Р. Чолаков: В ПП се страхуват, че истината за управлението на Кирил, Асен и Лена ще излезе наяве
От „ Продължаваме промяната “ споделили, че Бойко Борисов държал 59-имата народни представители на ГЕРБ-СДС „ като прислужници “. Няколко пъти в Народното събрание помолих сътрудниците от Политическа партия, а и от други партии, да внимават с обобщенията и да не го вършат „ персонално “. Някои схванаха, Политическа партия не. Направиха го персонално, за следващ път.
Нека им отговоря, персонално.
1. Аз персонално в никакъв случай в живота си не съм се чувствал толкоз свободен, колкото като депутат от обединението ГЕРБ-СДС. Един от тези 59-има, които те назовават „ прислужници “.
2. Никога, никой не ми е казвал по какъв начин да гласоподавам, дали да се изричам или не и в случай че реша да се изричам какво да кажа.
3. Всички решения за това, каква позиция да заемем по един или различен въпрос, както и по какъв начин да гласуваме, сме ги взимали в парламентарната група, след разискване, с чуване на всички отзиви и сме ги осъществявали в комисиите и в залата с голямо наслаждение. Мисля, че си личеше.
4. Никога не съм попадал в група, която да работи толкоз сплотено, единно и безконфликтно. Не съм виждал друга група, в която хората да си имат толкоз доверие.
5. Това е тъй като в парламентарната група на ГЕРБ-СДС беше съсредоточен необикновен по размер и качество човешки, професионален и политически опит. Абсолютно всеки член на тази група имаше неповторим управнически и административен опит в избрана сфера, което в дебатите се демонстрираше по решителен метод. И тъй като всеки беше виждал в живота си 2 и 200, никой нямаше каквито и да е комплекси.
6. Иначе казано - в групата на ГЕРБ-СДС нямаше инцидентни хора, което не може да се каже за останалите, а изключително за групата на „ Политическа партия “.
7. Случайните хора от Политическа партия можеха да се научат, в случай че имаха предпочитание. Аз имах предпочитание да ги науча на това, което знам. Те не можаха да се възползват.
8. Не можаха, тъй като Кирил, Асен и Лена им бяха забранили да приказват с народните представители от ГЕРБ. Единственото, което им беше позволено беше да ни наскърбяват и в случай че въобще вземеха думата, да приказват с клишета. Или да извадят една имитация на Дани Каназирева от подтекста, да я извъртят и да се кикотят като деца в детска градина.
9. Представям си какъв брой депресиращо им е било да са без никакъв опит, само че да би трябвало да се изправят и да приказват пред 59 души, сред които министри, заместник-министри, регионални шефове, кметове и двама вицепремиери. Какво фактологично правилно можеха да им оповестят? Нищо. Всеки един от 59-имата от ГЕРБ знаеше повече от всичките 67 от Политическа партия. Не е ли депресиращо? Поради това единственото, което остана на Политическа партия, беше да наскърбяват.
10. Нека се опитаме да разберем депутатите от Политическа партия. Те бяха разядени от боязън. Страхът, че не са на мястото си. Страхът, че ще се изложат. Страхът, от осъзнаването, че не знаят и не могат да ръководят страната.
11. Страхът роди в тях яд, гневът роди ненавист.
12. Днес още веднъж приказват по какъв начин щели да си отмъстят на Бойко Борисов. Не мога да не си спомня сцената от романа на Джонатан Суифт, когато лилипутите овързват Гъливер с въженца и го побоцват с копийцата си, до момента в който Гъливер се размърдва, раздира въженцата и се изправя, а лилипутите се разбягват с писъци от боязън. Страхът на Кирил и Лена от Бойко Борисов наподобява към този момент е патогенен. Трябва някак да им се помогне да го преодолеят, другояче ще получат трайни душевен отклонения. Останалите от Политическа партия, допускам, се опасяват какво ще стане, в случай че техните водачи продължат да полудяват.
13. Останалите от Политическа партия, обаче, доста добре знаят какво вършеха техните водачи. Те доста добре разбираха, че решенията, които техните водачи и водачки постановяваха в енергетиката са корупционни, че решенията в обществената сфера са рисковани, че систематичните нарушавания на Конституцията и законите са срамни и че решението да бъде задържан водача на най-голямата опозиционна партия беше самоубийствено за тях. Разбираха, само че ги беше боязън да се опълчват. Този боязън от личните им водачи раждаше яд, а гневът - ненавист. Първо към ГЕРБ, след това към всички останали. Самозащитна реакция, другояче трябваше да намразят личните си водачи.
