От МВФ предупреждават за заплахата от нов ръст на цените на храните
От началото на пандемията от COVID-19 доста хора, изключително в страните с стопански системи в преход и разрастващите се страни, са изгубили забележителна част от приходите си. В същото време цените на храните внезапно се покачиха. Тази композиция провокира съществено безпокойствие измежду специалистите, a осъществяването на eдна от най-важните цели на Организация на обединените нации в региона на устойчивото развиване - превъзмогването на международния апетит до 2030 година – наподобява все по-малко осъществима, написа немското издание Der Spiegel.
„ Можем да бъдем върнати десетилетия обратно “, отбелязва Ервин Прифти, стопански анализатор в Международния валутен фонд (МВФ). Заедно с двама свои сътрудници откривателят проучва данните за предишните интервали и прави прогноза. Експертите допускат, че икономическият напредък е сериозен фактор за понижаване на недохранването, а загубата на действителни приходи води до апетит.
Според разбора в международен мащаб през 2020 година броят на хората, страдащи от недохранване или апетит, може да се усили с 60 милиона, съгласно други оценки - със 130 милиона. Изследователите предизвестяват: „ Отсъствието на продоволствена сигурност е един от най-лошите странични резултати на пандемията “.
Дори преди рецесията с короавируса 680 милиона души по света не са приемали задоволително калории. В допълнение към седемте африкански страни, измежду които Южен Судан, Нигерия, Демократична република Конго и Етиопия, изключително наранени от казуса са Сирия и Йемен, както и Хаити и Афганистан.
Нов отчет на организацията за битка с бедността Oxfam демонстрира, че броят на хората, страдащи от апетит, се е нараснал съвсем шест пъти от края на 2019 година до юни 2021 година „ В конфликтните райони остава висока опасността от продоволствена рецесия “, акцентира икономистът Монико Тотова, специалист в Организацията на Организация на обединените нации за издръжка и земеделие (ФАО).
Според Der Spiegel обаче казусът заплашва да се утежни и следствията могат да бъдат извънредно съществени. „ Недохранването може да докара до обществени безредици в кратковременен проект, а в дълготраен проект - до понижаване на продуктивността, човешкия капацитет и икономическия напредък “, сигнализира Прифти.
Както отбелязва изданието, от март 2020 година до юни 2021 година показателят на цените на храните на ФАО се е нараснал с 31%. Този показател се базира на междинната цена, която вносителите би трябвало да платят, а не на цените на дребно. Но покачването на цените на главните храни се следи и в супермаркетите и пазарните щандове по света, като южноафриканците в този момент харчат към 30% повече за домати, растителни масла и бобови растения, в сравнение с преди година. В Бразилия хората се оплакват от възходящите цени на говеждото, пилешкото и ориза.
Различни световни и локални фактори играят основна роля за покачването на потребителските цени. Южноафриканският специалист по земеделие Уанди Шилобо отбелязва: „ Пандемията се натъква на казуса и с изменението на климата “.
Анализаторите от МВФ показват, че повишаването на питателните артикули е почнало още преди рецесията, породена от ковид. В началото на пандемията локдауните, покупките на храни на едро заради боязън от повишение на цените и спиранията в износа на ориз и пшеница нарушиха веригите за доставка и провокираха повишение на цените.
Освен това се усилиха транспортните разноски, което също повлия на потребителските цени. През последните 12 месеца морските товари удвоиха цената си, многочислени пътнически полети бяха анулирани. По-скъпият бензин и километричните тапи също усилиха цената на наземния превоз.
Междувременно търсенето на селскостопански артикули остава високо, частично тъй като Китай реши да попълни запасите си и да закупи огромни количества соя. Световният напредък в търсенето на биогорива също изигра роля за повишение на цената на растителните масла. В същото време рисковите метеорологични условия нарушиха производството на палмово масло, да вземем за пример в Индонезия, и доведоха до суша и неуспех на реколтата в доста обичайни страни експортьори като Бразилия, Аржентина, както и Русия, Украйна и Съединени американски щати. Досега обаче последните фактори въздействат основно върху цената, избрана от производителя. Тя се е нараснала с повече от 40%.
