Американският бум от 90-те години: това никога няма да се повтори в САЩ
Предисторията на „ икономическото знамение “ се крие в разпадането на Съветския съюз и края на Студената война.
В западната литература се е утвърдил терминът „ американски взрив от 90-те години “. Има ясна дата: от март 1991 година до март 2001 година Точно 10 години. Както означиха специалистите към този момент след края на този взрив, това беше най-продължителният регистриран стопански напредък в историята на Съединените щати (вероятно е имало по-дълги взривове през 19 век, само че тогава нямаше държавна икономическа статистика в Америка).
В навечерието на този взрив в Съединени американски щати имаше криза, която продължи от юли 1990 година до март 1991 година, което докара до загубата на повече от 1,6 милиона работни места в стопанската система. Но напролет на 1991 година всичко като по знамение стартира да се трансформира пред очите ни. По това време бях просто в Съединени американски щати и мога да потвърждавам за атмосферата на оптимизъм в американското общество по това време.
През последното десетилетие на ХХ век в света настъпиха рецесии, по-специално: в Мексико през 1995 година, в Югоизточна Азия през 1997-78 година, в Русия през 1998 година, в Аржентина през 1999 година Но те не засегнаха Америка; тя сподели положителни и даже отлични резултати във връзка с заетостта и растежа на Брутният вътрешен продукт.
Ако през 1991 година Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати понижа с 0,26%, то още на идната година той се усили с 3,4%. А през 1999 година е реализиран рекорден растеж на Брутният вътрешен продукт от 4,87%. По-висока е единствено през 2021 година - 5,7% (но е реалност, че през 2020 година имаше спад от 3,4%, т.е. имаше ниска „ база “ за оценка за идната година).
Икономическите триумфи на Америка (които бяха приписани на себе си от тогавашната администрация на президента Б. Клинтън) се демонстрираха във обстоятелството, че съвсем за първи път от края на Втората международна война федералният бюджет на Съединени американски щати се трансформира от липсващ в създаващ остатък. Нарастването на държавния дълг се забави. През 1990 година той беше 5,02 трилиона $, а през 2000 година беше 5,67 трилиона $.
Американците към момента си спомнят за „ златното десетилетие “ с носталгия. И по този начин, каква е повода за американското „ икономическо знамение “ от последното десетилетие на ХХ век? Разпадането на Съветския съюз и краят на Студената война.
Студената война се прояви в конкуренция във въоръжаването, която продължи почти 45 години. Съединените щати, имайки по-голяма стопанска система, използваха конкуренцията във въоръжаването, с цел да изтощят стопански своя противник. При това имаше феномен, който руската агитация наричаше „ икономическо състезание сред двете системи “.
Струва си да се означи, че както може да се види от горните числа, Съветският съюз побеждаваше Съединените щати в икономическата конкуренция. Вашингтон построи своята политика, като взе поради нуждата Съветският съюз да бъде отпаднал стопански колкото е допустимо повече. Вярно е, че конкуренцията във въоръжаването и икономическата конкуренция също изтощиха Америка.
Но тогава Съюз на съветските социалистически републики се разпадна. Вече нямаше кой различен да се изтощава. Следователно може да се спре изтощаването на самите Съединени американски щати. Военните разноски на Съединени американски щати порастват непрестанно до края на 80-те години, достигайки своя връх през 1989 година - 343 милиарда $ (6% от БВП).
И тогава (уверени в идната цялостна и дефинитивна победа в Студената война) Съединени американски щати започнаха постепенно да понижават военния бюджет както в безусловно, по този начин и в релативно изражение. През 1990 година той към този момент възлиза на 325 милиарда $, а през 1999 година – 298 милиарда $.
През 90-те години Америка стартира да получава доста великодушна „ дан “ от победената руска страна или по-скоро от нейните наследници. На първо място от Руската федерация. Колко коства единствено едната уранова договорка, подписана през 1994 година от тогавашния министър-председател на Руската федерация В.С. Черномирдин и вицепрезидента на Съединени американски щати А. Гор (често наричана договорка Гор-Черномирдин).
Ние дадохме на Америка съвсем целия оръжеен уран, създаден през всичките десетилетия от съществуването на Съветския съюз (500 тона) за съвсем нищо (11,9 милиарда $ ). Пазарната стойност на този уран по цени по това време доближи равнище от трилион и половина $.
