На прага на Третата световна война
От войната сред Северна и Южна Корея е минал към този момент повече от половин век. В нея починали повече от 1 милион души и на моменти тя заплашвала да се трансформира в Трета международна – взели участие 18 страни, в това число всички така наречен „ супер-сили “.
Корейската война траяла 3 години. Тя почнала на 25 юни 1950 година с обстоятелството, че армията на една от двете корейски страни, разграничени по 38-ия паралел, пресякла границата. До ден-днешен не е известно кой е сторил това – и двете страни се упрекват взаимно. Факт е, че единствено 3 дни по-късно армията на Северна Корея превзела Сеул – столицата на южняците, а към края на септември към този момент била открила надзор върху 95% от целия Корейски полуостров. Изглеждало, че остава доста малко до окончателната победа на КНДР. Но тогава в помощ на Южна Корея пристигнали войски, изпратени от Организация на обединените нации. Техният гръбнак била американската войска, към която се включили войски от 15 страни, в това число Англия, Франция и Турция. Дори Люксембург изпратил 44 бойци.
Северна Корея (КНДР) също не била сама – зад нея били Китай и Съюз на съветските социалистически републики. Китай изпратил повече от 200 000 доброволци, въоръжени с най-нова руска техника. От Съветския съюз директно във войната взели участие единствено летци и зенитчици. Освен това, във всички родове северокорейски войски имало руски военни съветници и въоръжения.
В началото на октомври 1950 година обстановката на Корейския полуостров се трансформирала коренно в интерес на южняците, чиито войски дружно със съдружниците им от Организация на обединените нации към този момент приближавали северната столица – Пхенян. Пълното владичество в небето се осигурявало от американската авиация.
През тези дни в един от авиационните полкове на московския гарнизон пристигнал върховен офицер, който попитал има ли искащи да оказват помощ на братския корейски народ в битката против империализма. Естествено, всички изявили предпочитание да бъдат доброволци. За начало избрали единствено 32 водачи, които имали военен опит от Великата отечествена война. После основали две въздушни дивизии, които били основата на 64-ти унищожителен авиационен корпус. Към 1 ноември 1952 година корпусът се състоял от 440 летци и 320 самолета. На въоръжение били най-новите реактивни изтребители МиГ-15. Една от дивизиите била поверена на най-прочутия руски въздушен ас от Втората международна война – полковник Иван Кожедуб.
В интерес на истината, в бързината се издавали много глупави нареждания. Например, в пердах да се приказва единствено на китайски – с цел да не може по радиостанциите да се откри, че летят руски водачи! За задачата руснаците си записвали с съветски букви на китайски главните команди, употребявани във въздушен пердах. Значи, да даде предписание на водачите си, командирът трябвало да огледа в тефтерчето, да преведе фразата на китайски и да я произнесе на глас. А след това летците трябвало да си я преведат от китайски на съветски. Но, откакто един МиГ бил тежко развален в пердах, отменили тази заповед. Все отново, всички руски документи, ордени и часовници преди полет били оставяни на земята.
Летците от 64-ти корпус почнали своите дейности на 1 ноември 1950 година Господството на американците и техните съдружници във въздуха завършило.
Основната ударна мощ на американската авиация били стратегическите бомбардировачи B-29 Super Fortress – най-хубавите стратегически бомбардировачи през Втората международна война. Те пренасяли до 9 тона бомби, имали мощно защитно въоържение.
Имайки богат опит в „ килимените бомбардировки “ по европейските и азиатските театри на военните дейности от Втората международна война, американците опитвали да употребяват същата тактичност и в Корея. Тя била много сполучлива, до момента в който в корейското небе не се появили руските изтребители. Сега към този момент бомбардировачите имали потребност от съществено прикритие. Основните американски изтребители първоначално били F-80 и F-84, като в боевете взели участие и британските Meteor MK-8. Те обаче не можели да съперничат на Миг-15, по тази причина скоро били сменени от най-новия F-86 Saber. Неговите бойни характерности били близки до тези на МиГ-15.
„ Сейбърите “ имали известно преимущество в скоростта. Предимствата на „ миговете “ били по-малко тегло, по-бързо набиране на скорост, по-висок „ таван “ и по-мощно въоръжение: едно 37-милиметрово оръдие и още 2 с диаметър 23-мм против шест 12.7-милиметрови картечници (или четири 20-мм автоматизирани оръдия) на „ сейбърите “.
През април 1951 година американското въздушно командване подготвило мощна интервенция за заличаване на значим стратегически обект – мост, свързващ Северна Корея и Китай, по които непрестанно били транспортирани оръжия, муниции и други военни товари. Но сутринта на 12 април летците от дивизията на Кожедуб към този момент били в своите „ мигове “. Това бил първият случай, когато на пердах изхвърчали всички самолети на дивизията.
Скоро американските „ летящи замъци “ били посрещнати от „ миговете “, които уверено атакували вражеската армада. Натоварените с бомби В-29 пламвали и падали един след различен, а екипажите им скачали с парашути. Очевидци на борбата описват, че в един миг в небето имало толкоз доста парашути, та всичко това можело да се сбърка с парашутен десант. Били свалени към 20 американски бомбардировача и доста изтребители. Този ден влезнал в историята на американската авиация като „ черният четвъртък “.
След това американците трансформирали тактиката си, като лимитирали броя на дневните полети. Основните офанзиви против тиловите обекти на КНДР в този момент се правили единствено нощем.
Постепенно войната в Корея навлязла в задънена улица. Американците не виждали смисъл да я не престават. В Съветския съюз след гибелта на Сталин пък почнали огромни вътрешни политически игри и никой не се интересувал от Корея. През юли 1953 година било подписано помирение, съгласно което границата сред двете Кореи останала на същия 38-и паралел.
Бомбите престанали да избухват по корейската земя. Третата международна война била избегната. Поне към този момент.
Морската пехота на Съединени американски щати пленява китайски войници; Б-26; Силите на Организация на обединените нации пресичат 38-я паралел;
Южнокорейски бежанци; Източник – Уикипедия
