От страх да не се самодискредитира на фона на следващите

4. Зигмунд Фройд

Познайте: Тъй като половата възбуденост е израз на либидния инстинкт, то не наподобява пресилено да приемем, че подложеното на такива смущаващи въздействия либидо се трансформира в боязън.

Възпроизвеждане на контузията от раждането

Фройд позволява, че страхът е реакция, евентуално присъща на всички организми, само че не всички организми биха претърпели раждането като контузия. Страхът е зародил като реакция на едно положение на заплаха, в този момент тази реакция се възпроизвежда постоянно, когато такова положение още веднъж се появи.

Такива обстановки са, когато детето е единствено, когато е на мрачно и когато на мястото на майката, се намира някой непознат.

Страх от кастрация

Според Фройд високата нарцистична оценка на пениса може да се дължи на това, че притежанието на този орган съдържа гаранцията за едно наново сливане с майката (заместителя на майката). Отнемането на този орган е еднакво на ново делене с майката, затова още веднъж значи едно безпомощно предаване на изпълненото с отегчение напрежение на потребността (както при раждането).

Страх от гибелта

Фройд счита, че ние познаваме страха от гибелта и като реакция на външна заплаха, и като вътрешен развой, което най-добре се вижда при меланхолията. Той твърди, че страхът от гибелта, както и страхът от съвестта, би трябвало да се преглеждат като преправка на страха от кастрация.

Либиден боязън

• Еротичен вид
  Хора, чийто основен интерес (най-големият дял от либидото им) е отдаден на любовния живот. Най-важното нещо за тях е любовта и най-много – да бъдат обичани. Те са обладани от страха да не изгубят любовта на другите, заради което са изключително подвластни от тях.
• Нарцистичен вид
  При него е налице самостоятелност и ниско ниво на боязън.
• Натраплив вид
  Вместо боязън от загубата на обич този вид изпитва боязън от съвестта, вместо външна взаимозависимост той демонстрира, по този начин да се каже, вътрешна.

5. Николай Бердяев

Страхът е положение на треперещата, примирена, рухнала гад, която се намира в низините на битието и се вижда обградена с рискове.

Страх от Хаоса и от Бог

Религиозните вярвания освобождават от едни страхове и основават безчет нови, тъй като те стоят под знака на прегрешението.

Бердяев счита, че религиозната религия, каквато би трябвало да бъде, насочва неверния, изстрадал от света човек към познаване на действителността и го освобождава от фантасмагориите, основани от страха. Но той прибавя към нея личните си фантасмагории, родени от страха. Суеверието е страхова измислица. Под въздействието на страха вярата елементарно може да премине в поверие.

Страх от заболяванията и гибелта

Бердяев споделя, че самият боязън става болест и подобен човек стартира да вижда на всички места несъществуваща заплаха от болест. В сходна обстановка изпада и този, който се опасява от гибелта, защото той на всички места стартира да вижда призраците на гибелта.

Руският мъдрец счита, че към определенията за индивида можем да прибавим „ създание, изпитващо боязън “.

6. Чарлз Дарвин

Дарвин изследва соматичните и физиологичните признаци на страха и ужаса при животните и индивида. Според него те могат да бъдат предизвикани от непосредствена заплаха или от страданията на различен човек.

В положение на боязън необятно отваряме на устата и очите си, повдигаме веждите за да се чува и вижда по-добре. Според Дарвин сме придобили този инстикт при подготовката да се срещнем с рискове. Наследили сме ускореното дишане и сърцетуптенето от предците ни, който са водили изтощителни битки, а от време на време под паника са бягали от враговете си. И даже когато не постъпваме по този метод, тялото ни реагира посредством тествани механизми. Изправянето на косите и (извинете) изпразването на наличието от червата съгласно Дарвин са останалите ни отбранителни средства от животните.

7. Мартин Хайдегер

Според него страхът напълно измества съществуващото. Хайдегер намира разлика сред боязън и страх, само че ги счита за неразривни. Философът показва, че индивидът не се усеща удобно в страха.

Тази неуютност идва от неопределеността – това, че те е боязън от нищо и от на никое място. Тази неуютност значи, че не си си вкъщи.

„ У дома ” е всекидневието. Според Хайдегер обаче спящият боязън не се нуждае от будилника на невероятното събитие и няма потребност да е мрачно, с цел да ти стане неуютно . Той преглежда страха като първично характерен, генетично заложен в индивида.

8. Мишел дьо Монтен

Монтен преглежда способността на страха да ни умопомрачава. Той предлага за образец страха, който превзел стражата пред замъка „ Св. Петър “, когато Бурбонският принц завзел Рим. Знаменосецът бил толкоз изплашен от първия сигнал за паника, че хукнал стремително против врага със знаме в ръка, мислейки, че върви към своите.

Монтен счита, че страхът може да завладее както обособената персона, по този начин и огромна група хора. Също по този начин той може от една страна да активизира физическите ни сили, а от друга – да ни вцепени.

Монтен вижда, че положението на боязън надвива над доста наши инстинкти – вкус, потребност от сън и така нататък Всъщност френският мъдрец декларира, че страхът е по-мъчителен от гибелта.

Монтен намира паническия за най-обезпокоителен всред типовете боязън. Тъй като той може да завладее цели общества и армии. Някои последни международни събития като че ли ни припомниха това.

9. Дейвид Хюм

Хюм прави паралел сред страха и вярата. Общото им свойство е точно онази неистинност, това съмнение, което те предават на въображението, с помощта на противоположността на присъщите им гледни точки.

Освен това той счита, че страхът се поражда освен от евентуалното зло, само че и от неговата непосредственост. Дава образец с възприятието, което ни обзема на ръба на пропастта, въпреки всичко да е под наш надзор. Потръпваме заради близостта на бездната.

Дейвид Хюм счита, че по природа сме страхливи, защото всяко ненадейно нещо и самото удивление постоянно се трансформира в боязън.

Философът вижда също, че човек, който изоставя болния си другар, ще се тревожи за него повече по време на своето неявяване, в сравнение с, в случай че се намира до него, макар че той може би не е в положение да му помогне, нито пък може да съди за изхода от неговата болест.

10. Хорст-Еберхард Рихтер

Рихтер слага акцент върху страха от срама. Според него той е значим фактор в човешкото държание.

Този тип позор се образува още у детето, което е задължено да се държи обичайно и да не злепоставя родителите си. Рихтер съпоставя живота ни със сцена, на която непрекъснато попадаме под рецензията на родители, съседи и родственици. Изобличаването в нарушаване на общоприети правила и обичаи също предизвика боязън. Рихтер счита, че хората, които се опасяват от срама поради свои действителни или мними дефекти, изразходват голям запас, с цел да ги прикрият. А това им пречи да съумяват в живота и в специалността.

Философът дава още един образец, с който ще приключим: Една млада жена носела постоянно панталони и в никакъв случай поли и рокли, по тази причина тъй като в миналото по-рано майка ѝ ѝ била споделила, че нейните – преди безупречни крайници – в този момент наподобяват необикновено зле.