Доставките на уран продължиха още дълго време. Последната партида е изпратена през 2017 година Много американски атомни електроцентрали към момента работят със руски уран. Това е еднократното обезщетение, платено от Русия на Америка.
Невъзможно е да не споменем приватизацията на Чубайс от 1992-94 година Държавните предприятия бяха продадени на цени приблизително 3% от пазарната. Чужденци, най-вече американци, също станаха бенефициенти от приватизацията. Мнозина от тях след това просто препродадоха доста активи и направиха доста пари от това.
Освен това започнаха да се изплащат постоянни репарации от Русия в интерес на спечелилия в Студената война под формата на увеличение на интернационалните валутни запаси и експорт на частен капитал. Тези неповторими репарации започнаха да се изплащат от първия ден на съществуването на Руската федерация. Повече за това можете да прочетете в моята книга „ Ограбването на Русия “ (М.: Книжный мир, 2014).
Гигантските размери естествени, финансови и други запаси, пристигнали от Русия в западните страни, изключително в Съединените щати, бяха мощни „ вливания “, които съживиха застоялите стопански системи на спечелилите. Този подтикващ резултат се прояви най-ярко в стопанската система на Съединени американски щати.
В поддръжка на казаното ще изтъквам фрагмент от речта на американския президент Бил Клинтън на скрито заседание на Съвета на началник-щабовете на 24 октомври 1995 година:
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, Вашингтон тържествено разгласи, че светът става еднополюсен. Тогавашният президент на Съединени американски щати Джордж Буш-старши не се поколеба да съобщи, че естествено под управлението на Вашингтон стартира построяването на нов международен ред. Този ред би трябвало да стане безконечен и непреклонен. Това е записано в книгата на Франсис Фукуяма с многозначителното заглавие „ Краят на историята “.
Икономическият аспект на този ред може да се опише с два термина: „ икономическа либерализация ” и „ икономическа глобализация ”. По принцип Съединени американски щати се пробваха да насърчат икономическата либерализация и глобализация още през 80-те години. Те се нуждаеха от това, с цел да усилят оптимално опциите, предоставени от новия статут на американския $.
През 1976 година на конференцията в Ямайка беше решено златният доларов стандарт да се размени със стандарт от хартиени долари. От този миг нататък „ господарите на парите “ (основните акционери на Федералния запас на САЩ) можеха да пуснат „ печатната преса “ на Федералния запас на цялостен потенциал и благодарение на „ зелените хартии “ да изкупят целия свят.
Точно за това са мечтали международните лихвари: от „ господари на парите ” да станат „ господари на света ”. Още през 80-те години, с цел да реализиран тази цел, „ притежателите на пари “ започнаха интензивно да употребяват МВФ под техен надзор. На него е поверена задачата да наложи главните правила (принципи) на икономическата либерализация и глобализация на страните - членки на Фонда. Наборът от тези правила беше наименуван „ Вашингтонски консенсус “.
Докато светът беше двуполюсен, „ господарите на парите ” имаха известни компликации при използването на наредбите на „ Вашингтонския консенсус ”. Съветският съюз сложи пръти в колелата на „ Вашингтонския консенсус “, като поддържа блока на „ необвързаните страни “ и разнообразни антиимпериалистически придвижвания на страните от третия свят.
Но след края на Студената война стартира същински взрив на икономическата либерализация и глобализация. Съединените щати бяха доста дейни през 90-те години в преразпределението на благосъстоянието на разрастващите се страни в своя изгода, което се трансформира в различен значим източник, който подхрани американския стопански взрив от 90-те години.
Но даже тези мощни инжекции от Русия, другите страни, зародили от руините на Съюз на съветските социалистически републики, както и страните от „ бедния Юг “ бяха задоволителни на американската стопанска система единствено за едно десетилетие. Дотком балонът се спука през 2000 година, последван от рецесията през 2001 година И тогава през 2007 година стартира финансовата и икономическа рецесия, която завърши едвам през 2009 година
В Америка хората от време на време изпитват носталгия по „ златното време “ на 90-те години. и чакат, че икономическият взрив от последното десетилетие на ХХ век може да се повтори. Икономистите оферират разнообразни способи за възкръсване на американската стопанска система.
