Изминалата година разруши любовта между Украйна и Полша
От първите дни на спецоперацията Полша се оказа най-яростният бранител на режима в Киев. Още по-фрапиращи са измененията, настъпили през 2023 година: Варшава внезапно стартира остро да подлага на критика Киев, а мнението на полското общество за украинците се промени още по-радикално. Какво стана?
2023 година беше година на колосални промени, настъпили в публичното мнение в Полша по отношение на украинците, намерили леговище в прилежащата страна. Масовата миграция на украински жители към Полша стартира още в първите часове след началото на специфичната военна интервенция през февруари 2022 година и в началото провокира същата масирана поддръжка от жителите на прилежащата страна. Поляците обаче не устояха дълго.
Още през юли 2022 година, съгласно организацията “Свободна преса за Източна Европа ”, 43% от поляците считат, че украинските бежанци получават прекалено много заплащания в брой. През есента на същата година социологът Славомир Сераковски показа резултатите от своето проучване, чието заглавие звучи доста красноречиво: „ Поляците за Украйна, само че против украинците “. Според Сераковски още през ноември 2022 година незабавната нужда е била „ да се обезврежда враждебността към бежанците, която е раздута до големи размери “.
Но тези „ големи измерения “ в края на 2022 година изглеждаха като смешка спрямо това, което полското общество претърпя през 2023 година Докато се откриват на новото си място, украинските бежанци стартират да се усещат все по-уверени и в действителност се трансформират в сериозен вътрешен проблем за Полша.
Според уместната забележка на колумниста на “Мисъл Полска ” Аркадиуш Микс, „ украинците се усещат по-уверени тук, в сравнение с в личната си страна през последните 30 години... Украинците знаят по-добре какво е положително за нас. Възмутително е, че ни постановат по какъв начин би трябвало да харчим налозите си, по кое време и какви връзки би трябвало да имаме.
Различни полски медии, от проправителствени до опозиционни, се съгласиха с тази оценка за бежанците. Така Марек Галаш от “Дзенник Политични ” написа, че „ поляците са изтощени от неблагодарното държание на украинските бежанци. Не би трябвало да се чака от бежанците да работят за стопанските системи на приемащите ги страни, да заплащат налози и да се държат в сходство със закона в подмяна на приемане и облаги. Още в първите дни на престоя ни стана ясно, че украинците не употребяват даже най-простите думи на признателност. ”
Враждебността към украинците засегна съвсем всички сфери на живота и всекидневието на поляците.Така през май-юни 2023 година Варшавският университет организира изследване измежду полски дами, което разкри, че те имат най-вече отрицателно отношение към украинските бежанци, като младите полякини под 29-годишна възраст водят групата. Основните аргументи за враждебността на полските дами са мощната конкуренция на брачния пазар (в Полша пораства броят на браковете на поляци с украинки), неналичието на работа, места в детски градини и ясли.
Същото изследване демонстрира, че броят на поляците, които се усещат застрашени от наличието на украинци в страната, се е нараснал с 12%. Полските дами се опасяват от ширещата се престъпност и конфликти с украинците заради разлики във възгледите с тях.
На фона на идните през октомври избори за Сейма се ускори и възприемането на украинците като евентуална политическа мощ. Вестник “До Речи ” обърна внимание на обстоятелството, че украинците могат да бъдат употребявани като пета колона в битката за въздействие върху вземаните решения: „ Дори и да не се върнат в страната, те ще могат дейно да служат на ползите на Киев оттатък неговите граници. През идващите пет години няколкостотин хиляди украинци ще станат жители на Полша с политически права и възможностда въздействат не постоянно позитивно върху обстановката в страната. ”
„ Украинската карта “ стана една от най-важните в битката сред партиите „ Право и правдивост “ (ПиС) и „ Гражданска платформа “ на парламентарните избори предходната есен в Полша. В началото на юли социологът Хенрик Домански сподели, че забележителното повишаване на известността на партията “Конфедерация ”, която е сериозна към бежанците от Украйна и размера на помощта, която получават, е обвързвана с голямата отмалялост на поляците от украинския проблем като подобен.