14. Младите хора от Политическа партия бяха принудени да повтарят до лудост тезите за това какъв брой корумпирани са били „ предходните “. Същевременно виждаха, че нито едно от обвиняванията против предходните не може да бъде потвърдено и се срамиха от Бойко Рашков. Едновременно с това знаеха какво ги принуждават да гласоподават и най-малкото се досещаха кой какъв брой ще завоюва от едно или друго тяхно гласоподаване. И още веднъж се срамиха.
15. Те се срамиха да следят по какъв начин техните водачи се гърчат в страховете си и невъзможността си да вземат нито едно ясно външнополитическо решение. Нито за Северна Македония, нито за оръжието за Украйна.... Те се срамиха от това, че трябваше да следят по какъв начин ГЕРБ става мотор за вземането на най-отговорните външнополитически решения. Страхуваха се, че техните водачи стават смешни и жалки.
16. Беше им внушено, че правосъдната промяна значи „ Гешев да си върви! “ И изпитваха позор, когато виждаха, че техните „ водачи “ не могат да измислят метод по какъв начин това да стане. Изпитваха позор, тъй като започваха да схващат, че така наречен „ правосъдна промяна “ е нещо доста по-комплексно и огромно, в сравнение с могат да си показват. И се опасяваха, че ще стане ясно, че те освен, че не могат да я извършат, само че дори не могат и да я формулират. Затова си останаха с крясъците и гнева.
17. Те и до момента не схващат, че така наречен „ правосъдна промяна “ може да се извърши единствено дружно с хората от съда, прокуратурата, следствието и останалите органи, които имат отношение към тези тематики. Казваха им, че като сменят заварените хора и сложат „ свои хора “ всичко ще тръгне без спънки. Видяха, че там където сложиха „ свои хора “ стана батак. Пример - КЕВР. Но не знаеха какво друго биха могли да създадат, тъй като никой не им беше споделил. За това би трябвало опит. Страшно е да си дадеш сметка, че нямаш опит, само че са те натоварили с отговорност, която няма по какъв начин да понесеш. И че този, който те товари с отговорност, също няма опит.
18. Днес се опасяват, че истината за ръководството на Кирил, Асен и Лена може да излезе нескрито. Тя ще излезе нескрито, без подозрение. И тогава ще се окаже, че те - народните представители от Политическа партия - са били ахмаци, които са прикривали с гърдите си дейности и бездействия на своите „ водачи “, от които доста скоро ще се срамят обществено. Страхът от идната дискредитация на ръководството на „ Кирил Петков “ е огромен боязън. Разбирам ги.
19. През идващите два месеца ще им би трябвало отговорен. Виновен за техния неуспех. Страхът, че могат да изгубят идващите избори, а те ще ги изгубят, ги разгневява в задатък. И омразата, която ще изсипят върху нас ще бъде страшна. Колкото повече ни ненавиждат, колкото повече ни наскърбяват, толкоз повече това ще значи, че се опасяват.
20. А не трябва да се опасяват. Ето, да вземем за пример, в последния ден от работата на 47-то Народно заседание младите сътрудници от Политическа партия се съгласиха дневният ред за пръв път да бъде препоръчан от ГЕРБ. Прочете го Десислава Атанасова и беше признат единомислещо. В този ден бяха гласувани закони, които съставляват 10% от всички признати закони от това Народно заседание! За един ден - 10% от цялата законодателна стратегия. Какво ли щеше да бъде, в случай че всеки ден ГЕРБ, в консенсус с останалите партии, оферираше законодателната стратегия? Колко въпроси щяха да бъдат решени? Без яд и без ненавист?
21. В идващото Народно заседание тези от Политическа партия, които влязат в него, в случай че имат предпочитание да се учат, ще бъдат научени. И ще станат доста положителни. Единственото, което им би трябвало е през идващите два месеца да проучват в себе си източника на страховете, които раждат гнева и омразата им. Ако схванат от кое място идват страховете им и кой им ги внушава, ще се освободят и ще са подготвени за огромната политика. Сигурен съм, че ГЕРБ ще е подготвен да работи с всеки един от свестните бъдещи депутати. С тези, които са решили за себе си, че повече няма да се опасяват и че няма да обслужват комплексите, маниите и неудовлетворените упоритости на неколцина техни инцидентни водачи, които ги карат да се срамят и да се опасяват. И които ги водят със страшна мощ към Тъмната страна.
Засега толкоз. Но в случай че продължат да ни наскърбяват и да го вършат персонално, няма да е добре. В този случай ще се материализират най-големите им страхове. Това не е опасност. Това е осведомена позиция на човек, който е претърпял доста, видял е доста и знае, че в живота има едни дълги причинно-следствени връзки, които работят непреклонно.
