Отъждествяването с нещо е форма на бягство от себе си.

„ Отъждествяването с нещо е форма на бягство от себе си. Даже добродетелта е бягство от себе си. Човек, който следва пътя на добродетелта, бяга от себе си. ”

Jiddu Krishnamurti (1895 ~ 1986)

СТРАХЪТ

КАКВО Е СТРАХ? Страхът в никакъв случай не съществува самичък за себе си, той постоянно е обвързван с нещо, как мога да се опасявам от гибелта, по какъв начин мога да се опасявам от нещо, което не познавам? Мога да се опасявам единствено от неща, които познавам. Когато кажа, че се опасявам от гибелта, в действителност от незнайното ли се опасявам, а това е гибелта, или се опасявам, че ще изгубя неща, които познавам? Страхувам се не от гибелта, а от това, че ще изгубя връзката си с неща, които ми принадлежат. Страхът ми постоянно е обвързван с известното, а не с незнайното.

Това, което ще се опитам да проуча в този момент, е по какъв начин мога да се освободя от страха, от известното, което е страхът, че мога да изгубя фамилията си, репутацията си, реномето си, банковата си сметка, апетита си и така нататък. Може да кажете, че мислите пораждат страха, само че нашето мислене е несъмнено от изискванията на живота ни, тъй че те са резултат на известното. А какво знам? Знанието значи, че имаш хрумвания, имаш мнение за нещата, имаш схващане за продължителността на известното и нищо повече. Идеите са мемоари, резултат на опита ни, който пък е отклик на разнообразни провокации. Страхувам се от известното, което значи, че се опасявам да не изгубя близки хора, движимости или хрумвания, опасявам се да открия какво тъкмо съм, опасявам се да не изпадна в обърканост, опасявам се от болката, която може да изпитам, тъй като съм изгубил нещо, не съм постигнал нещо или към този момент не изпитвам наслаждение.

Страхуваме се от болката, физическата болежка е реакция на нервната система, само че психическата болежка се появява, когато имам подозрения, че нещо или някой може да ми отнеме неща, които ми доставят наслаждение. Психологическите натрупвания възпират психическата болежка, до момента в който нещо не им попречи. Аз съставлявам цялост от насъбрани неща, от опит, който ме защищава от разстройства. А аз не желая да бъда смущаван. Ето за какво се опасявам от всички, които ме смущават. Т.е., опасявам се от известното, от насъбраните физически и психическа фактори, които ме защищават от болежка и възпират тъгата. Така както медицината ни защищава от физическите болки, вярата ни оказва помощ да възпрем психическите болки. Ето за какво се опасяваме да не загубим вярата си, въпреки и да не сме уверени и да нямаме съответни доказателства, че вярата е нещо действително. Може да отхвърляме някои от обичайните вярвания, които са ни били внушени, тъй като персоналният ни опит ни е дал мощ, самочувствие и схващане, само че вярата и знанията, които сме придобили, са всъщност едно и също нещо - средства да се предпазваме от болки.

Страхът съществува, до момента в който се натрупват познания за известното. Това ни кара да се опасяваме, че можем да го загубим. Следователно страхът от незнайното е боязън да не загубим насъбрани известни неща. Натрупването неизбежно значи боязън, което от своя страна значи болежка. В момента, в който си споделям: „ Не би трябвало да изгубвам ", изпитвам боязън. Макар че желанието ми, когато трупам неща, е да предотвратя болката, болката е вложена в процеса на струпване. Нещата, които имам, основават боязън, а това е болежка.

Семената на защитата раждат нападението. Искам да бъда физически в сигурност. Ето за какво сътворявам суверенно държавно управление, на което му е нужна армия, а това значи война, която унищожава моята сигурност. Когато има предпочитание човек да се защищава, има и боязън когато схвана неправилното си предпочитание за сигурност, преустановявам да трупам. Ако кажете, че разбирате това, само че не можете да не трупате, то тогата значи не виждате, че болката е вложена в природата на натрупването.

Страхът съпровожда процеса на струпване, а вярата в нещо е част от процеса на струпване. Умира синът ми и аз стартирам да имам вяра в прераждането, с цел да се предпазя психически от болката. Но подозрението съпътства вярата. Външно аз трупам неща и по този метод способствам да има войни. Вътрешно трупам религия и си предизвиквам болежка. Докато желая да имам сигурност, банкова сметка, удоволствия и така нататък, до момента в който желая да стана нещо, физиологичеки или психически ще изпитвам болежка. Самите неща, които правя, с цел да предотвратя болките, ми носят боязън и болки.

