Държави в Европа, Азия и Южна Америка тайно лобират пред ООН да смекчи позициите си за климата
От Норвегия до Япония и Аржентина - редица водещи стопански системи пробват да повлияят на Организация на обединените нации при правенето на основополагащ отчет преди тазгодишната климатична среща на върха в Глазгоу.
Това демонстрира теч на документи, до който (през проверяващо звено в английския клон на " Грийнпийс " ) има достъп. Саудитска Арабия и Австралия също са в листата, обхващащ богати страни, произвеждащи или разчитащи в огромна степен на изкопаеми горива. Част от тях желаят от Организация на обединените нации да смекчи изготвяни рекомендации за деяние против климатичните промени и за ограничение на световното стопляне до 1.5 градуса по Целзий по отношение на доиндустриалните равнища.
Друго умозаключение в документите сочи, че някои от страните с по-високи приходи слагат под въпрос концепцията да се наливат повече средства в по-бедни страни, с цел да се форсира преходът към зелени технологии. Сред съперниците на тази концепция, призната в Копенхаген през 2009 година и предвиждаща разрастващите се страни да получават 100 милиарда $ годишно до 2020 година за устойчиви климатични политики, е Швейцария. Това финансиране в никакъв случай не е достигало 100 млрд.; през 2018 година е към 80, през 2016 година - 60 по данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване.
В Източна Европа страни като Чехия, Полша и Словакия упорстват проектодокладът да показа в по-благоприятна светлина нуклеарната сила и ролята ѝ за реализиране на задачите на Организация на обединените нации за стабилно развиване. Според тях би трябвало да се означи, че нуклеарната сила може да е значима освен в една, а в множеството от 17-те цели.
Кой лобира
В теча има 32 хиляди оферти от държавни управления, компании и други " заинтригувани страни " към екип учени, който изготвя отчета за оценка. Този документ се сформира един път на 6 или 7 години от Междуправителствения панел за климатичните промени и задачата му е да упъти управляващите в разнообразни страни по какъв начин да работят за справяне с казуса. Авторитетът на отчета почива частично на това, че на процедура всички държавни управления вземат участие в правенето.
и очерта разнообразни сюжети за тях според какъв брой бързо се лимитират излъчванията.
Много страни са отправили мнения с градивни оферти, само че избрани страни и организации считат, че използването на изкопаеми горива не би трябвало да се лимитира толкоз бързо, колкото сега предлага планът на документа. Съветник на саудитското министерство на петрола да вземем за пример приказва за унищожаване на изречения като " потребността от незабавно и ускорено ограничанане ". Австралийски представител оспорва потребността да се затварят въглищните централи (страната му е водещ международен експортьор на въглища). Австралия желае още да не се загатват разбори за ролята на лобисти в ограничението на уговорката на страната към битката с климатичните промени в страната и в Съединени американски щати.
Рияд отхвърля - и приканва да бъде отстранено - и заключението за потребността от " фокус върху напъните за отвод от въглерода в енергийния бранш " посредством " бързото прекосяване към източници с нулеви въглеродни излъчвания и интензивно отдалечаване от изкопаемите горива ". Проблеми с това изречение имат също Аржентина и Норвегия .
Държави като Саудитска Арабия, Австралия, Япония и Китай , дружно с петролния картел ОПЕК, поддържат потреблението на технологии за хващане и предпазване на въглерод, които могат да лимитират нездравословните излъчвания от някои браншове. Докладът на Организация на обединените нации обаче повдига въпроса до каква степен технологиите, известни на британски като CCS (Carbon Capture and Storage), ще са използвани и до каква степен - съвместими с задачите на Париж за 1.5 и 2.5 градуса по Целзий.
Има се поради задачата, призната от съвсем всички страни, да се ограничи световното стопляне до " много под " 2 градуса спрядо доиндустриалните равнища и в случай че е допустимо, да се " положат " старания за ограничение на стоплянето до 1.5 градуса. Последните проучвания сочат, че светът е надалеч от постигането на тази цел.
За Бразилия и Аржентина има и различен проблем в плана - изказванието, че намаляването на потреблението на месо е ще помогне за ограничение на парниковите газове. И двете страни желаят да се изтрият пасажи в текста, споменаващи режим, основан повече на растителни храни. Аржентина желае в отчета да не се приказва за оферти за налози върху аленото месо и да се заобикалят връзки сред потреблението му и въглеродните излъчвания.
