Правосъдие на две скорости: Как редовият съдия спасява статистика...
Ако обаче разгърнем в елементи данните от Брюксел отвън повърхностните заглавия, изплува една доста по-сложна и нюансирана картина. Оказва се, че под повърхността на политическите кавги и дебатите за капсулирането на Висшия правосъден съвет, българското правораздаване крие действителни структурни триумфи.
В някои браншове системата работи на равнища, за които страни с вековни обичаи в Южна и Западна Европа могат единствено да мечтаят. Големият капан при оценката на родното правораздаване е склонността ни да го преглеждаме като монолит, до момента в който европейският отчет в действителност обрисува две изцяло разнообразни действителности, съществуващи под еднакъв покрив.
Първата действителност е така наречен всеобщо правораздаване – тези хиляди всекидневни проблеми, с които се сблъскват елементарните жители и бизнесът. Когато става въпрос за търговски разногласия, трудови спорове или обжалване на несправедливи актове на администрацията като санкции и проверки, българската система е изненадващо ефикасна. България консистентно държи второ място в целия Европейски съюз по най-кратко време за решение на административни каузи на първа инстанция.
Вместо да чакат с години, българските компании получават решения в границите на броени месеци, което носи голяма предвидимост за икономическата среда. Съдилищата ни се оправят сполучливо и с така наречен очистване на висящите каузи, което значи, че за една година се завършват повече проблеми, в сравнение с постъпват. По този метод капиталите на бизнеса не остават блокирани в безкрайни правосъдни лабиринти.
Към това би трябвало да се добави и сериозният цифров скок, регистриран от Европейска комисия. Благодарение на развиването на Единния портал за електронно правораздаване, страната ни към този момент е измежду отличниците в Общността по благоприятни условия за електронно завеждане на каузи, далечен достъп до цифровизирани доказателства и електронно приканване. За бизнеса и жителите това се превежда в спестени милиони левове за държавни такси, разноски за превоз и часове адвокатски труд. Тези тихи триумфи са плод на големия размер работа, която редовите съдии правят ежедневно под натиска на съществено натоварване в огромните градове.
Разминаването сред тези отлични механически индикатори и ниското публично доверие обаче идва от втората действителност в системата – така наречен високо правораздаване, което визира корупцията по върховете на властта и проведената престъпност.
Докладът на Европейска комисия регистрира, че България е преди всичко по експедитивност в решаването на каузи за корупция, само че в българския подтекст тази статистика крие голяма измама. В действителността светкавичната експедитивност прекомерно постоянно значи просто бързо преустановяване на производствата или оправдателни присъди още на ранен стадий заради некачествени обвинителни актове или липса на институционална воля. Статистиката регистрира затворена директория, само че чувството за безотговорност в обществото остава непокътнато.
В същото време отчетът слага алена лампа пред сериозното закъснение на делата за пране на пари, където страната ни изостава над междинното за Съюза. Мудността тъкмо в този бранш е показателна, защото следенето на комплицирани финансови схеми е ключът към удрянето на корупционния капитал. Липсата на потенциал тук изяснява за какво над 60% от българите не престават да показват като главен проблем политическата и икономическата интервенция в работата на магистратите. Това ни връща към дебата за структурата на ръководство на системата – когато кариерното израстване на съдиите и прокурорите зависи от политически квоти и лобита, независимостта изчезва, а честните магистрати биват смазвани от административен напън.
В последна сметка Информационното табло на Европейска комисия ни демонстрира, че парите на българския поданик не са изгубени напълно. Те са обезпечили една работеща, бърза и съвременна машина на ниските и междинните равнища. Предишните ни напълно негативни мнения за правосъдната система не са били неправилни, само че те са описвали най-вече „ покрива “ на постройката, който в действителност има потребност от незабавен ремонт и спиране на политическите зависимости. Основите на постройката обаче са здрави. Голямото предизвикателство пред България към този момент не е просто да налива средства, а да придвижи стандартите за професионализъм и експедитивност от редовите съдилища към върховете на прокуратурата и правосъдната власт, с цел да се трансформира статистическото отличничество в действително публично доверие.