„ Такова повишаване доближава до потребителя с течение на времето и към момента е неосезаем. Следователно през идващите няколко месеца чакаме по-нататъшно нарастване на цените на храните “, обобщава Прифти.
Т.нар. " инфлация на храните ", т.е. повишението на цените за потребителите, няма едно и също влияние върху всички райони на света. Развиващите се страни и страните с стопански системи в преход са потърпевши по-силно, изключително когато са мощно подвластни от вноса, отбелязва изданието.
В същото време икономистът от ФАО Монико Тотова е сигурен, че размерът на локалното земеделско произвеждане е останал на практика неизменен.
Селскостопанските служащи бяха значително освободени от карантинните ограничавания, само че локдауните нарушиха веригите за доставка и районните транспортни направления. Това докара до обстоятелството, че разноските за плодове, зеленчуци и зърнени храни се усилиха доста. Известно време дребните магазини и пазари останаха затворени и хората трябваше да пазарят в по-скъпите супермаркети.
В резултат на това цените в елементи от Африка на юг от Сахара са се повишили с 200%. Поради внезапния спад на приходите, опасността от апетит е извънредно висока. Освен това сега континентът се бори с третата вълна от ковид, написа изданието, представено от Агенция " Фокус ".
Ситуацията е тежка в доста страни от Африка и Близкия изток, където икономическите рецесии се комбинират с хиперинфлация, да вземем за пример в Нигерия или Ливан: обезценяването на националните валути по отношение на $ оскъпява вноса на храни. Това евентуално ще сътвори нови проблеми през идващите месеци, изключително в Африка на юг от Сахара, Близкия изток и Северна Африка, които са мощно подвластни от подобен импорт. За намаляване на хранителния потрес и неговите последствия, съгласно Прифти, е належащо да се усилят разноските от страната, т.е. заплащанията към най-бедните пластове от популацията. „ Обикновено не се случва продуктите да отсъстват от пазара. Хората просто не могат да си ги разрешат “, уверен е Прифти.
Както отбелязва Der Spiegel, по време на рецесията някои страни към този момент са поели по този път. През 2020 година Бразилия да вземем за пример даде еднократна помощ на нуждаещите се. Подобна стратегия имаше в Южна Африка, само че към сегашния миг към този момент е прекъсната. „ Това, което най-вече ме натъжава, е, че доста страни просто нямат финансовия потенциал да основават такива стратегии “, акцентира южноафриканският специалист Уанди Шилобо.
„ Можем да бъдем върнати десетилетия обратно “, отбелязва Ервин Прифти, стопански анализатор в Международния валутен фонд (МВФ). Заедно с двама свои сътрудници откривателят проучва данните за предишните интервали и прави прогноза. Експертите допускат, че икономическият напредък е сериозен фактор за понижаване на недохранването, а загубата на действителни приходи води до апетит.
Според разбора в международен мащаб през 2020 година броят на хората, страдащи от недохранване или апетит, може да се усили с 60 милиона, съгласно други оценки - със 130 милиона. Изследователите предизвестяват: „ Отсъствието на продоволствена сигурност е един от най-лошите странични резултати на пандемията “.
Дори преди рецесията с короавируса 680 милиона души по света не са приемали задоволително калории. В допълнение към седемте африкански страни, измежду които Южен Судан, Нигерия, Демократична република Конго и Етиопия, изключително наранени от казуса са Сирия и Йемен, както и Хаити и Афганистан.
Нов отчет на организацията за битка с бедността Oxfam демонстрира, че броят на хората, страдащи от апетит, се е нараснал съвсем шест пъти от края на 2019 година до юни 2021 година „ В конфликтните райони остава висока опасността от продоволствена рецесия “, акцентира икономистът Монико Тотова, специалист в Организацията на Организация на обединените нации за издръжка и земеделие (ФАО).
Според Der Spiegel обаче казусът заплашва да се утежни и следствията могат да бъдат извънредно съществени. „ Недохранването може да докара до обществени безредици в кратковременен проект, а в дълготраен проект - до понижаване на продуктивността, човешкия капацитет и икономическия напредък “, сигнализира Прифти.
