплита плетениците на времето и раздира най-силните блестящи и привични възли.
Специалната интервенция разобличи, отрезви, изми. Ново време. В което даже под регето на Боб Марли или рапа на Хъски - няма значение, само че ще различите фалшификата от живата действителност.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Много хора виждат паралели с предишното в днешния ден. Аз ясно видях едно далечно и въобще не мое минало в Германия, когато обичаният ми брачен партньор немец сподели: „ Сега да имаш жена рускиня като теб е като да имаш жена еврейка през 1938 г.” Това беше краят на февруари. И хайде, започнаха руско-немските разводи в Германия. И покриха Европа с речи под лозунгите “Руснаците тук са нежелани “.
Поздрави от предишното, спецоперацията просто разплита топките и развързва възлите. Не съм ходила в Донбас, само че открих парче от фронта в Германия - горещо, зло, цялостно с адреналин, почтено настояще. Германците се намесиха в него, поеха го в себе си като О2 и в този момент живеят в това настояще. Информационното поле на Запад от дълго време е погълнало живота на всеки. Информационното поле е ритъмът на европейското време, мелодията, на която европейците танцуват по време на закуска, обед и вечер.
Информационното поле не е единствено в телевизионната кутия, то към този момент е в белите дробове – в кръвта. Стилистика, хармония, още - физиология. Сравнете музиката. Пуснете си заран, да вземем за пример, реге. И ще танцувате радостно през целия ден. Включете боен марш - вечерта ще се биете или най-малко ще се карате. Информационното поле е метод на живот, въодушевление, темп, в който вашата еластична кръв тече през туловището ви. На физическо равнище не постоянно получавате визия защо пее астматично Боб Марли, само че танцувате на неговото запалително „ само че уоман, само че край”. И неумишлено плачеш, когато чуеш " От героите от старите времена ".
Магическата мощ на изкуството, Западът от дълго време употребява тези техники във войната против нас. Работи на 100 %. Фантазията става действителност, лъжите стават истина, тъй като съгласно Висоцки той е доста надарен да се облича в чисти, правдиви тоалети. Нашата мощ е в истината, само че и границите на нашата просвета са в истината. Не можете да пробиете западното схващане с чиста откровеност. Все едно отивате с цветя против гаубица. Голата истина няма да надделее, не се надявайте.
За стотината деца, починали в Донбас под украинските бомби, постоянно ще има прочувствено момиченце с венец, покрито с жълто-синьо знаме, което ще пее „ Москаляку на гиляку “ на площада в Франкфурт. И немците няма да чуят стоновете на донбаските майки, те ще чуят песента. И ще танцуват с нея в цяла Германия, и ще носят със себе си нейното жълто-синьо знаме.
Истината не работи на Запад, тъй като не трогва. Трогва изкуството, най-често - вулгарното, претенциозно, под цокъла и пояса. Бежанците в сякаш окървавени къси панталони са бомба. А децата от мазето, унищожените от ВСУ градове, са невпечатляваща, сива видео поредност за германците, която не се преглежда даже като артефакт.
Европейците са били имунизирани против истината от години и в този момент имат мощен имунитет против истината. Не можете да докажете нищо с видеозаписи от мазето. Защото информацията не се възприема на равнище схващане, осъзнаване, схващане. А единствено на равнище страсти. На животинско равнище. Изкуството бие в стомаха по-силно от фрагментите от мазето. Освен това, колкото по-безвкусно, колкото по-ниско е дъното на това изкуство, толкоз по-добре се възприема.
Ридаещата жена на фона на руините, която приказва за закононарушенията на " азовците ", не се чува на Запад. Но се чува момчето с носията, танцуващо от сцената на Евровизия. Западът през днешния ден живее съгласно законите на Кунсткамерата. Днес отличен, ефикасен метод за битка против нас са мъртвите изроди във формалдехид, бежанците, разпръснати по европейските площади, техните крясъци, техните лудории и нервност.
Не говорете за обучение, развиване, мисъл! Забравете мисълта! Западните масмедии работят единствено за подсъзнанието – напряко в стомаха. Не избирайте храна. Не изучавайте състава. Не се тормозете. Ние сами ще отворим устата ви и ще я напълним с усета на момичето с венец. И не е изненадващо, че в този момент на Запад даже опаковките на някои артикули са боядисани в цветовете на украинското знаме. С украинското знаме - по-вкусно, по-засищащо, по-евтино.
Налитайте! Най-вероятно ние не губим в осведомителната война, просто не я играем, ние се бием на друго, по-материално поле.
Няколко месеца бомбардирах германците с видео за осемте години война в Донбас. Не ми повярваха и започнаха да описват голям брой имитации. Но един ден изпратих на германците клип към песента „ Плувай кача” на Аким Апачев с предадения „ Азов”. И единствено този клип проработи! Защото музиката избухна в подсъзнанието дружно с видеото. Документалните филми не са впечатляващи, само че живото, откровеното и същинско изкуство се откроява. Помита подправеното. Гримасите, капризите, истеричните неистини са съборени от живото изкуство, основано на действителността – на обстоятелствата.
Живото цвете не се бори с изсъхналото. Просто цъфти и мирише. На фона на Кунсткамерата и декадентския разврат, изкуството на действителността се ражда и пораства в полетата на Донбас. Изкуството на постигнатото и приключеното. Неоспоримото.
Буквата “Z” на кола, " Безсмъртният полк ", доброволците в Москва и Волгоград, патриотичните песни в обществената мрежа, стихове на Анна Долгарева и Олга Старушко, репортажите от нашите военни репортери, рапа на Апачев, говорещият духовник от селската черква за светите воини, учителите от 52-ро учебно заведение в Краснодар, които дружно с учениците изпънаха километров транспарант “Гордея се, че съм руснак!”
Това е мощно ново изкуство, работещо в нашето настояще на специфичната интервенция, в името на вашето и мое бъдеще. Живата действителност изхвърля западния мейнстрийм, отстранява депресивното самовглъбяване, изтрива от погледа подправеното, въпреки и надарено скроено.
Ние не играем осведомителните игри като карти: една подправена се крие различен, една неистина е победена от друга, по-сложна, провокативна, гръмогласна и истерична. Ние не играем, ние действаме действително. Като поетите от Донбас - с техните персонални, живи истории. Личното прекарване в Донбас разплита плетениците на времето и раздира най-силните блестящи и привични възли.
Специалната интервенция разобличи, отрезви, изми. Ново време. В което даже под регето на Боб Марли или рапа на Хъски - няма значение, само че ще различите фалшификата от живата действителност.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