Големият руски мит за Втората световна война
От Москва пристигна информация тези дни, че група твърдоглави историци, марксисти-ленинисти, са дали под съд за подправяне на историята съветския министър на културата професор-доктор на историческите науки Владимир Медински. Познавам този младеж, който самоуверено, както прилича на един същински историк, разпилява огромна част от митовете за Втората международна война и присъединяване на Съветския съюз в нея. Когато преди няколко години младият професор ми подари книгата си за Втората международна война, му споделих на смешка, че ще го осъждам за плагиатство, тъй като заглавието й съвсем наподобяваше това на моята книга – „ Дванадесетте мита в българската история “.
Та, кой е най-големия мит, разбиването на който е провокирал недоволството на твърдоглавите марксисти-ленинисти, живуркащи из съветските научни институти? Че не някой различен, а комунистическата партия на Съветския съюз е мобилизирала съветския народ за битка и това била повода за триумф, тъй като окрилени от концепциите на комунизма и неговия водач Йосиф Висарионович Сталин, руските хора се сражавали безстрашно, до гибел и съумели да победят нацистка Германия. Още повече ги наскърбява, че Медински отхвърля че върху руските танкове, тръгващи в офанзива, пишело „ За Родину, за Сталину “ („ За Родината, за Сталин “).
На другарска вечеря преди време Медински ми сподели, че мога да ревизира десетките филми, които има от и за Втората международна война и в този момент се излъчват по историческите канали дали има най-малко един танк, върху който е изписан сходен надпис. И в случай че има, да му се обадя, да му кажа кой е филмът, а той ще ми изпрати хиляда евро. В рамките на шегата, несъмнено. Още не съм видял, макар че всяка събота и неделя по телевизионните канали, отдадени на историческа тема от целия свят, попадам на такива филми, съпроводени с документални фрагменти.
Какво в действителност се случва в Съветския съюз и по какъв начин се ражда този мит? Както е известно, на 22 юни 1941 година Съветският съюз е атакуван от хитлеристка Германия. И не са подправени фрагментите, които демонстрират многохилядни тълпи народ по улиците на украинските и беларуските градове, чиито жители размахват радостно нацистки флагове, девойки носят бонбони на немските танкисти, а по-възрастни дами им хвърлят цветя. Тези хора в действителност са влезнали най-късно в Съветския съюз, година и половина по-рано като част от анексираната от Сталин Източна Полша и са били изгубили всичко – парцели, имущество, магазини, бизнеси, ферми, животни. И за това са извънредно радостни от идването на нацистите. Хитлер продължава да печели благосклонности и през идващия месец, защото войските му настъпват доста бързо и доближават до границите на Русия при Смоленск. Офицерите му дават обещание на селяните в Украйна, че ще им върнат земите, само че – о, знамение! С учудване украинските селяни схващат обаче, че това заричане на Хитлер ще се извърши след войната. Особен смут за тях е решението да се запазят колхозите – от военна позиция е доста комфортно за снабдяването на войските, тъй като колхозите са проведени предприятия и продукцията се събира на едно място.
Ако Хитлер им беше върнал незабавно земите в действителни граници, щеше да стане както у нас през 1990-те, пет-шест години нямаше да има никакво произвеждане. В България едвам последните години, и то единствено за няколко култури, най-вече зърнени, успяхме да възстановим ситуацията и да произвеждаме действително повече. Но за домати, чушки, дини, пъпеши и т. н. ядем продукция от Гърция и Турция. Повече от ясно е, че в сходна обстановка щяха да се озоват и немците в окупираните земи на Съветския съюз.
Но да се върнем на мита. Какво се случва тогава със Сталин. Вождът потъва в надълбоко пиене в продължение на 21 дни и се появява пред народа си по радиото едвам на 13-и юли 1941 година Но, наподобява, че през този интервал освен е пиянствал, а дружно с един щаб от положителни експерти е подготвял своята теза за продължение на войната. И фундаменталната тирада на Сталин от 13 юли стартира не с „ приятели и другарки “, а с „ братя и сестри “, което като израз слага войната в друга повърхност. Сражава се не комунистическият Съветски съюз, а съветският народ, против огромната опасност от немска инвазия, влезнала в историята под името „ Drang nach Osten “ – „ Напред, на Изток “. Германия постоянно е страдала от липса на „ витално пространство “ или „ lebensraum “, на немски език – раждат се доста деца и имигрират в Америка.