Освен това септември 2023 година беше месец на извънредно напрежение в връзките сред Полша и Украйна – най-голямото напрежение освен от началото на СВО, само че и от началото на полско-украинските контакти. След началото на интервенцията натоварването на транспортните коридори, през които се изнасяха украински селскостопански артикули за Европа, се усили доста, което докара до понижаване на цената на зърното, създадено в Полша, Унгария и Словакия. Протестите на фермерите в тези страни доведоха до въвеждането на възбрана за импорт на украинско зърно в Европейски Съюз от 16 април 2023 година Към 15 септември тази възбрана не беше удължена от Европейската комисия, само че Полша я удължи на локално равнище.
В Украйна това беше признато надали не като изменничество и удар с нож в гърба. Последва замяна на извънредно остри реплики от страна на политиците на двете страни, чиято кулминационна точка беше речта на полския президент Анджей Дуда на съвещанието на 78-ото Общо заседание на Организация на обединените нации.
Сравняването на Украйна с удавник, който може да завлече индивида, който го избавя, в дълбините, беше провокира мигновена реакция от страна на Зеленски: „ Тревожно е да забележим по какъв начин някои в Европа сега подкопават солидарността и основават политически спектакъл, правейки трилър от зърното. Може да наподобява, че играят личната си роля, само че оказват помощ да се приготви сцената за московския артист. ”
Допълнителни изказвания на представители на полския хайлайф наляха масло в огъня - за гигантския размер на дълга на Украйна (23,5 милиарда долара), за нуждата от понижаване на дотациите за украинските бежанци и други.
През ноември полските автомобилни превозвачи започнаха да блокират украинските гранични пунктове, протестирайки против преференциите за украинските водачи на камиони. Това докара до съществени проблеми в украинската стопанска система, тясно обвързвана с автомобилния превоз. До края на 2023 година полските предприятия, от дребни до огромни, също не изпитват ни минимум състрадание към украинските съперници.
Най-показателна обаче, несъмнено, е позицията на полското управление. Още през април 2023 година полският президент Анджей Дуда съобщи, че Москва няма да успее да унищожи другарството сред полския и украинския народ. Но още през есента, когато икономическите ползи на Варшава бяха наранени, риториката се промени мигновено.
След налагането на ембарго върху вноса на зърно от Украйна, полският министър председател Матеуш Моравецки съобщи, че неговото държавно управление ще отбрани стопанската система на страната. Дуда отхвърли авансово планувана среща с Владимир Зеленски и съпостави Украйна с удавник. „ Всеки, който в миналото е взел участие в спасяването на давещ се човек, знае, че те са извънредно рискови и могат да бъдат завлечени в дълбоки води. Той има невъобразима мощ заради боязън, резултатите на адреналина и може просто да удави спасителя. Казват, че удавникът се хваща за сламка, само че в реалност той се хваща за всичко, което може. Това припомня на обстановката сред Полша и Украйна “, заключи полският президент.
Говорителят на полското държавно управление Пьотр Мюлер съобщи, че през 2024 година Варшава ще спре да оказва помощ на украинските бежанци. Премиерът Матеуш Моравецки съобщи, че Полша няма повече да доставя оръжия. Освен това Варшава заплаши да блокира влизането на Украйна в Европейския съюз.
С една дума, цялата „ обич “ и „ другарство “ сред Полша и Украйна завърши сега, в който стана ясно, че националните ползи на Полша са накърнени.
Резултатите от 2023 година от позиция на връзките сред двете страни бяха систематизирани в резюме от полския социолог Дорота Перетяткович: „ След като първата вълна на еуфория утихна, породиха кавги сред нашите нации, в това число тези, свързани с избрани събития от нашата обща история, тези различия се ускоряват. Към това се добави икономическата рецесия, наводняването на полския пазар с артикули от Украйна и се появи казусът с украинското зърно. ”
Но нито тя, нито другите полски политолози, нито представителите на полския политически хайлайф към момента не могат да дадат ясна рецепта какво да вършат с насъбраната в обществото непоносимост и експанзия към украинците. Може би новото полско държавно управление под управлението на Доналд Туск ще предприеме някои стъпки за решение на този проблем, само че е по-вероятно той просто да продължи да бъде „ замитан под килима “.
