Санирането спасява комунистическите блоковете в Централна и Източна Европа
От Прага до Пловдив инженери и архитекти дават втори живот на жилищни блокове, издигнати през комунизма в Централна и Източна Европа, готвейки се за изменението на климата, написа в специфичен материал BBC.
Един от най-възрастните жители на една от най-високите здания в град Габрово е някогашният инженер Христо Христов. На близо 90 години и „ към момента захласнат “ от това по какъв начин нещата се подреждат, Христов живее в блока, откогато е издигнат преди три десетилетия. Блокът е планиран през 70-те години на предишния век, преди навлизането на стандартите за енергийна успеваемост в България, и приключен през 1994 година
До 2020 година тази 16-етажна кула е типична за жилищните здания, които преобладават в силуета освен на Габрово, само че и на градове в Централна и Източна Европа. Много от тези блокове са студени, текат и са скъпи за отопление. Днес блокът на Христов е топъл и изсъхнал, а сметките за сила са на половина.
Промяната се свежда до цялостна енергийна рационализация на блока, координирана от Христов. Изисква се единодушието на всеки гражданин на блока, с цел да се случи. Невероятно, само че това е реализирано.
Но тук има 80 фамилии и даже при цялостно финансиране някои хора разбираемо се нуждаеха от увещание “, споделя той.
Сега бетонният блок, оставен гол от десетилетия, е добре изолиран, старите му балкони са затворени и е облечен в чисти пастелни цветове. Като един от първите реновирани блокове в Габрово, кулата алармира за началото на мудна смяна към постиндустриалния град. А трансформацията на Габрово на собствен ред е част от смяна, протичаща се в стотици градове в района, до момента в който посткомунистическите страни се стремят да обновят своите рушащи се жилищни блокове.
Тъй като изменението на климата оказва напън върху градовете да употребяват по-малко сила за отопление и изстудяване на постройките и да оказват помощ за подготовката на жителите против температурни крайности, конкуренцията за модернизиране на тези жилищни блокове става все по-спешна.
Монолитните силуети са станали алегорични в градовете от Централна и Източна Европа. Докато бруталните жилища могат да бъдат открити в доста елементи на Европа, бързата урбанизация на някогашните комунистически страни през втората половина на 20-ти век значи, че огромните бетонни блокове съставляват огромна част от техния сграден фонд през днешния ден. Въпреки че има няколко еволюции на дизайна – от сглобяемите панелни блокове до модернистичните кули – те нормално имат нещо общо: голи външни стени, направени от бетон или тухли, с малко изолираност.
Приблизително една трета от българското население живее в жилища, строени по време на комунизма, сходно съответствие като в Чехия и Полша. В Латвия повече от 50% живеят в някогашните комунистически блокове, до момента в който в Естония цифрата доближава 70%.
Майлс Глендининг, професор по архитектурна консервация в Единбургското учебно заведение по архитектура и ландшафтна архитектура, споделя, че модернистичните жилищни блокове в Централна и Източна Европа нормално не получават същото равнище на социална стигма като тези в западните градове. Те просто са част от всекидневието на града.
Но защото блоковете остаряват и стават несъответстващи от позиция на енергийна успеваемост, поражда въпросът какво да вършим с тях – срутване или реорганизация?
Събарянето постоянно не е известно и рядко осъществимо. В България високото равнище на частна благосъстоятелност, към 85%, значи, че постройките биха били проблематични за срутване и ново строителство. Освен това възобновяване на жилищата е скъпо. Проучване на откриватели от Талинския софтуерен университет, Естония, откри, че събарянето на блокове за възобновяване на сходни жилища в страната би коствало три до четири пъти повече, в сравнение с даже интензивното преустрояване.
Поради доста аргументи блоковете евентуално ще останат тук “, споделя Драгомир Цанев, шеф на EnEffect, организация с нестопанска цел за енергийна успеваемост в София.
Въпреки че доста български жилища са изживели планувания си живот от 50 години, " някои изследвания демонстрират, че те могат да бъдат не по-малко структурно здрави от по-новите здания, стига да са добре поддържани ".
Въпреки това са нужни повече данни, с цел да се разбере изцяло картината, споделя Цанев, изключително във връзка с енергийната успеваемост. Повечето от блоковете попадат в енергийни класове на Европейски Съюз E, F и G – най-лошите.