Малко хора знаят, че на конгреса, на който се слагат основите на Съединените американски щати в края на ХVІІІ век, единствено с един глас британският език побеждава немския в гласуването за избор на формален език на Америка. Толкова доста са немските имигранти. Дори настоящият президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп е потомък на немски преселник. Но още по-малко хора знаят, че сходен напор има и към Русия, където императорите, още от времето на Петър Първи нататък, дават свободен достъп на немски заселници. Само в Поволжието и в този момент живеят два милиона германци, а в Казахстан са към 600 000 души. Запазили изцяло и немския си език и протестантската си религия, и всичко останало. С Drang nach Osten обаче, с построяването на страната Германия, се трансформира в опасност за силово завладяване на пространство, което да унищожи Русия, Украйна и Беларус. Последните към момента не съществуват, само че са основани в главата на великия „ татко на народите “. И по тази причина Русия би трябвало да се опълчи, с войни към този момент, на немския империализъм. Затова на Сталин му хрумва гениалната концепция да разгласи войната не като „ комунизъм против нацизъм “ т.е. като борба на две идеологии, а като немската заплаха за съществуването на Русия.
И това съумява. Комунистическата партия на Съветския съюз не дава никаква организация. Прословутите партийни комисари са лишени от власт още през зимата на 1941 година, след тропването по масата от Жуков – който единствен преди време си е разрешавал да прави това в наличието на Сталин – с основанието, че те носят единствено щета. И настина няколко огромни неуспехи на Червената войска се дължат точно на намесата на комисарите и на откритото от тях двувластие във войската.
Сталин активизира и един различен запас – патриотичните усеща на съветския народ. Само във Франция живеят два милиона съветски имигранти, потомци на белогвардейски офицери, които разполагат с доста здрава организация, ръководена от военачалник Деникин. Чийто гроб съветският президент Владимир Путин придвижи на Червения площад в Москва. Генерал Деникин издава едно списание, което е „ шлагерът “ измежду съветските имигрантски медии, и в което води гневна битка за отстояване на немското настъпление. Четири дни след началото на войната, той разгласява програмна публикация, в която декларира: Господа офицери, нямайте никаква илюзия, стартира следващия епизод от двувековната битка сред Германия и Русия. Ние сме на страната на Русия. Осигурил съм през държавното управление във Виши, където има съветски дипломат, прошка за всички съветски офицери, които през канала през Грузия, се доберат до Русия. Те ще бъдат признати в Червената войска с чиновете, които са имали.
Между и 500 000 и 600 000 някогашни офицери, бойци и доброволци съумяват да се доберат до Русия през този канал, като пътьом провеждат свои подразделения в страните от Централна Азия и се борят до края на войната.
Но да се върна на главното – още доста въпроси могат да се задават за това време – само че истината е, че на съветските танкове, които могат да се видят от фрагменти в нахлуване – било на Курската дъга или при завладяването на Берлин – може да се види единствено един надпис: „ За Родину! “.
Та, кой е най-големия мит, разбиването на който е провокирал недоволството на твърдоглавите марксисти-ленинисти, живуркащи из съветските научни институти? Че не някой различен, а комунистическата партия на Съветския съюз е мобилизирала съветския народ за битка и това била повода за триумф, тъй като окрилени от концепциите на комунизма и неговия водач Йосиф Висарионович Сталин, руските хора се сражавали безстрашно, до гибел и съумели да победят нацистка Германия. Още повече ги наскърбява, че Медински отхвърля че върху руските танкове, тръгващи в офанзива, пишело „ За Родину, за Сталину “ („ За Родината, за Сталин “).
На другарска вечеря преди време Медински ми сподели, че мога да ревизира десетките филми, които има от и за Втората международна война и в този момент се излъчват по историческите канали дали има най-малко един танк, върху който е изписан сходен надпис. И в случай че има, да му се обадя, да му кажа кой е филмът, а той ще ми изпрати хиляда евро. В рамките на шегата, несъмнено. Още не съм видял, макар че всяка събота и неделя по телевизионните канали, отдадени на историческа тема от целия свят, попадам на такива филми, съпроводени с документални фрагменти.
Какво в действителност се случва в Съветския съюз и по какъв начин се ражда този мит? Както е известно, на 22 юни 1941 година Съветският съюз е атакуван от хитлеристка Германия. И не са подправени фрагментите, които демонстрират многохилядни тълпи народ по улиците на украинските и беларуските градове, чиито жители размахват радостно нацистки флагове, девойки носят бонбони на немските танкисти, а по-възрастни дами им хвърлят цветя. Тези хора в действителност са влезнали най-късно в Съветския съюз, година и половина по-рано като част от анексираната от Сталин Източна Полша и са били изгубили всичко – парцели, имущество, магазини, бизнеси, ферми, животни. И за това са извънредно радостни от идването на нацистите. Хитлер продължава да печели благосклонности и през идващия месец, защото войските му настъпват доста бързо и доближават до границите на Русия при Смоленск. Офицерите му дават обещание на селяните в Украйна, че ще им върнат земите, само че – о, знамение! С учудване украинските селяни схващат обаче, че това заричане на Хитлер ще се извърши след войната. Особен смут за тях е решението да се запазят колхозите – от военна позиция е доста комфортно за снабдяването на войските, тъй като колхозите са проведени предприятия и продукцията се събира на едно място.