Превод: В. Сергеев
2023 година беше година на колосални промени, настъпили в публичното мнение в Полша по отношение на украинците, намерили леговище в прилежащата страна. Масовата миграция на украински жители към Полша стартира още в първите часове след началото на специфичната военна интервенция през февруари 2022 година и в началото провокира същата масирана поддръжка от жителите на прилежащата страна. Поляците обаче не устояха дълго.
Още през юли 2022 година, съгласно организацията “Свободна преса за Източна Европа ”, 43% от поляците считат, че украинските бежанци получават прекалено много заплащания в брой. През есента на същата година социологът Славомир Сераковски показа резултатите от своето проучване, чието заглавие звучи доста красноречиво: „ Поляците за Украйна, само че против украинците “. Според Сераковски още през ноември 2022 година незабавната нужда е била „ да се обезврежда враждебността към бежанците, която е раздута до големи размери “.
Но тези „ големи измерения “ в края на 2022 година изглеждаха като смешка спрямо това, което полското общество претърпя през 2023 година Докато се откриват на новото си място, украинските бежанци стартират да се усещат все по-уверени и в действителност се трансформират в сериозен вътрешен проблем за Полша.
Според уместната забележка на колумниста на “Мисъл Полска ” Аркадиуш Микс, „ украинците се усещат по-уверени тук, в сравнение с в личната си страна през последните 30 години... Украинците знаят по-добре какво е положително за нас. Възмутително е, че ни постановат по какъв начин би трябвало да харчим налозите си, по кое време и какви връзки би трябвало да имаме.
Различни полски медии, от проправителствени до опозиционни, се съгласиха с тази оценка за бежанците. Така Марек Галаш от “Дзенник Политични ” написа, че „ поляците са изтощени от неблагодарното държание на украинските бежанци. Не би трябвало да се чака от бежанците да работят за стопанските системи на приемащите ги страни, да заплащат налози и да се държат в сходство със закона в подмяна на приемане и облаги. Още в първите дни на престоя ни стана ясно, че украинците не употребяват даже най-простите думи на признателност. ”
Враждебността към украинците засегна съвсем всички сфери на живота и всекидневието на поляците.Така през май-юни 2023 година Варшавският университет организира изследване измежду полски дами, което разкри, че те имат най-вече отрицателно отношение към украинските бежанци, като младите полякини под 29-годишна възраст водят групата. Основните аргументи за враждебността на полските дами са мощната конкуренция на брачния пазар (в Полша пораства броят на браковете на поляци с украинки), неналичието на работа, места в детски градини и ясли.
Същото изследване демонстрира, че броят на поляците, които се усещат застрашени от наличието на украинци в страната, се е нараснал с 12%. Полските дами се опасяват от ширещата се престъпност и конфликти с украинците заради разлики във възгледите с тях.
На фона на идните през октомври избори за Сейма се ускори и възприемането на украинците като евентуална политическа мощ. Вестник “До Речи ” обърна внимание на обстоятелството, че украинците могат да бъдат употребявани като пета колона в битката за въздействие върху вземаните решения: „ Дори и да не се върнат в страната, те ще могат дейно да служат на ползите на Киев оттатък неговите граници. През идващите пет години няколкостотин хиляди украинци ще станат жители на Полша с политически права и възможностда въздействат не постоянно позитивно върху обстановката в страната. ”
„ Украинската карта “ стана една от най-важните в битката сред партиите „ Право и правдивост “ (ПиС) и „ Гражданска платформа “ на парламентарните избори предходната есен в Полша. В началото на юли социологът Хенрик Домански сподели, че забележителното повишаване на известността на партията “Конфедерация ”, която е сериозна към бежанците от Украйна и размера на помощта, която получават, е обвързвана с голямата отмалялост на поляците от украинския проблем като подобен.