И въпреки няколко посткомунистически страни да се оправят с тази неефективност, това е по-малко проведен взаимен план сред страните, в сравнение с „ придвижване или даже няколко паралелни придвижвания “, подтиквани от доста фактори, споделя Глендининг. Сред най-силните мотори са националните цели за декарбонизация и подкрепяните от Европейския съюз стратегии за възобновяване.
Според оценки на Европейската комисия постройките са виновни за 40% от потреблението на сила и 36% от излъчванията на парникови газове. Правителствата са решили, че модернизирането на сградния фонд на континента е от основно значение за битката с изменението на климата. Стратегия, оповестена от Европейската комисия през 2020 година, има за цел да удвои темповете на енергийно възобновяване до 2030 година
Цанев вижда " голям вкус " за саниране на здания в България. В последния цикъл на финансиране за цялостна безплатна помощ са кандидатствали 3068 надеждни здания. Има обаче задоволително финансиране единствено за 756. Всички те би трябвало да получат 100% единодушие от съседите, голямо предизвикателство, и похарчиха пари за механически и енергиен одит, споделя той.
Жителите в последна сметка се разочароват. От техническа страна, ремонтите вървят прекомерно постепенно. “
Според Цанев вълната от енергийни реконструкции ще се оформи единствено с елементарно, рационално присъединяване на жителите и " по-справедливи " финансови механизми.
Българското държавно управление беше потърсено за коментар, само че не отговори досега на обявата.
Обратно в Габрово, бул. „ Могильов “ дава моментна фотография на българската обстановка. Тук от двете страни на булеварда има блокове, издигнати в остарелия комунистически жанр от сглобяеми бетонни панели. Девет от блоковете аплайват в последния кръг на финансиране и единствено един блок се класира. Половината от блок, саниран на последния кръг, даже получава награди за най-хубава фасада. Неговият сиамски близнак остава бетонен.
Под неремонтираната част има ресторант, цялостен с локални поданици по време на обяд. Вечерящите споделят чинии с печени кебапчета (вид наденица) и приказват за хаус музика по радиото.
Искахме да аплайваме “, споделя посетител в ресторанта, който живее в един от жилищата нагоре, пожелавайки анонимност заради напрегнатия темперамент на тематиката в квартала. „ Повечето от нас бяхме съгласни, само че няколко възразиха. “
„ Кандидатствахме, само че не се получи “, споделя Теодора, която живее в блок надолу по булеварда, който не съумява да получи финансиране. „ Искаме да бъдем по-енергийно ефикасни, тъй че просто ще го създадем сами. “ Тя споделя, че ще изолира жилището си с външна изолираност.
Да се буферира обособен апартамент по този метод на парче е нещо, което Цвета Наньова, специалист по енергийна успеваемост, изрично не поучава. „ Това може да попречи на строително приложение надолу по линията “, споделя тя, и също по този начин съставлява заплаха за пожарната сигурност. Но тя може да разбере мисленето.
Хората желаят да спестят пари и са разочаровани от несигурния цикъл на безплатни средства “, споделя тя.
Наньова е част от така наречен " обслужване на едно гише " в столицата. Целта им е да бъдат опора на проекта на Европейския съюз за постройките и да работят като първа точка за контакт за жителите, с цел да се срещнат бързо с условията за рационализация и да им обезпечат елементарен достъп до съответните контакти.
Не всеки би трябвало да получи тапия по инженерство или архитектура “, споделя тя. " Имаме специалисти в региона ", споделя тя за сътрудниците си. " Трябва да ги използваме. "
България, счита Наньова, би трябвало да се отдалечи от условието за 100% поддръжка към болшинството притежатели на жилища на блок. Тя също по този начин счита, че България би трябвало да премине към по-пазарен модел. „ Няма задоволително държавни пари, с цел да финансира всички поправки “, споделя тя.
Други страни имат друг метод. Като образец за добра процедура Наньова показва Литва, като град Вилнюс и „ столицата на обновяването “ Мариямполе. „ Страната промени метода единствено за безплатни средства и вместо това употребява обществено финансиране, с цел да понижи риска от частните вложения “, споделя Наньова. „ Но това, което оказва помощ най-вече, е, че заемът е обвързван със постройката, а не с обособени поданици. “
С други думи, в случай че апартамент се продаде, заемът остава за парцела, а не за лицето. За жителите с най-ниски приходи се предлага и финансова помощ.
