От толкова готови да умрат за България имам чувството, че

От толкоз подготвени да умрат за България имам възприятието, че тази територия е обитаема с мъртъвци. И никой не желае да живее за нея. Да отдаде живота си за нея.

Това разяснява във " Facebook " Христо Стоянов.

Защото да " отдадеш " няма нищо общо от да " дадеш ". Но с времето сме подменили смисъла.

Защото не виждаме тези, които живеят за родината си. Ние ги виждаме едвам тогава, когато ги няма. Ние усещаме тяхната липса, не тяхното живеене.

Ботев не е дал живота си, тъй като това е момент. Той е живял за нея пълноценно - пълноценна гибел няма, нали. Стиховете, които е написал са написани приживе. Публицистиката е написал приживе.

Псуването му, в случай че щете, в Борован по ония, заключени зад девет ключа, които малко преди този момент са се клели в кръчмата, че живота биха си дали...

Страшното е, че не виждаме тези, които живеят за България. Те нямат празничен ден, те нямат празен ден. Защото и на Трети март отдават живота си за нея. А през днешния ден е минимум подходящо да се чества.

Днес, както и останалите дни в годината, са дни не за предоставяне, а за отдаване на живота. Трети март е ден за работа. Затова, да станем и отдадем живота си. Защото всички празнуващи в кръчмата са подготвени да дадат живота си. Защото, до момента в който сме живи и България ще е жива. Заради това - честито. Днес е следващия ден за България...