Например: „ Страхът ражда яд, гневът ражда ненавист, а омразата е пътят към Тъмната страна. “ Това, прочее, не е истинска мисъл на мастер Йода, а принцип, дефиниран преди 2000 години. Но, Кирил и Лена няма по какъв начин да знаят това, те карат прислужниците си да ненавиждат. Затова никой от тези прислужници няма да стане рицар-джедай. Хубавото е, че и Дарт Вейдър няма да стане, то за това се желаят умения.
Нека им отговоря, персонално.
1. Аз персонално в никакъв случай в живота си не съм се чувствал толкоз свободен, колкото като депутат от обединението ГЕРБ-СДС. Един от тези 59-има, които те назовават „ прислужници “.
2. Никога, никой не ми е казвал по какъв начин да гласоподавам, дали да се изричам или не и в случай че реша да се изричам какво да кажа.
3. Всички решения за това, каква позиция да заемем по един или различен въпрос, както и по какъв начин да гласуваме, сме ги взимали в парламентарната група, след разискване, с чуване на всички отзиви и сме ги осъществявали в комисиите и в залата с голямо наслаждение. Мисля, че си личеше.
4. Никога не съм попадал в група, която да работи толкоз сплотено, единно и безконфликтно. Не съм виждал друга група, в която хората да си имат толкоз доверие.
5. Това е тъй като в парламентарната група на ГЕРБ-СДС беше съсредоточен необикновен по размер и качество човешки, професионален и политически опит. Абсолютно всеки член на тази група имаше неповторим управнически и административен опит в избрана сфера, което в дебатите се демонстрираше по решителен метод. И тъй като всеки беше виждал в живота си 2 и 200, никой нямаше каквито и да е комплекси.
6. Иначе казано - в групата на ГЕРБ-СДС нямаше инцидентни хора, което не може да се каже за останалите, а изключително за групата на „ Политическа партия “.
7. Случайните хора от Политическа партия можеха да се научат, в случай че имаха предпочитание. Аз имах предпочитание да ги науча на това, което знам. Те не можаха да се възползват.
8. Не можаха, тъй като Кирил, Асен и Лена им бяха забранили да приказват с народните представители от ГЕРБ. Единственото, което им беше позволено беше да ни наскърбяват и в случай че въобще вземеха думата, да приказват с клишета. Или да извадят една имитация на Дани Каназирева от подтекста, да я извъртят и да се кикотят като деца в детска градина.
9. Представям си какъв брой депресиращо им е било да са без никакъв опит, само че да би трябвало да се изправят и да приказват пред 59 души, сред които министри, заместник-министри, регионални шефове, кметове и двама вицепремиери. Какво фактологично правилно можеха да им оповестят? Нищо. Всеки един от 59-имата от ГЕРБ знаеше повече от всичките 67 от Политическа партия. Не е ли депресиращо? Поради това единственото, което остана на Политическа партия, беше да наскърбяват.
10. Нека се опитаме да разберем депутатите от Политическа партия. Те бяха разядени от боязън. Страхът, че не са на мястото си. Страхът, че ще се изложат. Страхът, от осъзнаването, че не знаят и не могат да ръководят страната.
11. Страхът роди в тях яд, гневът роди ненавист.
12. Днес още веднъж приказват по какъв начин щели да си отмъстят на Бойко Борисов. Не мога да не си спомня сцената от романа на Джонатан Суифт, когато лилипутите овързват Гъливер с въженца и го побоцват с копийцата си, до момента в който Гъливер се размърдва, раздира въженцата и се изправя, а лилипутите се разбягват с писъци от боязън. Страхът на Кирил и Лена от Бойко Борисов наподобява към този момент е патогенен. Трябва някак да им се помогне да го преодолеят, другояче ще получат трайни душевен отклонения. Останалите от Политическа партия, допускам, се опасяват какво ще стане, в случай че техните водачи продължат да полудяват.
13. Останалите от Политическа партия, обаче, доста добре знаят какво вършеха техните водачи. Те доста добре разбираха, че решенията, които техните водачи и водачки постановяваха в енергетиката са корупционни, че решенията в обществената сфера са рисковани, че систематичните нарушавания на Конституцията и законите са срамни и че решението да бъде задържан водача на най-голямата опозиционна партия беше самоубийствено за тях. Разбираха, само че ги беше боязън да се опълчват. Този боязън от личните им водачи раждаше яд, а гневът - ненавист. Първо към ГЕРБ, след това към всички останали. Самозащитна реакция, другояче трябваше да намразят личните си водачи.
14. Младите хора от Политическа партия бяха принудени да повтарят до лудост тезите за това какъв брой корумпирани са били „ предходните “. Същевременно виждаха, че нито едно от обвиняванията против предходните не може да бъде потвърдено и се срамиха от Бойко Рашков. Едновременно с това знаеха какво ги принуждават да гласоподават и най-малкото се досещаха кой какъв брой ще завоюва от едно или друго тяхно гласоподаване. И още веднъж се срамиха.
