По думите ѝ, когато в една държава съществува традиционна институционална

По думите ѝ, когато в една страна съществува обичайната институционална мнителност, всяка информация елементарно бива сложена под подозрение. „ Ние имаме традиция да не имаме вяра на институциите. В предходния публичен строй хората бяха привикнали някой различен да взема решенията и информацията вместо тях, да се пазят секрети и никой да не знае какво тъкмо се случва ”, уточни Петрова.

Според нея днешното общество действа като тревожна персона, която търси бързи и безапелационни отговори. Когато те липсват, се стига до така наречен когнитивно плато - положение, при което има налична информация, само че и доста „ бели петна ”. Именно тогава хората стартират да запълват изчезналите елементи със лични тълкования.

 

Психологът изясни, че при висока тревога се ускорява и групирането по морални ползи. „ Във всяка група мненията се нажежават и се стига до радикализация. Групата се трансформира в огромен бранител на своите членове ”, означи тя.

Петрова означи, че големият поток от информация, не води до изясненост, а до така наречен когнитивно надценяване - чувството, че знаем доста, без това действително да е познание. „ Цялото общество се явява като обезпокоителен човек, който тича на направления, хваща всяка информация и става още по-тревожен. В последна сметка работи в още по-грешни направления ”, сподели тя.

 

Психологът разяснява по какъв начин родителите на децата, които са имали връзка с групата на Ивайло Калушев през годините, смятат, че водещата версия за всеобщо ликвидиране и самоубийство на жертвите не е вярна. „ Това също е психически феномен, обвързван с пристрастност и релативна просвета. Когато човек е част от група и е възприел нейните възгледи, той построява доста съществени убеждения. Никой не може внезапно да ги промени, тъй като това значи разпад на личността ”, изясни Петрова.

 

По думите ѝ смяната изисква дълъг развой на осмисляне и търсене на причинно-следствени връзки.