За Би Би Си представители на панела изясняват, че работата им е по този начин замислена, че процесите да се пазят от лобиране от която и да било страна и да почиват единствено на научни доказателства. Ако мненията не са подкрепени от доказателства, те няма да бъдат включени в отчета.
Това демонстрира теч на документи, до който (през проверяващо звено в английския клон на " Грийнпийс " ) има достъп. Саудитска Арабия и Австралия също са в листата, обхващащ богати страни, произвеждащи или разчитащи в огромна степен на изкопаеми горива. Част от тях желаят от Организация на обединените нации да смекчи изготвяни рекомендации за деяние против климатичните промени и за ограничение на световното стопляне до 1.5 градуса по Целзий по отношение на доиндустриалните равнища.
Друго умозаключение в документите сочи, че някои от страните с по-високи приходи слагат под въпрос концепцията да се наливат повече средства в по-бедни страни, с цел да се форсира преходът към зелени технологии. Сред съперниците на тази концепция, призната в Копенхаген през 2009 година и предвиждаща разрастващите се страни да получават 100 милиарда $ годишно до 2020 година за устойчиви климатични политики, е Швейцария. Това финансиране в никакъв случай не е достигало 100 млрд.; през 2018 година е към 80, през 2016 година - 60 по данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване.
В Източна Европа страни като Чехия, Полша и Словакия упорстват проектодокладът да показа в по-благоприятна светлина нуклеарната сила и ролята ѝ за реализиране на задачите на Организация на обединените нации за стабилно развиване. Според тях би трябвало да се означи, че нуклеарната сила може да е значима освен в една, а в множеството от 17-те цели.
Кой лобира
В теча има 32 хиляди оферти от държавни управления, компании и други " заинтригувани страни " към екип учени, който изготвя отчета за оценка. Този документ се сформира един път на 6 или 7 години от Междуправителствения панел за климатичните промени и задачата му е да упъти управляващите в разнообразни страни по какъв начин да работят за справяне с казуса. Авторитетът на отчета почива частично на това, че на процедура всички държавни управления вземат участие в правенето.
и очерта разнообразни сюжети за тях според какъв брой бързо се лимитират излъчванията.
Много страни са отправили мнения с градивни оферти, само че избрани страни и организации считат, че използването на изкопаеми горива не би трябвало да се лимитира толкоз бързо, колкото сега предлага планът на документа. Съветник на саудитското министерство на петрола да вземем за пример приказва за унищожаване на изречения като " потребността от незабавно и ускорено ограничанане ". Австралийски представител оспорва потребността да се затварят въглищните централи (страната му е водещ международен експортьор на въглища). Австралия желае още да не се загатват разбори за ролята на лобисти в ограничението на уговорката на страната към битката с климатичните промени в страната и в Съединени американски щати.
Рияд отхвърля - и приканва да бъде отстранено - и заключението за потребността от " фокус върху напъните за отвод от въглерода в енергийния бранш " посредством " бързото прекосяване към източници с нулеви въглеродни излъчвания и интензивно отдалечаване от изкопаемите горива ". Проблеми с това изречение имат също Аржентина и Норвегия .
Държави като Саудитска Арабия, Австралия, Япония и Китай , дружно с петролния картел ОПЕК, поддържат потреблението на технологии за хващане и предпазване на въглерод, които могат да лимитират нездравословните излъчвания от някои браншове. Докладът на Организация на обединените нации обаче повдига въпроса до каква степен технологиите, известни на британски като CCS (Carbon Capture and Storage), ще са използвани и до каква степен - съвместими с задачите на Париж за 1.5 и 2.5 градуса по Целзий.
Има се поради задачата, призната от съвсем всички страни, да се ограничи световното стопляне до " много под " 2 градуса спрядо доиндустриалните равнища и в случай че е допустимо, да се " положат " старания за ограничение на стоплянето до 1.5 градуса. Последните проучвания сочат, че светът е надалеч от постигането на тази цел.
За Бразилия и Аржентина има и различен проблем в плана - изказванието, че намаляването на потреблението на месо е ще помогне за ограничение на парниковите газове. И двете страни желаят да се изтрият пасажи в текста, споменаващи режим, основан повече на растителни храни. Аржентина желае в отчета да не се приказва за оферти за налози върху аленото месо и да се заобикалят връзки сред потреблението му и въглеродните излъчвания.
За Би Би Си представители на панела изясняват, че работата им е по този начин замислена, че процесите да се пазят от лобиране от която и да било страна и да почиват единствено на научни доказателства. Ако мненията не са подкрепени от доказателства, те няма да бъдат включени в отчета.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