Литва започва преди 10 години и се опитваме да наваксаме “, съгласява се Цанев. „ Без атрактивни заеми, които да бъдат изплатени от икономисване на сила, не можем да чакаме хората да одобряват измененията. “
За България той също би желал да види изяснена цялостна безплатна поддръжка за жителите на жилища с ниски приходи. (Българското държавно управление беше потърсено за коментар, само че не отговори досега на обявата.)
Дори в най-бързо обновяващите се страни има предпочитание да се форсира темпото.
„ Трябва да бъдем по-бързи “, споделя Лаури Лихтмаа, специалист от Net Zero Energy Research Group в Талин, Естония. Процентът на дълбоки поправки, значително дефинирани като здания, които усъвършенстват енергийната успеваемост с най-малко 60%, е единствено 0.2% годишно в целия Европейски Съюз.
Сглобяемите технологии могат да подтикват скоростта, счита Лихтмаа. В квартал Annelinn на естонския град Тарту план за надълбоко възобновяване опитва с фабрични фасади и употребява кран, а не скеле, с цел да ги инсталира.
Друг опит, в северния град Сауе в балтийската страна, изолира постройка със сглобяеми панели, направени от наново употребявани, рециклирани и локални материали на биологична основа, с цел да се понижи тяхното влияние върху околната среда.
Друг вид би бил да се реновират цели квартали едновременно, споделя Лихтмаа. Моделът за възобновяване в региона е по-амбициозен, защото ще усили ролята на локалната община и ще се нуждае от по-голямо присъединяване на жителите, твърди специалистът, само че това може да бъде „ неповторима опция за по-големи размери “ на реконструкции. Реновирането на регионално равнище към този момент е планувано в някои градове, като да вземем за пример квартал Mustamäe в Талин, столицата на Естония, който бе един от първите всеобщо създавани жилищни планове по време на руската окупация.
Обратно в Габрово Христо Христов счита, че моделът за саниране на блоковете би трябвало да включва и други усъвършенствания, освен енергийната успеваемост – най-много пожаробезопасността. И макар че признава, че ходенето нагоре и надолу по етажите, с цел да ревизира ремонтите, го е лишило от цялостното потребление на коленете си, „ усилието си струваше “.
Цанев счита достижението на Христов за образец.
Неговата история би трябвало да бъде предписание, а не изключение, в случай че желаеме да успеем. “
Един от най-възрастните жители на една от най-високите здания в град Габрово е някогашният инженер Христо Христов. На близо 90 години и „ към момента захласнат “ от това по какъв начин нещата се подреждат, Христов живее в блока, откогато е издигнат преди три десетилетия. Блокът е планиран през 70-те години на предишния век, преди навлизането на стандартите за енергийна успеваемост в България, и приключен през 1994 година
До 2020 година тази 16-етажна кула е типична за жилищните здания, които преобладават в силуета освен на Габрово, само че и на градове в Централна и Източна Европа. Много от тези блокове са студени, текат и са скъпи за отопление. Днес блокът на Христов е топъл и изсъхнал, а сметките за сила са на половина.
Промяната се свежда до цялостна енергийна рационализация на блока, координирана от Христов. Изисква се единодушието на всеки гражданин на блока, с цел да се случи. Невероятно, само че това е реализирано.
Но тук има 80 фамилии и даже при цялостно финансиране някои хора разбираемо се нуждаеха от увещание “, споделя той.
Сега бетонният блок, оставен гол от десетилетия, е добре изолиран, старите му балкони са затворени и е облечен в чисти пастелни цветове. Като един от първите реновирани блокове в Габрово, кулата алармира за началото на мудна смяна към постиндустриалния град. А трансформацията на Габрово на собствен ред е част от смяна, протичаща се в стотици градове в района, до момента в който посткомунистическите страни се стремят да обновят своите рушащи се жилищни блокове.
Тъй като изменението на климата оказва напън върху градовете да употребяват по-малко сила за отопление и изстудяване на постройките и да оказват помощ за подготовката на жителите против температурни крайности, конкуренцията за модернизиране на тези жилищни блокове става все по-спешна.
Монолитните силуети са станали алегорични в градовете от Централна и Източна Европа. Докато бруталните жилища могат да бъдат открити в доста елементи на Европа, бързата урбанизация на някогашните комунистически страни през втората половина на 20-ти век значи, че огромните бетонни блокове съставляват огромна част от техния сграден фонд през днешния ден. Въпреки че има няколко еволюции на дизайна – от сглобяемите панелни блокове до модернистичните кули – те нормално имат нещо общо: голи външни стени, направени от бетон или тухли, с малко изолираност.
