Нова снимка на „Хъбъл“ показва красивата смърт на една умираща галактика
От най-малките микроби до най-могъщите дъбове – гибелта е неизбежна за всички нас, даже и за могъщите галактики.
Процесът обаче не е бърз. Нова превъзходна фотография на телескопа „ Хъбъл “ на галактиката NGC 1947 демонстрира таман това. Дори и от разстояние от 45,4 млн. светлинни години (в южното съзвездие Дорадо), ние можем да забележим по какъв начин тя умира постепенно, само че несъмнено.
По какво тъкмо разбираме това? По прахта и газа. Една вселена в разцвета на силите си ще бъде изпълнена с тези детайли и те ще служат за основаването на нови звезди. Малко по малко този звездообразуващ материал ще се изчерпи и астрономите считат, че тъкмо такава е обстановката с NGC 1947.
Това е необичаен вид вселена, известна като лещовидна – тя е с формата на диск, съвсем като Млечния път и Андромеда, само че не разполага със спираловидни ръкави. NGC 1947 е разполагала с такива в предишното, само че е употребила съвсем целия газ и прахуляк, които в миналото са ги оформяли. Това, което е останало, са бледи влакна, осветени от звездната светлина.
Снимка: ESA/Hubble & NASA, D. Rosario; L. Shatz
Галактики, които не основават нови звезди в границите на милиарди години, се смятат за мъртви. Вселената обаче не е задоволително остаряла, с цел да забележим какво се случва, когато и всички тези звезди умрат.
А по какъв начин стоят нещата с нашата лична вселена? Всъщност Млечният път най-вероятно е починал най-малко един път преди към 7 милиарда години. Впоследствие, през идните 2 милиарда години, са починали голям брой звезди, те са избухнали в свръхнова и са изхвърлили своите външни обвивки в галактическото пространство. Това от своя страна е изпълнило галактиката с материал, подобаващ за образуването на нови звезди. Така Млечният път още веднъж се е „ съживил “.
В момента Млечният път образува нови звезди относително постепенно – към 1 до 2 слънчеви маси годишно. Същевременно обаче не страда от липса на нов материал. Нашата вселена е човекоядец – и преди, в границите на своята 13,5-милиардна история, тя е абсорбирала други галактики, наред със звездообразуващия им материал. С други думи – Млечният път надалеч не е към края на своя живот.
Рано или късно Магелановите облаци ще погълнати от Млечния път. След няколко милиарда години пък нашата вселена ще се слее с Андромеда. Това би могло евентуално да задейства интервал на засилено звездообразуване.
Ако съдим по наблюденията, направени над NGC 1947, сливането с друга вселена и появяването на нов звездообразуващ материал, е малко евентуално. Поне не и скоро. NGC 1947 ще продължи да избледнява, до момента в който най-сетне не останат само и единствено куп мъртви звезди.
Можете да свалите по-детайлна версия на изображението от уеб страницата на Европейската галактическа организация.
Източник: Science Alert