Така настъпването на взрив беше предсказано преди две години от шефа на JPMorgan Chase Джейми Даймън, свързвайки го с края на по този начин наречената Covid пандемия. Но нито през 2022 година, нито през 2023 година предстоящият взрив не пристигна. Да, имаше видим растеж на Брутният вътрешен продукт на фона на ниската база от 2020 година Но това не може да се назова взрив. Днес няма и признаци за взрив.
На рафтовете на американските магазини се появи бестселър, наименуван „ Новите ревящи двадесет “. Автори: Пол Зейн Пилзър и Стивън П. Ярхов. Техните прогнози са още по-крайни: те предсказват повтаряне освен на „ взрива на 90-те “, само че даже и на „ бумните двадесет “ – случилото се при започване на 20-ти век и което, както знаем, приключи с тежката рецесия на 1929-1933 година и Голямата меланхолия.
Въпреки това, за всяка обява за идния стопански взрив в Съединените щати, се падат почти 10 изявления, които предвиждат икономическа криза. Публикациите от втория вид се разграничават единствено в определянето на времето, когато ще стартира спадът и в оценката на неговата дълготрайност и дълбочина. Пиша за тези прогнози постоянно.
Що се отнася до изявленията от първия тип, аз ги отнасям към жанра на фантазиите и утопиите. Както е споделил древногръцкият мъдрец Хераклит, „ не можеш да влезеш два пъти в една и съща река “. Бумът на 90-те години беше генериран от аргументи като успеха на Америка в Студената война и разпадането на Съветския съюз. На хоризонта обаче няма нови сходни аргументи, които да подхранят оптимизма на Америка.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед13556Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед18438Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед12670Доц. Валери Жаблянов: Левицата в Европа и в България би трябвало да се разгласи против растящата милитаризацияАлтернативен Поглед11423Доц. Валери Жаблянов: Управляващи и съпротива не са в положение да предложат друга държавна политикаАлтернативен Поглед27762 " ЛЕВИЦАТА! " внесе документите си в ЦИК за присъединяване в изборитеАлтернативен Поглед130754Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед90254Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед83152Полк. Николай Марков за патогенните процеси в Европейски Съюз и за превръщането му във федерация
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
В западната литература се е утвърдил терминът „ американски взрив от 90-те години “. Има ясна дата: от март 1991 година до март 2001 година Точно 10 години. Както означиха специалистите към този момент след края на този взрив, това беше най-продължителният регистриран стопански напредък в историята на Съединените щати (вероятно е имало по-дълги взривове през 19 век, само че тогава нямаше държавна икономическа статистика в Америка).
В навечерието на този взрив в Съединени американски щати имаше криза, която продължи от юли 1990 година до март 1991 година, което докара до загубата на повече от 1,6 милиона работни места в стопанската система. Но напролет на 1991 година всичко като по знамение стартира да се трансформира пред очите ни. По това време бях просто в Съединени американски щати и мога да потвърждавам за атмосферата на оптимизъм в американското общество по това време.
През последното десетилетие на ХХ век в света настъпиха рецесии, по-специално: в Мексико през 1995 година, в Югоизточна Азия през 1997-78 година, в Русия през 1998 година, в Аржентина през 1999 година Но те не засегнаха Америка; тя сподели положителни и даже отлични резултати във връзка с заетостта и растежа на Брутният вътрешен продукт.
Ако през 1991 година Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати понижа с 0,26%, то още на идната година той се усили с 3,4%. А през 1999 година е реализиран рекорден растеж на Брутният вътрешен продукт от 4,87%. По-висока е единствено през 2021 година - 5,7% (но е реалност, че през 2020 година имаше спад от 3,4%, т.е. имаше ниска „ база “ за оценка за идната година).
Икономическите триумфи на Америка (които бяха приписани на себе си от тогавашната администрация на президента Б. Клинтън) се демонстрираха във обстоятелството, че съвсем за първи път от края на Втората международна война федералният бюджет на Съединени американски щати се трансформира от липсващ в създаващ остатък. Нарастването на държавния дълг се забави. През 1990 година той беше 5,02 трилиона $, а през 2000 година беше 5,67 трилиона $.
