Споровете за това как е възникнал животът са по-остри от всякога
От зората на човешката цивилизация един въпрос не дава успокоение на хората. Как е зародил животът? Как жив организъм се е появил от нищото? И през днешния ден този въпрос е във фокуса на търсенията и проучванията на биолози, физици, астрофизици, философи…
Според най-разпространените теории, животът може да е пренесен на нашата планета с паднал астероид, може да е зародил от инцидентно разбъркване на химически детайли. Чарлз Дарвин твърди, че животът е зародил от една първична форма, от която са се развили всички типове. Според неговият труд „ Произход на типовете “, написан през 1859 година, животът е зародил от химически детайли и енергийни източници съединили се непринудено в този „ примитивен бульон “.
През 2013 година биофизикът от Масачузетския софтуерен институт, Джереми Ингланд предложи нова доктрина, в която тази спонтанност или в случай че желаете шанс, залегнали в теорията на Дарвин, са заместени с термодинамиката. Той извлича математическа формула с която изяснява по какъв начин атомите движени от външна сила, сходна на тази намираща се в „ първичния бульон “ на Дарвин, и топлината, такава каквато е в атмосферата на Земята, последователно се преструктурират и стартират да освобождават и разпръскват повече сила.
Според Ингланд, при подобаващи условия, материята естествено получава качеството да улавя сила от околната среда и да я разпръсква като топлота, асоциирана с живот основан на закона за възходящата ентропия, т.е. втория закон на термодинамиката, прочут също като „ стрелата на времето “.
Ако тази доктрина е вярна, случайността и шансът нямат общо с възникването на живота и той поражда съгласно този закон. Ингланд тества откритата от него формула посредством компютърен модел, като неотдавна разгласява две студии. В тях изяснява, че в компютърна симулация слага 25 химически детайла които реагират по многочислени способи, откакто силата от околната среда провокира реакциите им, тъкмо както ATP (Adenosine triphosphate) дава химическото гориво за клетъчния метаболизъм.
В някои от случаите системата доближава до равновесно положение, най-познатия резултат съгласно втория закон на термодинамиката. В други случаи обаче, химическите реакции стартират да натрупват доста повече сила от околната среда и реализират резултат който надалеч не е равновесна система. Това по този начин наречено от Ингланд „ рядко положение на извънредно термодинамично принуждаване “ е сходно на положението при което живите организми изгарят насъбраната химическа сила.
Според него, атомите получават характерна форма и функционалност с цел да употребяват оптимално химическата сила, като тогава се трансформират в бактерии и точно термодинамиката диктува това естествено развитие при не равновесните системи.
Теорията на Ингланд се приема от едни и отхвърля от други учени. Главното несъгласие е в това, че тя не прави разлика сред неща, структурирани по избран метод и такива, които одобряваме за живи. Способността да се възприема, обработва и предава информация посредством процеса на възпроизводство не намира пояснение в теорията на Ингланд. При всички случаи обаче, неговата доктрина дава нови насоки за търсене на отговор на безконечния въпрос – Как е зародил животът?
