От пет години Снежана Митова е болногледачка в чужбина. "Много

От пет години Снежана Митова е болногледачка в чужбина. "Много е тежко. Но макар компликациите, ще продължа да работя на открито. В България се удушавам ", признава тя. Снежана споделя за работата си в Германия и Австрия, представена от Дойче веле.

От 2014 година насам Снежана Митова е болногледачка в чужбина. Намерила работата посредством българския офис на една полска компания, наемаща болногледачи за Западна Европа. Преди да замине, 57-годишната жена изкарала курс по немски език.



През първите две седмици в Германия тя обгрижвала една неподвижна стара германка в село до Улм. След това била изпратена в Аугсбург, където се грижела за притежател на хотел, който бил в инвалидна количка. Спомените на Снежана от времето, прекарано в Аугсбург, не са изключително хубави. Два пъти била удряна и блъскана от мъжа без причина - в наличието на неговата брачна половинка, която пък неотложно поискала нова гледачка. "От компанията ме посъветваха да пусна тъжба поради насилието. Направих го, само че и до през днешния ден не съм получила отговор ", споделя тя.

Третата ѝ спирка в Германия била Льовенщайн в провинция Баден-Вюртемберг. Там в продължение на четири седмици обгрижвала онкоболна жена - пособия ѝ да се придвижва от количката на леглото и назад.

Така минали първите два месеца в Германия, след които Снежана се върнала вкъщи в софийското село Лозен. Зачакала компанията да я потърси за нов ангажимент.

Когато човек издъхне в ръцете ти

Позвънили ѝ обаче едвам седем месеца по-късно - през април 2015. Казали ѝ, че още на идната заран би трябвало да тръгне още веднъж за Германия. "Този път имах шанс. Грижех се за един възрастен мъж. Семейството му беше доста положително и пожела да остана по-дълго ", споделя 57-годишната жена. "Работих там една година, луксозни хора бяха ", спомня си тя.

По-късно Снежана намерила друга компания, набираща сходни фрагменти. Тя обаче предложила работа в Австрия и изискванията били много по-различни. Договорите били за по два месеца, след които болногледачът трябвало да се прибира в родината си и да чака ново позвъняване. Когато отишла за трети път в Австрия, болният човек, за който се грижела, умрял в ръцете ѝ. Преживяла тежък стрес. Събрала куфара и отново се прибрала вкъщи. Снежана още няколко пъти заминавала и се прибирала в България. "Болногледачът е смачкан от напрежението, ужасно е да гледаш умиращия в очите и да не можеш да окажеш помощ ", споделя 57-годишната жена.

През март тази година се наложило да обгрижва стара жена в Инсбрук с доста напреднала деменция. Обяснили ѝ, че при всяко излизане наложително би трябвало да изключва бушоните, с цел да не стане пакост, в случай че на бабата ѝ хрумне да включи тока. "Замисляли ли сте се какъв брой в България могат да си разрешат да заплащат за денонощна грижа за родител с това заболяване? В нашата страна това е огромен проблем ", разяснява Снежана.

Болногледачката е работила и в дома на българка. Въпросната жена била 4-годишна, когато родителите ѝ избягали на Запад, в този момент е на към 82. "Да не попадаш при българи! Мъжът ѝ също е българин, а синът им беше получил инсулт. Тя се държеше извънредно с мен, непрестанно вдигаше кавги, искаше да съм непрекъснато чистачка, перачка, гладачка и да съм непрекъснато към сина ѝ ", споделя Снежана.

Там била принуждавана да мие прозорците и пода всеки ден. И постоянно била упреквана, че нищо не прави. Болногледачката не издържала и поискала компанията да я освободи от уговорката. Отново се прибрала вкъщи за месец и отново се върнала в Инсбрук, този път да обгрижва дъртак.

За безизходицата в България

"Какво ли не съм работила в България - всичко! Когато пристигна демокрацията, работех в предприятието "Книгоразпространение " в София. Бях шеф на склад за учебници за техникумите. Но складовете се разпродадоха през 1992 и ме редуцираха ", споделя Снежана. Продавала дини на пазара, след това няколко месеца работила в едно кафене, след което и на вестникарска сергия.

"По време на целия безконечен преход към народна власт съм работила какво ли не, хващах се и на смени. Добре, че родителите ми преди време ми помагаха с децата ", споделя тя. Често получавала отводи поради това, че има и деца.

Накрая научила за специалността на болногледачка, заела се да учи немски език. "Бях подготвена да променям памперси, да шетам къщите, само че в подмяна на това да получавам свестни пари, с които да оказвам помощ на фамилията си. По контракт ние нямаме задължението да хигиенизираме целия дом на болника, а единствено помещението, където се намира той, само че от всички фамилиите изискват това - плюс пране, готвене, гладене ", прецизира тя.

През октомври Снежана отново поема към Инсбрук. Няма желание да се отхвърля от прелитанията натам и насам. "Въпреки всички компликации, на открито се усещам доста по-добре, в сравнение с в България ", признава тя. Сега за нея най-важното е да се откри добра работа за 20-годишния ѝ наследник, който е назначен на минимална заплата в един магазин. "Заради него потеглих да виждам непознатите старци в Европа - знаеш ли какво е момчето ти да е на 14 години и да не можеш да му дадеш левче да излезе с другари? Стоеше си самичък вкъщи като пандизчия, това една майка не може да го понесе ", горчиво отбелязва тя.

Дъщеря ѝ приключила Музикалната академия в Пловдив, само че през днешния ден работи като фризьорка. "И какъв е смисълът да имаш висше обучение в България? Европа е цялостна с българи висшисти, а огромният губещ отново е България ", споделя Снежана.

"Въпреки всички компликации в чужбина там вдишвам. В България безизходицата ме задушава ", признава с болежка 57-годишната болногледачка.
/blitz.bg