Като се напия, не мога да си озаптя силата ~ Пияният заек
От пиянство мемоари няма, единствено изненади
(Lion with a Rabbit by Eugène Delacroix, Musée Du Louvre, Paris, France)
Пияният заек
Късно вечер Заю-Баю се прибирал от сватбата на своята другарка Костенурката Нурка. Както си е обичаят, на всяка женитба доста се яде, доста се пие. И наш Заю крепко се напил. Отивайки си през гората вкъщи, пеел на всеослушание, като се олюлявал и препъвал във всеки корен. Не щеш ли, дочул го лъвът, който бил излязъл на лов, но още нищо не бил уловил и бил доста пикантен. Рекъл си: „ Я да го изям тоя простак, че чувствам корема си напълно празен! “ И се спуснал да го гони. А Заю-Баю, въпреки да бил толкоз пийнал, като усетил смъртната заплаха, тутакси трезвен. Хукнал да бяга през гъсти шубраци и бодливи трънаци и към този момент нито се олюлявал, нито се препъвал.
Бяга Зайко, лъвът го гони, бяга Зайко, лъвът го гони и към този момент аха – да го стигне.
Заю-Баю си бил изровил жилище в земята под корените на един столетен дъб. Със сетни сили се добрал до дупката си, таман когато лъвът скочил да го сдави. Спасил си кожата клетият, пък лъвът, както се бил засилил – „ прас! “ – ударил си главата о дебелия дънер по този начин, че земята се разтресла. Строполил се той на място и тялото му останало да лежи под дървото.
Пък Заю-Баю се сгушил в дупката си, притаил се, едвам смеел мирис да си поеме, че смешка ли е – от такова огромно премеждие жив и здрав да останеш!? Дълго време останал той по този начин. Ала най-после виното, дето бил изпил, отново му се качило в главата и от напън задремал.
На заранта, като се събудил към този момент напълно трезвен и от виното, и от уплахата, Зайко наш се измъкнал от дупката си и що да види: лежи огромният кръвник до входа на жилището му със счупена глава.
„ Брей! – рекъл си Заю – Като се напия, не мога да си озаптя силата. Я виж, какво съм сторил нощес! “
Картина: Lion with a Rabbit by Eugène Delacroix, Musée Du Louvre, Paris, France; chinaoilpaintinggallery.com
