Малцина знаят, че Дмитрий Менделеев е бил един от последните

Малцина знаят, че Дмитрий Менделеев е бил един от последните световноизвестни съветски учени от края на XIX век, който е отстоявал в международната просвета концепцията за етера като международна същина, придавал ѝ е фундаментално научно и приложно значение в разкриването на тайните на битието и възстановяване на живота на хората.

Още по-малко са тези, които знаят, че след скоропостижната гибел на Менделеев на 2 февруари 1907 година, приетото тогава от всички научни кръгове по целия свят (освен от Петербургската академия на науките) негово основно изобретение – „ Периодичният закон “, е било съзнателно подправено.

За финален път същинската таблица на Менделеев е видяла бял свят през 1906 година в Санкт Петербург (учебника „ Основи на химията “, VIII издание).

И чак след 96 години забвение тази таблица за първи път възкръсва от пепелта с помощта на обявата на дисертация в сп. ЖРФМ на Руското физическо общество.

След гибелта на Менделеев и откакто живота напущат и правилните му научни сътрудници от Руското физико-химическо общество, първи над безсмъртното създание на Менделеев подвига ръка синът и сътрудник на Менделеев по общество Борис Николаевич Меншуткин. Според проучването на В. Г. Родионов, което можете да откриете тук, Меншуткин не е работил без да пита, а е изпълнявал заповед. Новата парадигма на релативизма изисквала отвод от концепцията за международния етер, това условие било издигнато в доктрина, а трудът на Менделеев бил сменен.

Главното деформиране на таблицата е преместването на „ нулевата група “ в нейния край, вдясно, и въвеждането на така наречен интервали. Такава на пръв взор безобидна операция разумно е обяснима единствено от съзнателното премахване на основното методологично звено в откритието на Менделеев – периодическата система на детайлите в нейния генезис. В горния ляв ъгъл на таблицата би трябвало да има нулева група и нулева редица, където е ситуиран детайлът „ Х “ (според Менделеев – нютоний ), т.е. международен етер (ефир) .

Освен това, като единствен системообразуващ детайл на цялата таблица на производните детайли, този детайл „ Х “ е аргументът на цялата Менделеева таблица. Преносът на нулевата група в нейния край унищожава самата концепция на тази първооснова на цялата система детайли по Менделеев.

За удостоверение на казаното предоставяме думите на самия Менделеев:

„ Ако аналозите на аргона въобще не дават съединения, то е явно, че не можем да включим нито една от групите на по-рано известните детайли и за тях би трябвало да открием специфична група – нулева…

Това състояние на аргоновите аналози в нулевата група е строго разумно разследване от разбирането на периодическия закон, по тази причина (поставянето в група VIII очевидно не е вярно) е признато освен от мен, само че и от Брайзнер, Пичини и други… Сега, когато няма ни минимум подозрение, че пред тази I група, в която би трябвало да сложим водорода, съществува нулева група, чиито представители имат тегло на атомите, по-малко, в сравнение с детайлите от I група, ми се коства невероятно да отхвърляме съществуването на по-леки детайли от водорода.

От тях да обърнем внимание първо на детайла от първа редица на 1-ва група. Означаваме го с „ y ”. На него явно ще принадлежат коренните свойства на аргоновите газове… Короний е с компактност от порядъка на 0,2 по отношение на водорода и той не може по никакъв метод да бъде международен етер.

Този детайл „ у “ обаче е нужен за това въображаемо да се доближим до този най-главен, по тази причина и най-бързо движещ се детайл „ х “, който съгласно моето виждане може да се счита за етер. Иска ми се авансово да го нарека нютоний – в чест на безсмъртния Нютон… Задачата за привличането и задачата на цялата енергетика не може да има действително решение без действителното схващане на етера като международна среда, предаваща сила на разстояние.

Истинското схващане на етера не може да се реализира, като се пренебрегва неговият химизъм и не се счита той за обикновено вещество. “

„ Опит за химическо схващане на международния етер “, 1905 година, стр. 2 7 „ Тези детайли, по големина на техните атомни тегла, са заели тъкмо място сред халоидите и алкалните метали, както е посочил Рамзи през 1900 година. От тези детайли е належащо да образуваме специфична нулева група, която преди всички през 1900 година е признал Ерере в Белгия. Смятам тук за потребно да се добави, че заради неспособността за съединението на детайлите от нулевата група, аналозите на аргона би трябвало да се слагат по-напред от детайлите от 1 група и по духа на периодическата система да чакаме за тях по-малко атомно тегло, в сравнение с за алкалните метали.

Така се и оказва. А щом е по този начин, то и това събитие, от една страна, служи за удостоверение на правилността на периодическите начала, а от друга – ясно демонстрира отношението на аналозите на аргона към други, по-рано незнайни детайли. Вследствие на това може да се ползва още по-широко от преди и да се чакат детайли от нулевата редица с атомни тегла много по-малки, в сравнение с водорода.

По подобен метод може да се покаже, че в първата редица първи преди водорода съществува детайл от нулева група с атомно тегло 0,4 (може би това е детайлът короний на Янг), а в нулевата редица, в нулевата група – граничен детайл с незначително малко атомно тегло, некадърен на химични взаимоотношения и притежаващ в резултат на това извънредно бързо лично отчасти (газово) придвижване.

Тези свойства може би би трябвало да се припишат на атомите на всепроникващия международен етер. Мисълта за това е посочена в предисловието към това издание и в съветска журнална публикация от 1902 година… “

„ Основи на химията “, VIII изд., 1906 година, стр. 613 и след. Короний е името, обещано на детайл, който учените през XIX век предполагали, че съществува в короната на Слънцето. Изследователите следили непозната зелена линия в спектрите на слънчевия ореол, която е забележима единствено при цялостно слънчево затъмнение. Независимо един от различен Чарлс Аугустъс Янг и Уилям Харкнес следили зелените излъчвания при 530.3 нанометра по време на слънчевото затъмнение на 7 август 1869 година.

Тази линия не отговаряла на спектъра на нито един прочут детайл, и за това било препоръчано името короний като източник на цвета.

През 1930 Уолтър Гротриан и Бенгт Едлен разпознали природата на зелените линии. Те разбрали, че те не са провокирани от чужд детайл, а от мощно заредено желязо, Fe ¹³⁺ .  Силно заредени железни йони са виновни и за други, преди неидентифицирани линии в слънчевите спектри.

Сега нютоний се употребява като работно име за към момента неоткрит детайл с атомен номер 119. Символът му е Nw , в научната литература се среща като унунениум ( Uue ) или детайл 119. В периодическата система  това би трябвало да е седмият алкален метал и първият детайл от осми интервал. Унунениумът е сребрист течен метал при 25°C, само че замръзва при 20°C.

Нютоний на процедура не се среща на Земята. Този детайл може да бъде синтезиран естествено единствено от най-големите супернови или големи конфликти на неутронни звезди, тъй като за изработката му се изисква голямо количество сила. Изчислено то количество нютоний в цялата Вселена е 1.04 × 10 ²⁷ кг, което е равно на половината от масата на Юпитер.