Както отбелязва изданието, от март 2020 година до юни 2021 година показателят на цените на храните на ФАО се е нараснал с 31%. Този показател се базира на междинната цена, която вносителите би трябвало да платят, а не на цените на дребно. Но покачването на цените на главните храни се следи и в супермаркетите и пазарните щандове по света, като южноафриканците в този момент харчат към 30% повече за домати, растителни масла и бобови растения, в сравнение с преди година. В Бразилия хората се оплакват от възходящите цени на говеждото, пилешкото и ориза.
Различни световни и локални фактори играят основна роля за покачването на потребителските цени. Южноафриканският специалист по земеделие Уанди Шилобо отбелязва: „ Пандемията се натъква на казуса и с изменението на климата “.
Анализаторите от МВФ показват, че повишаването на питателните артикули е почнало още преди рецесията, породена от ковид. В началото на пандемията локдауните, покупките на храни на едро заради боязън от повишение на цените и спиранията в износа на ориз и пшеница нарушиха веригите за доставка и провокираха повишение на цените.
Освен това се усилиха транспортните разноски, което също повлия на потребителските цени. През последните 12 месеца морските товари удвоиха цената си, многочислени пътнически полети бяха анулирани. По-скъпият бензин и километричните тапи също усилиха цената на наземния превоз.
Междувременно търсенето на селскостопански артикули остава високо, частично тъй като Китай реши да попълни запасите си и да закупи огромни количества соя. Световният напредък в търсенето на биогорива също изигра роля за повишение на цената на растителните масла. В същото време рисковите метеорологични условия нарушиха производството на палмово масло, да вземем за пример в Индонезия, и доведоха до суша и неуспех на реколтата в доста обичайни страни експортьори като Бразилия, Аржентина, както и Русия, Украйна и Съединени американски щати. Досега обаче последните фактори въздействат основно върху цената, избрана от производителя. Тя се е нараснала с повече от 40%.
„ Такова повишаване доближава до потребителя с течение на времето и към момента е неосезаем. Следователно през идващите няколко месеца чакаме по-нататъшно нарастване на цените на храните “, обобщава Прифти.
Т.нар. " инфлация на храните ", т.е. повишението на цените за потребителите, няма едно и също влияние върху всички райони на света. Развиващите се страни и страните с стопански системи в преход са потърпевши по-силно, изключително когато са мощно подвластни от вноса, отбелязва изданието.
В същото време икономистът от ФАО Монико Тотова е сигурен, че размерът на локалното земеделско произвеждане е останал на практика неизменен.
Селскостопанските служащи бяха значително освободени от карантинните ограничавания, само че локдауните нарушиха веригите за доставка и районните транспортни направления. Това докара до обстоятелството, че разноските за плодове, зеленчуци и зърнени храни се усилиха доста. Известно време дребните магазини и пазари останаха затворени и хората трябваше да пазарят в по-скъпите супермаркети.
В резултат на това цените в елементи от Африка на юг от Сахара са се повишили с 200%. Поради внезапния спад на приходите, опасността от апетит е извънредно висока. Освен това сега континентът се бори с третата вълна от ковид, написа изданието, представено от Агенция " Фокус ".
Ситуацията е тежка в доста страни от Африка и Близкия изток, където икономическите рецесии се комбинират с хиперинфлация, да вземем за пример в Нигерия или Ливан: обезценяването на националните валути по отношение на $ оскъпява вноса на храни. Това евентуално ще сътвори нови проблеми през идващите месеци, изключително в Африка на юг от Сахара, Близкия изток и Северна Африка, които са мощно подвластни от подобен импорт. За намаляване на хранителния потрес и неговите последствия, съгласно Прифти, е належащо да се усилят разноските от страната, т.е. заплащанията към най-бедните пластове от популацията. „ Обикновено не се случва продуктите да отсъстват от пазара. Хората просто не могат да си ги разрешат “, уверен е Прифти.
Както отбелязва Der Spiegel, по време на рецесията някои страни към този момент са поели по този път. През 2020 година Бразилия да вземем за пример даде еднократна помощ на нуждаещите се. Подобна стратегия имаше в Южна Африка, само че към сегашния миг към този момент е прекъсната. „ Това, което най-вече ме натъжава, е, че доста страни просто нямат финансовия потенциал да основават такива стратегии “, акцентира южноафриканският специалист Уанди Шилобо.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