Страхът се появява, когато желая да се вместя в дадена скица. Да живееш без боязън значи да живееш отвън схемите. Желанието да пребивавам по даден метод е извор на боязън. Трудностите, които изпитвам, се дължат на желанието ми да пребивавам в дадени рамки. Мога ли да разчупя рамките? Мога да го направя единствено когато схвана истината, че рамките провокират страха и страхът укрепва рамките. Ако кажа, че би трябвало да разруша рамките, тъй като желая да се освободя от страха, аз просто влизам в друга скица, която провокира спомагателен боязън. Всяко мое деяние, чиято цел е да унищожи рамките, ще сътвори нова скица, предизвикваща боязън. Как мога да разруша рамките без да предизвикам боязън, т.е., без каквото и да е умишлено или неумишлено деяние от моя страна във връзка с страха? Това значи, че не би трябвало да работя, не би трябвало да подхващам нищо за да разруша рамките. Какво става с мен, когато просто следя рамките и нищо не върша? Откривам, че рамките, схемата са самото схващане. То съществува в нормалната сфера, която единствено е основало. Следователно страхът е самото схващане. Всичко, което съзнанието прави, оказва помощ да се укрепи остарялата скица и да се основат нови схеми. Това ще рече, че всичко, което съзнанието прави, с цел да се освободи от страха, предизвиква боязън.

Страхът си намира разнообразни убежища. Най-обикновеното измежду тях е отъждествяването с родината, с обществото, с някоя концепция. Не сте ли забелязали какви усеща изпитвате, когато видите някакво шествие - боен церемониал или религиозна върволица, когато родината ви е в заплаха, когато е нападната. Вие безспорно се отъждествявате с родината си, с дадена персона или идеология. В други случаи се отъждествявате с детето си, със брачната половинка си, с дадена форма на деяние или безучастие. Отъждествяването е развой на обезумялост. Докато имам схващане за себе си, знам, че има болежка, битки и непрекъснат боязън. Но в случай че може да се отъждестви с нещо по-голямо, с нещо, което си коства - с хубостта, с живота, истината, вярата, знанията, човек заобикаля, най-малко краткотрайно, от своя аз, прав ли съм? Когато приказвам за „ моята татковина " аз не помня себе си за известно време. Забравям себе си и в случай че мога да кажа нещо за Бога. Ако мога да се отъждествя със фамилията си, с дадена обществена група, с някоя партия или идеология, тогава краткотрайно съумявам да избягам. Следователно отъждествяването с нещо е форма на бягство от себе си. Даже добродетелта е бягство от себе си. Човек, който следва пътя на добродетелта, бяга от себе си. Такъв човек е стеснен. Неговото схващане не е добродетелно, тъй като добродетелта не е нещо, което може да се доближи. Колкото повече се стараете да бъдете благодетелен, толкоз повече ускорявате своя „ аз ". Страхът, който всички ние изпитваме под друга форма, постоянно намира сурогат и още повече усилва нашата битка. Колкото повече се отъждествявате със заместителя, с толкоз по-голяма мощ се вкопчвате в това, за което сте подготвен да се борите, даже да умрете, тъй като директно зад него е страхът.

Знаем ли в този момент какво е страхът? Не е ли той отвод да приемем това, което е? Трябва да разберем смисъла на думата „ одобрявам ". Не употребявам думата, с цел да означа напъните, които вършим, с цел да приемем нещо. Не може да става дума за приемане, когато възприемаме това, което е. Как мога да се придвижа по-нататък, откакто съставлявам възел от реакции, мемоари, очаквания, отчаяние, незадоволеност, откакто съм резултат на блокирано схващане? Може ли съзнанието да се осъзнае без тези спънки и бариери? Знаем, че когато нямаме трудности, можем да изпитаме невероятна наслада. Нали знаете, че когато тялото е напълно крепко, изпитвате известна наслада, възприятие за богатство, и нали знаете, че когато съзнанието ви е изцяло освободено, без бариери, когато центърът за различаване - вашият „ аз " - липсва, тогава изпитвате известна наслада? Не сте ли изпитали това положение, положението, когато азът липсва? Сигурно сте го изпитвали.

Изпитвам независимост от аза единствено когато мога да погледна на нещата в тяхната обвързана целокупност. И съумявам да направя това единствено когато схвана целия развой на всички действия, подбудени от желанията, които са израз на мисълта - тъй като мисълта не се разграничава от желанията - без да извинявам, без да укорявам, без да подтискам персоналното. Когато съумея да направя това, тогава ще знам дали е допустимо да преодолея рестриктивните мерки на аза.

От: „ Първата и последна независимост ”, Джиду Кришнамурти, изд. „ Кибеа ”
Снимки: Wikipedia; Hamid Courtesy Krishnamurti Foundations