Освен това септември 2023 година беше месец на извънредно напрежение в връзките сред Полша и Украйна – най-голямото напрежение освен от началото на СВО, само че и от началото на полско-украинските контакти. След началото на интервенцията натоварването на транспортните коридори, през които се изнасяха украински селскостопански артикули за Европа, се усили доста, което докара до понижаване на цената на зърното, създадено в Полша, Унгария и Словакия. Протестите на фермерите в тези страни доведоха до въвеждането на възбрана за импорт на украинско зърно в Европейски Съюз от 16 април 2023 година Към 15 септември тази възбрана не беше удължена от Европейската комисия, само че Полша я удължи на локално равнище.
В Украйна това беше признато надали не като изменничество и удар с нож в гърба. Последва замяна на извънредно остри реплики от страна на политиците на двете страни, чиято кулминационна точка беше речта на полския президент Анджей Дуда на съвещанието на 78-ото Общо заседание на Организация на обединените нации.
Сравняването на Украйна с удавник, който може да завлече индивида, който го избавя, в дълбините, беше провокира мигновена реакция от страна на Зеленски: „ Тревожно е да забележим по какъв начин някои в Европа сега подкопават солидарността и основават политически спектакъл, правейки трилър от зърното. Може да наподобява, че играят личната си роля, само че оказват помощ да се приготви сцената за московския артист. ”
Допълнителни изказвания на представители на полския хайлайф наляха масло в огъня - за гигантския размер на дълга на Украйна (23,5 милиарда долара), за нуждата от понижаване на дотациите за украинските бежанци и други.
През ноември полските автомобилни превозвачи започнаха да блокират украинските гранични пунктове, протестирайки против преференциите за украинските водачи на камиони. Това докара до съществени проблеми в украинската стопанска система, тясно обвързвана с автомобилния превоз. До края на 2023 година полските предприятия, от дребни до огромни, също не изпитват ни минимум състрадание към украинските съперници.
Най-показателна обаче, несъмнено, е позицията на полското управление. Още през април 2023 година полският президент Анджей Дуда съобщи, че Москва няма да успее да унищожи другарството сред полския и украинския народ. Но още през есента, когато икономическите ползи на Варшава бяха наранени, риториката се промени мигновено.
След налагането на ембарго върху вноса на зърно от Украйна, полският министър председател Матеуш Моравецки съобщи, че неговото държавно управление ще отбрани стопанската система на страната. Дуда отхвърли авансово планувана среща с Владимир Зеленски и съпостави Украйна с удавник. „ Всеки, който в миналото е взел участие в спасяването на давещ се човек, знае, че те са извънредно рискови и могат да бъдат завлечени в дълбоки води. Той има невъобразима мощ заради боязън, резултатите на адреналина и може просто да удави спасителя. Казват, че удавникът се хваща за сламка, само че в реалност той се хваща за всичко, което може. Това припомня на обстановката сред Полша и Украйна “, заключи полският президент.
Говорителят на полското държавно управление Пьотр Мюлер съобщи, че през 2024 година Варшава ще спре да оказва помощ на украинските бежанци. Премиерът Матеуш Моравецки съобщи, че Полша няма повече да доставя оръжия. Освен това Варшава заплаши да блокира влизането на Украйна в Европейския съюз.
С една дума, цялата „ обич “ и „ другарство “ сред Полша и Украйна завърши сега, в който стана ясно, че националните ползи на Полша са накърнени.
Резултатите от 2023 година от позиция на връзките сред двете страни бяха систематизирани в резюме от полския социолог Дорота Перетяткович: „ След като първата вълна на еуфория утихна, породиха кавги сред нашите нации, в това число тези, свързани с избрани събития от нашата обща история, тези различия се ускоряват. Към това се добави икономическата рецесия, наводняването на полския пазар с артикули от Украйна и се появи казусът с украинското зърно. ”
Но нито тя, нито другите полски политолози, нито представителите на полския политически хайлайф към момента не могат да дадат ясна рецепта какво да вършат с насъбраната в обществото непоносимост и експанзия към украинците. Може би новото полско държавно управление под управлението на Доналд Туск ще предприеме някои стъпки за решение на този проблем, само че е по-вероятно той просто да продължи да бъде „ замитан под килима “.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