Ако Хитлер им беше върнал незабавно земите в действителни граници, щеше да стане както у нас през 1990-те, пет-шест години нямаше да има никакво произвеждане. В България едвам последните години, и то единствено за няколко култури, най-вече зърнени, успяхме да възстановим ситуацията и да произвеждаме действително повече. Но за домати, чушки, дини, пъпеши и т. н. ядем продукция от Гърция и Турция. Повече от ясно е, че в сходна обстановка щяха да се озоват и немците в окупираните земи на Съветския съюз.
Но да се върнем на мита. Какво се случва тогава със Сталин. Вождът потъва в надълбоко пиене в продължение на 21 дни и се появява пред народа си по радиото едвам на 13-и юли 1941 година Но, наподобява, че през този интервал освен е пиянствал, а дружно с един щаб от положителни експерти е подготвял своята теза за продължение на войната. И фундаменталната тирада на Сталин от 13 юли стартира не с „ приятели и другарки “, а с „ братя и сестри “, което като израз слага войната в друга повърхност. Сражава се не комунистическият Съветски съюз, а съветският народ, против огромната опасност от немска инвазия, влезнала в историята под името „ Drang nach Osten “ – „ Напред, на Изток “. Германия постоянно е страдала от липса на „ витално пространство “ или „ lebensraum “, на немски език – раждат се доста деца и имигрират в Америка.
Малко хора знаят, че на конгреса, на който се слагат основите на Съединените американски щати в края на ХVІІІ век, единствено с един глас британският език побеждава немския в гласуването за избор на формален език на Америка. Толкова доста са немските имигранти. Дори настоящият президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп е потомък на немски преселник. Но още по-малко хора знаят, че сходен напор има и към Русия, където императорите, още от времето на Петър Първи нататък, дават свободен достъп на немски заселници. Само в Поволжието и в този момент живеят два милиона германци, а в Казахстан са към 600 000 души. Запазили изцяло и немския си език и протестантската си религия, и всичко останало. С Drang nach Osten обаче, с построяването на страната Германия, се трансформира в опасност за силово завладяване на пространство, което да унищожи Русия, Украйна и Беларус. Последните към момента не съществуват, само че са основани в главата на великия „ татко на народите “. И по тази причина Русия би трябвало да се опълчи, с войни към този момент, на немския империализъм. Затова на Сталин му хрумва гениалната концепция да разгласи войната не като „ комунизъм против нацизъм “ т.е. като борба на две идеологии, а като немската заплаха за съществуването на Русия.
И това съумява. Комунистическата партия на Съветския съюз не дава никаква организация. Прословутите партийни комисари са лишени от власт още през зимата на 1941 година, след тропването по масата от Жуков – който единствен преди време си е разрешавал да прави това в наличието на Сталин – с основанието, че те носят единствено щета. И настина няколко огромни неуспехи на Червената войска се дължат точно на намесата на комисарите и на откритото от тях двувластие във войската.
Сталин активизира и един различен запас – патриотичните усеща на съветския народ. Само във Франция живеят два милиона съветски имигранти, потомци на белогвардейски офицери, които разполагат с доста здрава организация, ръководена от военачалник Деникин. Чийто гроб съветският президент Владимир Путин придвижи на Червения площад в Москва. Генерал Деникин издава едно списание, което е „ шлагерът “ измежду съветските имигрантски медии, и в което води гневна битка за отстояване на немското настъпление. Четири дни след началото на войната, той разгласява програмна публикация, в която декларира: Господа офицери, нямайте никаква илюзия, стартира следващия епизод от двувековната битка сред Германия и Русия. Ние сме на страната на Русия. Осигурил съм през държавното управление във Виши, където има съветски дипломат, прошка за всички съветски офицери, които през канала през Грузия, се доберат до Русия. Те ще бъдат признати в Червената войска с чиновете, които са имали.
Между и 500 000 и 600 000 някогашни офицери, бойци и доброволци съумяват да се доберат до Русия през този канал, като пътьом провеждат свои подразделения в страните от Централна Азия и се борят до края на войната.
Но да се върна на главното – още доста въпроси могат да се задават за това време – само че истината е, че на съветските танкове, които могат да се видят от фрагменти в нахлуване – било на Курската дъга или при завладяването на Берлин – може да се види единствено един надпис: „ За Родину! “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