Миротворецът Румен Радев в море от 207 „военнолюбиви“ нации в Пар...
От този диалог не излиза наяве тези двамата убавци дали са фили или фоби, както новият патриарх Даниил характеризира българите след щастливото фото с съветската посланичка Митрофанова. ДАНС ще рапортуват в понеделник по тематиката и за взетите ограничения на „ Дондуков “ 2.
Но да оставим този подробност настрани, той даже не може да одраска костюма на Радев, който беше на трибуната с доста други държавни глави и водачи на страни в Париж. Оттам съзерцаваше (вероятно с сериозен естетически поглед) умопомрачителната приказност по разкриване на игрите. Използвам „ умопомрачителна “, тъй като може да се пояснява както им отърва на фобите или на филите.
Например родните баш патреоти сигурно са ултра възмутени от джендър детайлите във френската столица. Имаше такива, прикрити зад апелът за приемливост, любов и независимост.
Но и това не е най-възмутителното.
Представители на 207 народи дефилираха щастливи, че са част от света, който желае мир и съгласие. Всичките тези 207 страни са дали своят вот в Международния олимпийски комитет Русия да бъда изключена от игрите в Париж 2024 година Нито една не се е застъпила за Москва.
Вярно, Путин се нацупи и отвърна, че без него това във Франция не е никаква олимпиада.
Странно, отсъствието му от ложата край Сена не направи усещане на никого. Никой не го загатна даже. Жалко за съветските спортисти и спортни почитатели, несъмнено, само че те сами са избрали да ги ръководят с нагайката…
207 народи са избрали цивилизационния избор да се състезават в атмосфера на другарство и обич. Тези две думи постоянно бяха повтаряни по време на снощната гала, освен това напълно на място. Над половин милион души – спортисти, домакини и непознати туристи прочувствено се причислиха към тях. Три милиарда пред тв приемниците – също.
Как ли се е чувствал президентът Радев в това море от обич и независимост на словоизлиянието, на висшо творчество гений и съпричастност към параолимпийците? В това празненство на мира?
Докато светът часове наред бе затаил дъх пред невероятните картини и епизоди, пред издигащия се над париж голям балон, носещ олимпийския огън, армията на сатрапа от Кремъл е направила 408 удара по 10 селища единствено в Запорожието. Ранени са доста хора, над 50 здания са разрушени. Той по този начин схваща мира.
И аз гледах откриването на игрите. По малкия екран. Няколко пъти се просълзих от хубостта, която излъчваше грандиозният театър, обединил във вълнуващи форми и звуци история, днешния ден и човешките фантазии за бъдещето. Мирното бъдеще, не това на психопата всеобщ палач в Кремъл – прощавайте, че отново го загатвам. И си давах горчива сметка: Боже, какъв брой надалеч сме още от свободата. И какъв брой близо, в случай че я желаехме мощно. Просто би трябвало да сме част от цивилизования свят, където ни е мястото.
Огнян Стефанов
П.П. В мрежата се появи фотография на която френският президент Еманюел Макрон и брачната половинка му Брижит Макрон посрещат на приема в Елисейския замък послучай Олимпиадата президентската двойка Румен Радев и брачната половинка му Десислава Радева. Протоколно посрещане, само че зевзеци забелязали, че Аманюел Макрон е „ пуснал “ ръка на Десислава, а Радев не допира по никакъв метод Брижит. И пускат всевъзможни смешки по този мотив. Едва ли някой знае тъкмо какво значи тази случайност, по тази причина ще употребявам нещо от Албер Камю: Осъзнаването, че сме смъртни, трансформира целия ни живот в една смешка. В този смисъл Макрон е късметлия, че във Франция последният двубой на достойнството се е състоял през 1967 година, в случай че разбирате намека...
Но да оставим този подробност настрани, той даже не може да одраска костюма на Радев, който беше на трибуната с доста други държавни глави и водачи на страни в Париж. Оттам съзерцаваше (вероятно с сериозен естетически поглед) умопомрачителната приказност по разкриване на игрите. Използвам „ умопомрачителна “, тъй като може да се пояснява както им отърва на фобите или на филите.
Например родните баш патреоти сигурно са ултра възмутени от джендър детайлите във френската столица. Имаше такива, прикрити зад апелът за приемливост, любов и независимост.
Но и това не е най-възмутителното.
Представители на 207 народи дефилираха щастливи, че са част от света, който желае мир и съгласие. Всичките тези 207 страни са дали своят вот в Международния олимпийски комитет Русия да бъда изключена от игрите в Париж 2024 година Нито една не се е застъпила за Москва.
Вярно, Путин се нацупи и отвърна, че без него това във Франция не е никаква олимпиада.
Странно, отсъствието му от ложата край Сена не направи усещане на никого. Никой не го загатна даже. Жалко за съветските спортисти и спортни почитатели, несъмнено, само че те сами са избрали да ги ръководят с нагайката…
207 народи са избрали цивилизационния избор да се състезават в атмосфера на другарство и обич. Тези две думи постоянно бяха повтаряни по време на снощната гала, освен това напълно на място. Над половин милион души – спортисти, домакини и непознати туристи прочувствено се причислиха към тях. Три милиарда пред тв приемниците – също.
Как ли се е чувствал президентът Радев в това море от обич и независимост на словоизлиянието, на висшо творчество гений и съпричастност към параолимпийците? В това празненство на мира?
Докато светът часове наред бе затаил дъх пред невероятните картини и епизоди, пред издигащия се над париж голям балон, носещ олимпийския огън, армията на сатрапа от Кремъл е направила 408 удара по 10 селища единствено в Запорожието. Ранени са доста хора, над 50 здания са разрушени. Той по този начин схваща мира.
И аз гледах откриването на игрите. По малкия екран. Няколко пъти се просълзих от хубостта, която излъчваше грандиозният театър, обединил във вълнуващи форми и звуци история, днешния ден и човешките фантазии за бъдещето. Мирното бъдеще, не това на психопата всеобщ палач в Кремъл – прощавайте, че отново го загатвам. И си давах горчива сметка: Боже, какъв брой надалеч сме още от свободата. И какъв брой близо, в случай че я желаехме мощно. Просто би трябвало да сме част от цивилизования свят, където ни е мястото.
Огнян Стефанов
П.П. В мрежата се появи фотография на която френският президент Еманюел Макрон и брачната половинка му Брижит Макрон посрещат на приема в Елисейския замък послучай Олимпиадата президентската двойка Румен Радев и брачната половинка му Десислава Радева. Протоколно посрещане, само че зевзеци забелязали, че Аманюел Макрон е „ пуснал “ ръка на Десислава, а Радев не допира по никакъв метод Брижит. И пускат всевъзможни смешки по този мотив. Едва ли някой знае тъкмо какво значи тази случайност, по тази причина ще употребявам нещо от Албер Камю: Осъзнаването, че сме смъртни, трансформира целия ни живот в една смешка. В този смисъл Макрон е късметлия, че във Франция последният двубой на достойнството се е състоял през 1967 година, в случай че разбирате намека...
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