От ягодите със сметана до дрескода в снежнобяло – Уимбълдън

От ягодите със сметана до дрескода в снежнобяло – Уимбълдън е институция, която пази традицията с изключителна суровост. Но през 2025 година даже най-консервативният тенис шампионат в света се огъва пред софтуерния прогрес.

За първи път от основаването си през 1877 година линейните съдии, облечени в елегантни костюми, са сменени от изкуствен интелект и камери, които наблюдават и преценят дали топката е в очертанията на корта, написа Euronews.

Системата е създадена от Hawk-Eye Innovations – благосъстоятелност на Sony – и употребява до 18 камери и AI логаритми, с цел да наблюдава придвижването на топката с акуратност до три милиметра. Решенията се издават в границите на една десета от секундата.

Подобни системи към този момент се употребяват в US Open и Australian Open, само че Ролан Гарос във Франция остава последната огромна цитадела на човешките съдии, воден от аргумента за запазване на традициите.

И макар че технологията дава обещание точност, не всички са уверени в нейната „ човешка страна “. Китайската тенисистка Юан Юе съобщи, че гласът на автоматизираната система е прекомерно слаб и едвам се чува по време на мачовете:

„ Не мога добре да слушам гласа, много е слаб “, споделя Юан, представена от медиите.

„ Помолих съдията да усили звука, само че той сподели, че не може. Не ми пречи толкоз, просто желая да го слушам ясно. На други шампионати този проблем не съществува. “

Още по-иронично, гласът на AI системата е записан – и звучи… подозрително.

„ Използват доста спокоен звук – като че ли гласът не е изключително сигурен, “ разяснява Полийн Ейър, някогашна арбитър на линията с 16 години опит на Уимбълдън, пред BBC Sport.

„ Като че ли споделя " Аут… може би ". Странно е. “

От Уимбълдън отвръщат, че ще употребяват разнообразни гласове за разнообразни кортове, с цел да се избегне комплициране сред прилежащи мачове. Но играчи като Фабио Фонини и Карлос Алкарас също показват запаси по отношение на системата в първите си мачове. Засега човешкият арбитър на стола остава с последната дума – най-малко официално.

Извън корта, протестиращи пред входовете на шампионата се оповестиха против автоматизацията, а в обществените мрежи се появиха отзиви, че неналичието на човешки съдии лишава театралността на играта – оня дребен, само че незаместим миг, в който съдията прави жест с ръка, а публиката затаява мирис.

Въпросът е по-голям от тениса. Hawk-Eye се употребява и във волейбол, футбол и ръгби, а триумфът (или провалът) на цялостната му интеграция в шампионати като Уимбълдън може да сложи началото на по-широка вълна от автоматизация в спорта.

Засега топката е... в ръцете на логаритъма.