В някои браншове системата работи на равнища, за които страни с вековни обичаи в Южна и Западна Европа могат единствено да мечтаят. Големият капан при оценката на родното правораздаване е склонността ни да го преглеждаме като монолит, до момента в който европейският отчет в действителност обрисува две изцяло разнообразни действителности, съществуващи под еднакъв покрив.
Първата действителност е така наречен всеобщо правораздаване – тези хиляди всекидневни проблеми, с които се сблъскват елементарните жители и бизнесът. Когато става въпрос за търговски разногласия, трудови спорове или обжалване на несправедливи актове на администрацията като санкции и проверки, българската система е изненадващо ефикасна. България консистентно държи второ място в целия Европейски съюз по най-кратко време за решение на административни каузи на първа инстанция.
Вместо да чакат с години, българските компании получават решения в границите на броени месеци, което носи голяма предвидимост за икономическата среда. Съдилищата ни се оправят сполучливо и с така наречен очистване на висящите каузи, което значи, че за една година се завършват повече проблеми, в сравнение с постъпват. По този метод капиталите на бизнеса не остават блокирани в безкрайни правосъдни лабиринти.
Към това би трябвало да се добави и сериозният цифров скок, регистриран от Европейска комисия. Благодарение на развиването на Единния портал за електронно правораздаване, страната ни към този момент е измежду отличниците в Общността по благоприятни условия за електронно завеждане на каузи, далечен достъп до цифровизирани доказателства и електронно приканване. За бизнеса и жителите това се превежда в спестени милиони левове за държавни такси, разноски за превоз и часове адвокатски труд. Тези тихи триумфи са плод на големия размер работа, която редовите съдии правят ежедневно под натиска на съществено натоварване в огромните градове.
Разминаването сред тези отлични механически индикатори и ниското публично доверие обаче идва от втората действителност в системата – така наречен високо правораздаване, което визира корупцията по върховете на властта и проведената престъпност.
Докладът на Европейска комисия регистрира, че България е преди всичко по експедитивност в решаването на каузи за корупция, само че в българския подтекст тази статистика крие голяма измама. В действителността светкавичната експедитивност прекомерно постоянно значи просто бързо преустановяване на производствата или оправдателни присъди още на ранен стадий заради некачествени обвинителни актове или липса на институционална воля. Статистиката регистрира затворена директория, само че чувството за безотговорност в обществото остава непокътнато.
В същото време отчетът слага алена лампа пред сериозното закъснение на делата за пране на пари, където страната ни изостава над междинното за Съюза. Мудността тъкмо в този бранш е показателна, защото следенето на комплицирани финансови схеми е ключът към удрянето на корупционния капитал. Липсата на потенциал тук изяснява за какво над 60% от българите не престават да показват като главен проблем политическата и икономическата интервенция в работата на магистратите. Това ни връща към дебата за структурата на ръководство на системата – когато кариерното израстване на съдиите и прокурорите зависи от политически квоти и лобита, независимостта изчезва, а честните магистрати биват смазвани от административен напън.
В последна сметка Информационното табло на Европейска комисия ни демонстрира, че парите на българския поданик не са изгубени напълно. Те са обезпечили една работеща, бърза и съвременна машина на ниските и междинните равнища. Предишните ни напълно негативни мнения за правосъдната система не са били неправилни, само че те са описвали най-вече „ покрива “ на постройката, който в действителност има потребност от незабавен ремонт и спиране на политическите зависимости. Основите на постройката обаче са здрави. Голямото предизвикателство пред България към този момент не е просто да налива средства, а да придвижи стандартите за професионализъм и експедитивност от редовите съдилища към върховете на прокуратурата и правосъдната власт, с цел да се трансформира статистическото отличничество в действително публично доверие.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