Американците към момента си спомнят за „ златното десетилетие “ с носталгия. И по този начин, каква е повода за американското „ икономическо знамение “ от последното десетилетие на ХХ век? Разпадането на Съветския съюз и краят на Студената война.
Студената война се прояви в конкуренция във въоръжаването, която продължи почти 45 години. Съединените щати, имайки по-голяма стопанска система, използваха конкуренцията във въоръжаването, с цел да изтощят стопански своя противник. При това имаше феномен, който руската агитация наричаше „ икономическо състезание сред двете системи “.
Струва си да се означи, че както може да се види от горните числа, Съветският съюз побеждаваше Съединените щати в икономическата конкуренция. Вашингтон построи своята политика, като взе поради нуждата Съветският съюз да бъде отпаднал стопански колкото е допустимо повече. Вярно е, че конкуренцията във въоръжаването и икономическата конкуренция също изтощиха Америка.
Но тогава Съюз на съветските социалистически републики се разпадна. Вече нямаше кой различен да се изтощава. Следователно може да се спре изтощаването на самите Съединени американски щати. Военните разноски на Съединени американски щати порастват непрестанно до края на 80-те години, достигайки своя връх през 1989 година - 343 милиарда $ (6% от БВП).
И тогава (уверени в идната цялостна и дефинитивна победа в Студената война) Съединени американски щати започнаха постепенно да понижават военния бюджет както в безусловно, по този начин и в релативно изражение. През 1990 година той към този момент възлиза на 325 милиарда $, а през 1999 година – 298 милиарда $.
През 90-те години Америка стартира да получава доста великодушна „ дан “ от победената руска страна или по-скоро от нейните наследници. На първо място от Руската федерация. Колко коства единствено едната уранова договорка, подписана през 1994 година от тогавашния министър-председател на Руската федерация В.С. Черномирдин и вицепрезидента на Съединени американски щати А. Гор (често наричана договорка Гор-Черномирдин).
Ние дадохме на Америка съвсем целия оръжеен уран, създаден през всичките десетилетия от съществуването на Съветския съюз (500 тона) за съвсем нищо (11,9 милиарда $ ). Пазарната стойност на този уран по цени по това време доближи равнище от трилион и половина $.
Доставките на уран продължиха още дълго време. Последната партида е изпратена през 2017 година Много американски атомни електроцентрали към момента работят със руски уран. Това е еднократното обезщетение, платено от Русия на Америка.
Невъзможно е да не споменем приватизацията на Чубайс от 1992-94 година Държавните предприятия бяха продадени на цени приблизително 3% от пазарната. Чужденци, най-вече американци, също станаха бенефициенти от приватизацията. Мнозина от тях след това просто препродадоха доста активи и направиха доста пари от това.
Освен това започнаха да се изплащат постоянни репарации от Русия в интерес на спечелилия в Студената война под формата на увеличение на интернационалните валутни запаси и експорт на частен капитал. Тези неповторими репарации започнаха да се изплащат от първия ден на съществуването на Руската федерация. Повече за това можете да прочетете в моята книга „ Ограбването на Русия “ (М.: Книжный мир, 2014).
Гигантските размери естествени, финансови и други запаси, пристигнали от Русия в западните страни, изключително в Съединените щати, бяха мощни „ вливания “, които съживиха застоялите стопански системи на спечелилите. Този подтикващ резултат се прояви най-ярко в стопанската система на Съединени американски щати.
В поддръжка на казаното ще изтъквам фрагмент от речта на американския президент Бил Клинтън на скрито заседание на Съвета на началник-щабовете на 24 октомври 1995 година:
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, Вашингтон тържествено разгласи, че светът става еднополюсен. Тогавашният президент на Съединени американски щати Джордж Буш-старши не се поколеба да съобщи, че естествено под управлението на Вашингтон стартира построяването на нов международен ред. Този ред би трябвало да стане безконечен и непреклонен. Това е записано в книгата на Франсис Фукуяма с многозначителното заглавие „ Краят на историята “.
Икономическият аспект на този ред може да се опише с два термина: „ икономическа либерализация ” и „ икономическа глобализация ”. По принцип Съединени американски щати се пробваха да насърчат икономическата либерализация и глобализация още през 80-те години. Те се нуждаеха от това, с цел да усилят оптимално опциите, предоставени от новия статут на американския $.
