Имантс Лешински – двойният агент на ЦРУ и КГБ и работата като етнически шпионин
От време на време, историята ни дава опция да се върнем малко по-назад и да надникнем зад завесата. Това не би трябвало да ни изненадва, изключително откакто видим, че последните синове и дъщери на някои от забавните фрагменти на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се стремят да намерят колкото се може повече благоприятни условия, осребрявайки чековете на своите родители.
Такава е историята на Иева Лешинска. През 2019 година нейният труд е задоволителен, с цел да се сътвори филм и същият да завоюва много награди в това отношение и явно аудиторията го хареса, само че Иева ни споделя човешката страна на татко си Имантс. Вълнуващата история тук е впечатляваща и по още една причина – самият Имантс постоянно благодари на хората, които по един или различен метод въпреки всичко демонстрират и неговата човешка страна.
Имантс идва от Латвия и като доста други поданици в един избран интервал, е отгледан в комунистическо семейство, което има вяра извънредно доста в тогавашният социалистически режим. Родната му страна е един идеален сателит на Съюз на съветските социалистически републики, както и доста други. Отгледан с тази идеология, учтив по верния метод и квалифициран за светлото бъдеще, Лешински се записва в Московския държавен университет, като там учи интернационалните връзки. След това е изпратен в Чехия.
„ Ето ме – латвийски, антикомунист, който работи в най-презряната руска институция, ужасното Комитет за Държавна сигурност (на СССР)! Как бих могъл да навредя най-вече на режима и Комитет за Държавна сигурност (на СССР)? Ясно е, че единствено като работи старателно, печелим доверието на шефовете, изкачваме се по служебната стълба, научаваме тайните на Съветите и по-късно ги разкриваме на руските врагове на Запад. “
Принципно не желае да бъде сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), малко на брой са доброволците за тази редица. Поне по този начин го показват, само че когато журналистът с прикритие стартира да споделя своята история, която по този начин и не съумява да довърши – това е работа на неговата щерка, Лешински би трябвало да подпише клетва за честност, като е редно да не си го представяме като сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) или някакво копие на Джеймс Бонд.
Лешински е човек, който работи в областта на по този начин наречения етичен шпионаж. В Рига получава правото да работи като редактор на вестник „ Гласът на Родината “ и като шеф на Латвийските културен комитет. Всички тези почести обаче значат едно и също – Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Лешински не се тормози да приказва за предишното, а и за какво да го прави? Лешински умира през 1985 година и си спомня с особена ненаситност, че индивидът, който през днешния ден дава отговор за безусловно същата негова някогашна позиция, е човек на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който през 1982 година е изпъден от Швеция за шпионаж.
„ Лъжите, лъжите, полу-лъжите и прикриването на полуистини, обстоятелства и действителни проблеми са неразделна част от всяка обществена тирада, без значение дали тя се произнася във Върховната руска камара на Съюз на съветските социалистически републики, на конгрес на партия или на малко профсъюзно заседание. “
Става въпрос за Албъртс Лиепа. Същият е бил изпъден, откакто издирвал емигрирали латвийци, които да трансформира в сътрудници. Впрочем самият Лешински признава и припомня, че Лиепа от дълго време е бил прочут със своята агитация и даже е употребявал радио Рига в края на 60-те години на предишния век. Каква е обаче работата на този воин?
След като не един път сме виждали по какъв начин тъкмо работи идеологията на въпросния режим, Имантс работи по дескридитирането на латвийските емигранти, изявени като анти-съветски жители, националисти и доста други. Това е нападението на пропагандата и работи доста съществено в това отношение. Излишно е да споделяме, че през 60-те и 70-те години мнозина са желали да изоставен страната. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) доставя листата с хора, които вероятно са съумели да избягат и незабавно по-късно стартира тяхното обществено оклеветяване. Самият той знае, че към 35 000 души са съумели да стигнат до Съединени американски щати. Бегълците още веднъж са търсени от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с вярата, че ще разсънят онази носталгия по родното и по-късно ще стартират да слушат още веднъж на добре познатите идеали. Защо е належащо това?
„ Емигрантите имат малко същински секрети, в случай че има такива, и познаването им не би оправдало голямата инвестиция на пари и квалифицирана работа. Истинската задача на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не е да превъзпитава западното общество, а да проникне в него. Врагът би трябвало да бъде погубен по всевъзможен метод. Етническият шпионаж е един подобен инструмент. “
Отговорът също не е толкоз комплициран. Ако сътрудниците съумеят да обработят пристигналите, по-късно употребяват системата на Съединени американски щати, с цел да поканят своите родственици, само че в множеството случаи непосредствено канят Комитет за Държавна сигурност (на СССР) сътрудници. Понеже политиката на Съединени американски щати разрешава на мигрантите да споделят с околните си, тази уязвимост се употребява по най-хубавия вероятен метод. До гибелта си Имантс работи като двоен сътрудник, партнирайки си с Централно разузнавателно управление на САЩ и Комитет за Държавна сигурност (на СССР), само че като цяло оказва помощ за идентифицирането на идващите хора. През 70-те години на предишния век следи симпозиум на учени в Монтреал. Изпратен е да следи идващите латвийци и удостоверява, че един от професорите е разузнавач и с него са били в Австрия през 1964 година И по този начин историята му продължава, получава описи за хора, които са съумели да избягат от неговата страна, а в следствие би трябвало да следи същите и да види кои хора са поканени от тях.
„ Руският руски режим от дълго време не се нуждае от „ уверени комунисти “ на управителни позиции, а от безспорни циници, които, знаейки същинските обстоятелства, са подготвени когато и да е да предадат съвестта си, да служат и да станат част от олигархията на Кремъл. “
Това е ориста на двойните сътрудници – те живеят в ничията земя и не принадлежат на никого. Преди да избяга, този човек работи като преводач в секретариата на ОН, стигна е до тази големина. Само месеци по-рано един различен негов сътрудник – Аркади Шевченко бяга в Съединени американски щати. Тази маневра изненадва Централно разузнавателно управление на САЩ, изненадва Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и всички в ОН. Малко след бягството на Лишенско, офицер Валдик Енгер е задържан дружно с още двама сътрудници, които получили сумата от 16 000 $, с цел да подкупват висшестоящи и да получават документи. Интересът им там е ориентиран към ограниченията за подводна война. През 1956 година Лешински признава, че е бил изнудван, с цел да стартира да работи като осведомител, сътрудниците го откриват в родината му и към 20 години работи в загадка.
След като някогашният сътрудник по този начин или другояче не съумява да опише своята история, неговата щерка продължава да събира записките и ги издава, с цел да показа цялата история и живота на татко си.
