Докога ще живеем така - в списъчно антивреме?!
От през вчерашния ден в обществените мрежи и общественото пространство се нажежават хорски пристрастености във връзка на концепцията, стартирана от политолога Деян Кюранов за основаване на " Декларация на Гражданска група " Антитръмпутинци " ", оповестена в dnevnik.bg. Който желае може да се запознае с нейното наличие.
Пиша този коментар, тъй като ми писна да живеем в " антивреме ", в което над три десетилетия се вършат опити обществото ни да бъде разделяно, а обособени хора да бъдат поругавани и заклеймявани посредством доноси, заявления, съмнения и обвинявания.
С две думи Кюранов-младши предлага в своя лозунгов текст, да се изготвят описи на хора, които са последователи или аналози на президентите на Съединени американски щати Доналд Тръмп и на Русия Владимир Путин и които, съгласно политолога, са въплъщение на противообществени прояви. Подобна концепция в жанр " видяла жабата, че подковават... ", можеше и да е смешна, в случай че не беше толкоз нелепа и несъобразена с нашенското състояние.
Честно казано на мен това ми припомня за времената, за които единствено съм чела, за " смелите " цивилен самозвани и самоназначавали се чрезвичайни комитети, които са раздавали свое правораздаване на всички, несъгласни с правата партийна линия след революцията в Русия.
Несериозно, меко казано, ми звучат апели, от устата/ръката/ на един професор да не се зачитат институциите в една страната като съдът да вземем за пример. Той безспорно знае, че е едно да хвърляш кухи, ялови обвинявания в публичното пространство и е напълно друго да имаш безапелационни, уличаващи доказателства по тази причина.
Не позволявам, че господин Кюранов не е наясно
какъв брой тъкмо публични и държавни органи и комисии, които устояваме, са основани с съществена цел да " борят " корупцията и противозаконните дейности в нашето общество.
Съвсем различен е въпросът какво правят всички тези организации, в които прочее от години захлебват крепко хора от всички/без изключение/ партии от така наречен " статукво " до момента. Дори " моралната " емблема на тези, които си присвоиха демокрацията за персонална изгода и приложимост, беше в надзорния съвет на организацията за следприватизационен надзор, чието име неотдавна бе променено, само че която, както се вижда не свърши работа и за една стотинка ръждава.
Защо пиша всичко това ли? Защото не разбирам усилието за основаването на още и още разделения, ненавист и опълчване в обществото ни.
Против съм основаването на всевъзможни сходни описи, в които едни хора жигосват други,
а упрекнатите нямат даже право на своя отбрана, каквото има в съда. За мен това си е чиста форма на безредица и проклетия.
Неприемливо е също по този начин някои, които работят като публицисти, да приканват за възбрана в медиите да бъдат допускани политически водачи, които не са от тяхната " права религия ", както и разнообразни гледни точки от личната им. Такъв опит пък преди дни направи някакъв зам.-главен редактор на посочената нагоре медия, чието име, извинете, само че не запомних, по отношение на нашия млад и надарен сътрудник Владислав Апостолов в ефира на публичната Българска национална телевизия.
Всяка сходна възбрана води до фашизъм - това най-малко би трябвало да е известно на всички, които са прочели повече от личните си трудове и не са като Чукча, който в оня анекдот споделяше, че не бил четец, а единствено публицист.
Не е ли към този момент извънредно време да се научим да живеем възпитано и толерантно с разликите си, вместо непрекъснато да търсим и сочим с пръст някой " зложелател с партиен билет "?!
Накратко - писна ми от антидемократичните опити да се заглушава другия глас на инакомислещите. Апропо, против това се бореше в миналото бащата на Деян проф. Чавдар Кюранов, който беше един от основателите на Клуба за публичност и преустрояване през 1988 година.
Припомням за по-младите читатели, че Проф. Чавдар Кюранов бе прочут за времето си академик от Българска академия на науките, социолог, мъдрец, член на Българска комунистическа партия, гонен и още веднъж признат в партията. Заемаше високи постове в интернационалните организации като ЮНЕСКО и Организация на обединените нации, а по убеждения бе социалдемократ, най-много същински ДЕМОКРАТ.
Не знам по какъв начин би реагирал той на днешните, съгласно мен изцяло антидемократични изяви на сина си, а и не е моя работа да осъждам връзките сред татковци и синове в обществото ни. Имаме доста образци в най-новата ни история, които ясно демонстрират по какъв начин са живели бащите и по какъв начин синовете им след това.
Не одобрявам обаче никакви опити за забрани, заклеймяване, цензуриране, отменяне на всяко друго мнение от лансираното статукво все още. Не съм " анти " и бързам ясно да се заявя, познавам читави хора от всички партии и утопично бленувам един ден да се съберат дружно вкупом.
Ще завърша с благите думи на един същински доблестен, умен, либерален българин - поетът, драматургът, писателят Иван Радоев-баща:
Човек може да има вяра в нещо, след това да спре да има вяра в него, стига в основата да не стои КОРИСТТА.
Сеенето на ненавист и разделения посредством заклеймяващи описи, безкористно ли е?
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на novini.bg
