bTV Репортерите: Нашенци
От епохи в Албания живее дребна помашка общественост, най-вече с българско съзнание. Наричат се горани.
Децата в село Оргоста играят на гоненица и броят на български. Айша Ходжа е начална учителка в селото, има 22-ма възпитаници. Всички дребни възпитаници на Айша са от Оргоста.
Оргоста е на повече от 900 метра надморска височина и е съвсем недостъпно с автомобил, животът в селото кипи и във всяка къща се чува детски смях.
Наричат се „ горани” или „ нашенци”. Живеят високо, сред планините Шар, Кораб и Коритник, в поделената сред две страни – Албания и Косово, околност Гора.
От епохи са по тези места. Според някои митове гораните са помашко население, наследници на богомилите, приели по-късно исляма.
В албанските села с типично български имена в никакъв случай не е имало асфалт. До гораните се стига само по черния път, който те сами са създали. Вероятно това е и повода, изолирани и мъчно налични от околния свят, през вековете да запазят своя обичай, остарял език и традиции.
Мюсюлмани са, само че почитат и старите християнски празници.
Живеят в типични каменни къщи, сгушени в планината. Повечето от нашенците се препитават с това, което сами изкарат. Прекарват по 15-16 часа дневно из пазвите на Шар планина, където берат боровинки или събират гъби.
Много от мъжете са на гурбет в чужбина. Славят се като майстори сладкари и съвсем всяко семейство има непосредствен, който работил в България.
Бащата на Мевлют Ходжа е бил сладкар в България. Прибира се, с цел да вземе фамилията си и дружно да се върнат в Сливен, само че на власт идва комунистическият режим и границите се затварят. У нас остава брат му. Двамата повече в никакъв случай не се събират.
И до през днешния ден част от роднините на Мевлют живеят в България. Засега опитите му да събере фамилията остават без триумф.
В годините след Балканските войни Гора попада в рамките на разнообразни страни. Високо в планината гораните съумяват да запазят общността си в годините на комунизма и по-късно. Животът на нашенците е сложен, а те са като че ли забравени в бедния регион. Вероятно по тази причина обаче през днешния ден нямат терзания да заявят корените си.
Приликите с българското не се изчерпват единствено с езика. Битът, облеклото, гостоприемството – изумително припомнят на тези в родопските села.
И в случай че в Кукъска Гора българското малцинство към този момент публично е прието, то за съседите им, единствено на няколко километра от другата страна на планината, само че в друга страна, борбата занапред стартира.
Горни Кръстец е едно 18-те села в Косовската Призренска Гора. Смята се, че най-малко към 10 000 са нашенците в планинския регион.
Много от гораните в Косово обаче имат по-силна връзка със Сърбия. Годините след войната са сложни за тях и доста от гораните към този момент не живеят непрекъснато в региона. Върнат ли се в Призренска Гора обаче всички приказват нашенски.
Надеждите на нашенците в този момент са огромни. Вярват, че ще имат повече благоприятни условия за признание на българското им родословие и най-много за проучване на езика. В нито едно от селата на Гора няма уроци по литературен български. В бедния регион мечтаят за най-малко един компютър в учебно заведение и се надяват повече студенти горани да следват в български университети.
Децата в село Оргоста играят на гоненица и броят на български. Айша Ходжа е начална учителка в селото, има 22-ма възпитаници. Всички дребни възпитаници на Айша са от Оргоста.
Оргоста е на повече от 900 метра надморска височина и е съвсем недостъпно с автомобил, животът в селото кипи и във всяка къща се чува детски смях.
Наричат се „ горани” или „ нашенци”. Живеят високо, сред планините Шар, Кораб и Коритник, в поделената сред две страни – Албания и Косово, околност Гора.
От епохи са по тези места. Според някои митове гораните са помашко население, наследници на богомилите, приели по-късно исляма.
В албанските села с типично български имена в никакъв случай не е имало асфалт. До гораните се стига само по черния път, който те сами са създали. Вероятно това е и повода, изолирани и мъчно налични от околния свят, през вековете да запазят своя обичай, остарял език и традиции.
Мюсюлмани са, само че почитат и старите християнски празници.
Живеят в типични каменни къщи, сгушени в планината. Повечето от нашенците се препитават с това, което сами изкарат. Прекарват по 15-16 часа дневно из пазвите на Шар планина, където берат боровинки или събират гъби.
Много от мъжете са на гурбет в чужбина. Славят се като майстори сладкари и съвсем всяко семейство има непосредствен, който работил в България.
Бащата на Мевлют Ходжа е бил сладкар в България. Прибира се, с цел да вземе фамилията си и дружно да се върнат в Сливен, само че на власт идва комунистическият режим и границите се затварят. У нас остава брат му. Двамата повече в никакъв случай не се събират.
И до през днешния ден част от роднините на Мевлют живеят в България. Засега опитите му да събере фамилията остават без триумф.
В годините след Балканските войни Гора попада в рамките на разнообразни страни. Високо в планината гораните съумяват да запазят общността си в годините на комунизма и по-късно. Животът на нашенците е сложен, а те са като че ли забравени в бедния регион. Вероятно по тази причина обаче през днешния ден нямат терзания да заявят корените си.
Приликите с българското не се изчерпват единствено с езика. Битът, облеклото, гостоприемството – изумително припомнят на тези в родопските села.
И в случай че в Кукъска Гора българското малцинство към този момент публично е прието, то за съседите им, единствено на няколко километра от другата страна на планината, само че в друга страна, борбата занапред стартира.
Горни Кръстец е едно 18-те села в Косовската Призренска Гора. Смята се, че най-малко към 10 000 са нашенците в планинския регион.
Много от гораните в Косово обаче имат по-силна връзка със Сърбия. Годините след войната са сложни за тях и доста от гораните към този момент не живеят непрекъснато в региона. Върнат ли се в Призренска Гора обаче всички приказват нашенски.
Надеждите на нашенците в този момент са огромни. Вярват, че ще имат повече благоприятни условия за признание на българското им родословие и най-много за проучване на езика. В нито едно от селата на Гора няма уроци по литературен български. В бедния регион мечтаят за най-малко един компютър в учебно заведение и се надяват повече студенти горани да следват в български университети.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