15. Те се срамиха да следят по какъв начин техните водачи се гърчат в страховете си и невъзможността си да вземат нито едно ясно външнополитическо решение. Нито за Северна Македония, нито за оръжието за Украйна.... Те се срамиха от това, че трябваше да следят по какъв начин ГЕРБ става мотор за вземането на най-отговорните външнополитически решения. Страхуваха се, че техните водачи стават смешни и жалки.
16. Беше им внушено, че правосъдната промяна значи „ Гешев да си върви! “ И изпитваха позор, когато виждаха, че техните „ водачи “ не могат да измислят метод по какъв начин това да стане. Изпитваха позор, тъй като започваха да схващат, че така наречен „ правосъдна промяна “ е нещо доста по-комплексно и огромно, в сравнение с могат да си показват. И се опасяваха, че ще стане ясно, че те освен, че не могат да я извършат, само че дори не могат и да я формулират. Затова си останаха с крясъците и гнева.
17. Те и до момента не схващат, че така наречен „ правосъдна промяна “ може да се извърши единствено дружно с хората от съда, прокуратурата, следствието и останалите органи, които имат отношение към тези тематики. Казваха им, че като сменят заварените хора и сложат „ свои хора “ всичко ще тръгне без спънки. Видяха, че там където сложиха „ свои хора “ стана батак. Пример - КЕВР. Но не знаеха какво друго биха могли да създадат, тъй като никой не им беше споделил. За това би трябвало опит. Страшно е да си дадеш сметка, че нямаш опит, само че са те натоварили с отговорност, която няма по какъв начин да понесеш. И че този, който те товари с отговорност, също няма опит.
18. Днес се опасяват, че истината за ръководството на Кирил, Асен и Лена може да излезе нескрито. Тя ще излезе нескрито, без подозрение. И тогава ще се окаже, че те - народните представители от Политическа партия - са били ахмаци, които са прикривали с гърдите си дейности и бездействия на своите „ водачи “, от които доста скоро ще се срамят обществено. Страхът от идната дискредитация на ръководството на „ Кирил Петков “ е огромен боязън. Разбирам ги.
19. През идващите два месеца ще им би трябвало отговорен. Виновен за техния неуспех. Страхът, че могат да изгубят идващите избори, а те ще ги изгубят, ги разгневява в задатък. И омразата, която ще изсипят върху нас ще бъде страшна. Колкото повече ни ненавиждат, колкото повече ни наскърбяват, толкоз повече това ще значи, че се опасяват.
20. А не трябва да се опасяват. Ето, да вземем за пример, в последния ден от работата на 47-то Народно заседание младите сътрудници от Политическа партия се съгласиха дневният ред за пръв път да бъде препоръчан от ГЕРБ. Прочете го Десислава Атанасова и беше признат единомислещо. В този ден бяха гласувани закони, които съставляват 10% от всички признати закони от това Народно заседание! За един ден - 10% от цялата законодателна стратегия. Какво ли щеше да бъде, в случай че всеки ден ГЕРБ, в консенсус с останалите партии, оферираше законодателната стратегия? Колко въпроси щяха да бъдат решени? Без яд и без ненавист?
21. В идващото Народно заседание тези от Политическа партия, които влязат в него, в случай че имат предпочитание да се учат, ще бъдат научени. И ще станат доста положителни. Единственото, което им би трябвало е през идващите два месеца да проучват в себе си източника на страховете, които раждат гнева и омразата им. Ако схванат от кое място идват страховете им и кой им ги внушава, ще се освободят и ще са подготвени за огромната политика. Сигурен съм, че ГЕРБ ще е подготвен да работи с всеки един от свестните бъдещи депутати. С тези, които са решили за себе си, че повече няма да се опасяват и че няма да обслужват комплексите, маниите и неудовлетворените упоритости на неколцина техни инцидентни водачи, които ги карат да се срамят и да се опасяват. И които ги водят със страшна мощ към Тъмната страна.
Засега толкоз. Но в случай че продължат да ни наскърбяват и да го вършат персонално, няма да е добре. В този случай ще се материализират най-големите им страхове. Това не е опасност. Това е осведомена позиция на човек, който е претърпял доста, видял е доста и знае, че в живота има едни дълги причинно-следствени връзки, които работят непреклонно.
Например: „ Страхът ражда яд, гневът ражда ненавист, а омразата е пътят към Тъмната страна. “ Това, прочее, не е истинска мисъл на мастер Йода, а принцип, дефиниран преди 2000 години. Но, Кирил и Лена няма по какъв начин да знаят това, те карат прислужниците си да ненавиждат. Затова никой от тези прислужници няма да стане рицар-джедай. Хубавото е, че и Дарт Вейдър няма да стане, то за това се желаят умения.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