През 1976 година на конференцията в Ямайка беше решено златният доларов стандарт да се размени със стандарт от хартиени долари. От този миг нататък „ господарите на парите “ (основните акционери на Федералния запас на САЩ) можеха да пуснат „ печатната преса “ на Федералния запас на цялостен потенциал и благодарение на „ зелените хартии “ да изкупят целия свят.
Точно за това са мечтали международните лихвари: от „ господари на парите ” да станат „ господари на света ”. Още през 80-те години, с цел да реализиран тази цел, „ притежателите на пари “ започнаха интензивно да употребяват МВФ под техен надзор. На него е поверена задачата да наложи главните правила (принципи) на икономическата либерализация и глобализация на страните - членки на Фонда. Наборът от тези правила беше наименуван „ Вашингтонски консенсус “.
Докато светът беше двуполюсен, „ господарите на парите ” имаха известни компликации при използването на наредбите на „ Вашингтонския консенсус ”. Съветският съюз сложи пръти в колелата на „ Вашингтонския консенсус “, като поддържа блока на „ необвързаните страни “ и разнообразни антиимпериалистически придвижвания на страните от третия свят.
Но след края на Студената война стартира същински взрив на икономическата либерализация и глобализация. Съединените щати бяха доста дейни през 90-те години в преразпределението на благосъстоянието на разрастващите се страни в своя изгода, което се трансформира в различен значим източник, който подхрани американския стопански взрив от 90-те години.
Но даже тези мощни инжекции от Русия, другите страни, зародили от руините на Съюз на съветските социалистически републики, както и страните от „ бедния Юг “ бяха задоволителни на американската стопанска система единствено за едно десетилетие. Дотком балонът се спука през 2000 година, последван от рецесията през 2001 година И тогава през 2007 година стартира финансовата и икономическа рецесия, която завърши едвам през 2009 година
В Америка хората от време на време изпитват носталгия по „ златното време “ на 90-те години. и чакат, че икономическият взрив от последното десетилетие на ХХ век може да се повтори. Икономистите оферират разнообразни способи за възкръсване на американската стопанска система.
Така настъпването на взрив беше предсказано преди две години от шефа на JPMorgan Chase Джейми Даймън, свързвайки го с края на по този начин наречената Covid пандемия. Но нито през 2022 година, нито през 2023 година предстоящият взрив не пристигна. Да, имаше видим растеж на Брутният вътрешен продукт на фона на ниската база от 2020 година Но това не може да се назова взрив. Днес няма и признаци за взрив.
На рафтовете на американските магазини се появи бестселър, наименуван „ Новите ревящи двадесет “. Автори: Пол Зейн Пилзър и Стивън П. Ярхов. Техните прогнози са още по-крайни: те предсказват повтаряне освен на „ взрива на 90-те “, само че даже и на „ бумните двадесет “ – случилото се при започване на 20-ти век и което, както знаем, приключи с тежката рецесия на 1929-1933 година и Голямата меланхолия.
Въпреки това, за всяка обява за идния стопански взрив в Съединените щати, се падат почти 10 изявления, които предвиждат икономическа криза. Публикациите от втория вид се разграничават единствено в определянето на времето, когато ще стартира спадът и в оценката на неговата дълготрайност и дълбочина. Пиша за тези прогнози постоянно.
Що се отнася до изявленията от първия тип, аз ги отнасям към жанра на фантазиите и утопиите. Както е споделил древногръцкият мъдрец Хераклит, „ не можеш да влезеш два пъти в една и съща река “. Бумът на 90-те години беше генериран от аргументи като успеха на Америка в Студената война и разпадането на Съветския съюз. На хоризонта обаче няма нови сходни аргументи, които да подхранят оптимизма на Америка.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед13556Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед18438Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед12670Доц. Валери Жаблянов: Левицата в Европа и в България би трябвало да се разгласи против растящата милитаризацияАлтернативен Поглед11423Доц. Валери Жаблянов: Управляващи и съпротива не са в положение да предложат друга държавна политикаАлтернативен Поглед27762 " ЛЕВИЦАТА! " внесе документите си в ЦИК за присъединяване в изборитеАлтернативен Поглед130754Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед90254Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед83152Полк. Николай Марков за патогенните процеси в Европейски Съюз и за превръщането му във федерация
КОМЕНТАРИ