Приблизително една трета от българското население живее в жилища, строени по време на комунизма, сходно съответствие като в Чехия и Полша. В Латвия повече от 50% живеят в някогашните комунистически блокове, до момента в който в Естония цифрата доближава 70%.
Майлс Глендининг, професор по архитектурна консервация в Единбургското учебно заведение по архитектура и ландшафтна архитектура, споделя, че модернистичните жилищни блокове в Централна и Източна Европа нормално не получават същото равнище на социална стигма като тези в западните градове. Те просто са част от всекидневието на града.
Но защото блоковете остаряват и стават несъответстващи от позиция на енергийна успеваемост, поражда въпросът какво да вършим с тях – срутване или реорганизация?
Събарянето постоянно не е известно и рядко осъществимо. В България високото равнище на частна благосъстоятелност, към 85%, значи, че постройките биха били проблематични за срутване и ново строителство. Освен това възобновяване на жилищата е скъпо. Проучване на откриватели от Талинския софтуерен университет, Естония, откри, че събарянето на блокове за възобновяване на сходни жилища в страната би коствало три до четири пъти повече, в сравнение с даже интензивното преустрояване.
Поради доста аргументи блоковете евентуално ще останат тук “, споделя Драгомир Цанев, шеф на EnEffect, организация с нестопанска цел за енергийна успеваемост в София.
Въпреки че доста български жилища са изживели планувания си живот от 50 години, " някои изследвания демонстрират, че те могат да бъдат не по-малко структурно здрави от по-новите здания, стига да са добре поддържани ".
Въпреки това са нужни повече данни, с цел да се разбере изцяло картината, споделя Цанев, изключително във връзка с енергийната успеваемост. Повечето от блоковете попадат в енергийни класове на Европейски Съюз E, F и G – най-лошите.
И въпреки няколко посткомунистически страни да се оправят с тази неефективност, това е по-малко проведен взаимен план сред страните, в сравнение с „ придвижване или даже няколко паралелни придвижвания “, подтиквани от доста фактори, споделя Глендининг. Сред най-силните мотори са националните цели за декарбонизация и подкрепяните от Европейския съюз стратегии за възобновяване.
Според оценки на Европейската комисия постройките са виновни за 40% от потреблението на сила и 36% от излъчванията на парникови газове. Правителствата са решили, че модернизирането на сградния фонд на континента е от основно значение за битката с изменението на климата. Стратегия, оповестена от Европейската комисия през 2020 година, има за цел да удвои темповете на енергийно възобновяване до 2030 година
Цанев вижда " голям вкус " за саниране на здания в България. В последния цикъл на финансиране за цялостна безплатна помощ са кандидатствали 3068 надеждни здания. Има обаче задоволително финансиране единствено за 756. Всички те би трябвало да получат 100% единодушие от съседите, голямо предизвикателство, и похарчиха пари за механически и енергиен одит, споделя той.
Жителите в последна сметка се разочароват. От техническа страна, ремонтите вървят прекомерно постепенно. “
Според Цанев вълната от енергийни реконструкции ще се оформи единствено с елементарно, рационално присъединяване на жителите и " по-справедливи " финансови механизми.
Българското държавно управление беше потърсено за коментар, само че не отговори досега на обявата.
Обратно в Габрово, бул. „ Могильов “ дава моментна фотография на българската обстановка. Тук от двете страни на булеварда има блокове, издигнати в остарелия комунистически жанр от сглобяеми бетонни панели. Девет от блоковете аплайват в последния кръг на финансиране и единствено един блок се класира. Половината от блок, саниран на последния кръг, даже получава награди за най-хубава фасада. Неговият сиамски близнак остава бетонен.
Под неремонтираната част има ресторант, цялостен с локални поданици по време на обяд. Вечерящите споделят чинии с печени кебапчета (вид наденица) и приказват за хаус музика по радиото.
Искахме да аплайваме “, споделя посетител в ресторанта, който живее в един от жилищата нагоре, пожелавайки анонимност заради напрегнатия темперамент на тематиката в квартала. „ Повечето от нас бяхме съгласни, само че няколко възразиха. “
„ Кандидатствахме, само че не се получи “, споделя Теодора, която живее в блок надолу по булеварда, който не съумява да получи финансиране. „ Искаме да бъдем по-енергийно ефикасни, тъй че просто ще го създадем сами. “ Тя споделя, че ще изолира жилището си с външна изолираност.
