Егото – илюзия за прашинки
От нас нищо не зависи в действителния живот. И с цел да си мислим че зависи, ни е обещано егото. Хубава мисъл!
Малцина са тези, които се смиряват и одобряват другите, като равни. Българите имаме голямо его, непоправими индивидуалисти сме. Но когато животът ни се преобърне за 5 минути, нито егото оказва помощ, нито егоизма, нищо. Стоиш, като дърво посред полето и гръмотевиците те удрят, до момента в който проумееш, че си прашинка и на следващия ден няма да те има.
Егото е погубило велики мозъци и персони. Наполеон – популярен военачалник, чието его го кара да поеме повече отговорности и под натиска на събитията рухва. Защо му е трябвало да атакува Русия?
Заради проклетото его. Същото важи и за оня социопат Хитлер.
Трудно се озаптява егото. То е алчно, тайно и постоянно желае още и още. Пари, власт, популярност, да изпъкнеш измежду другите. Бил съм измежду мъже, които си мерят егото, все едно си мерят пишките – то в случай че имаше по какъв начин и пишките щяха да си премерят?! Този с най-голямата щеше да се удря в гърдите, като маймуна, каквато в действителност е.
Жените имат по-голямо его от мъжете, само че го прикриват. Наскоро засегнах егото на една жена. Типичната безсърдечна кучка, която е привикнала мъжете да й се подчиняват. Чудеса от ловкост ще измисли проклетията, само че съм сигурен, че ще опита да си върне.
Егото на създателя, изобретателя, бизнесмена няма общо с егото на простака. Едното е съзидателно, другото прави комичен и презрян притежателя му.
Иво Югов
Източник: barometar.net
КОМЕНТАРИ