Да се буферира обособен апартамент по този метод на парче е нещо, което Цвета Наньова, специалист по енергийна успеваемост, изрично не поучава. „ Това може да попречи на строително приложение надолу по линията “, споделя тя, и също по този начин съставлява заплаха за пожарната сигурност. Но тя може да разбере мисленето.
Хората желаят да спестят пари и са разочаровани от несигурния цикъл на безплатни средства “, споделя тя.
Наньова е част от така наречен " обслужване на едно гише " в столицата. Целта им е да бъдат опора на проекта на Европейския съюз за постройките и да работят като първа точка за контакт за жителите, с цел да се срещнат бързо с условията за рационализация и да им обезпечат елементарен достъп до съответните контакти.
Не всеки би трябвало да получи тапия по инженерство или архитектура “, споделя тя. " Имаме специалисти в региона ", споделя тя за сътрудниците си. " Трябва да ги използваме. "
България, счита Наньова, би трябвало да се отдалечи от условието за 100% поддръжка към болшинството притежатели на жилища на блок. Тя също по този начин счита, че България би трябвало да премине към по-пазарен модел. „ Няма задоволително държавни пари, с цел да финансира всички поправки “, споделя тя.
Други страни имат друг метод. Като образец за добра процедура Наньова показва Литва, като град Вилнюс и „ столицата на обновяването “ Мариямполе. „ Страната промени метода единствено за безплатни средства и вместо това употребява обществено финансиране, с цел да понижи риска от частните вложения “, споделя Наньова. „ Но това, което оказва помощ най-вече, е, че заемът е обвързван със постройката, а не с обособени поданици. “
С други думи, в случай че апартамент се продаде, заемът остава за парцела, а не за лицето. За жителите с най-ниски приходи се предлага и финансова помощ.
Литва започва преди 10 години и се опитваме да наваксаме “, съгласява се Цанев. „ Без атрактивни заеми, които да бъдат изплатени от икономисване на сила, не можем да чакаме хората да одобряват измененията. “
За България той също би желал да види изяснена цялостна безплатна поддръжка за жителите на жилища с ниски приходи. (Българското държавно управление беше потърсено за коментар, само че не отговори досега на обявата.)
Дори в най-бързо обновяващите се страни има предпочитание да се форсира темпото.
„ Трябва да бъдем по-бързи “, споделя Лаури Лихтмаа, специалист от Net Zero Energy Research Group в Талин, Естония. Процентът на дълбоки поправки, значително дефинирани като здания, които усъвършенстват енергийната успеваемост с най-малко 60%, е единствено 0.2% годишно в целия Европейски Съюз.
Сглобяемите технологии могат да подтикват скоростта, счита Лихтмаа. В квартал Annelinn на естонския град Тарту план за надълбоко възобновяване опитва с фабрични фасади и употребява кран, а не скеле, с цел да ги инсталира.
Друг опит, в северния град Сауе в балтийската страна, изолира постройка със сглобяеми панели, направени от наново употребявани, рециклирани и локални материали на биологична основа, с цел да се понижи тяхното влияние върху околната среда.
Друг вид би бил да се реновират цели квартали едновременно, споделя Лихтмаа. Моделът за възобновяване в региона е по-амбициозен, защото ще усили ролята на локалната община и ще се нуждае от по-голямо присъединяване на жителите, твърди специалистът, само че това може да бъде „ неповторима опция за по-големи размери “ на реконструкции. Реновирането на регионално равнище към този момент е планувано в някои градове, като да вземем за пример квартал Mustamäe в Талин, столицата на Естония, който бе един от първите всеобщо създавани жилищни планове по време на руската окупация.
Обратно в Габрово Христо Христов счита, че моделът за саниране на блоковете би трябвало да включва и други усъвършенствания, освен енергийната успеваемост – най-много пожаробезопасността. И макар че признава, че ходенето нагоре и надолу по етажите, с цел да ревизира ремонтите, го е лишило от цялостното потребление на коленете си, „ усилието си струваше “.
Цанев счита достижението на Христов за образец.
Неговата история би трябвало да бъде предписание, а не изключение, в случай че желаеме да успеем. “
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