От кризи и бедствия винаги най-много страдат най-слабите. Това е

От рецесии и бедствия постоянно най-вече страдат най-слабите. Това е исторически потвърдено, само че не толкоз несъмнено e кой e най-подходящият метод да им се помогне. Такива времена с изключение на, че са тежки, са и комфортен миг за политиците да се развихрят, с цел да показват угриженост и да натрупат точки пред електората. Невинаги обаче от дейностите им резултат, без значение какво изясняват по малкия екран.   Кризата, провокирана от коронавирус пандемията, инфлацията и войната в Украйна доведоха до повишаване на живота и неустановеност в редица страни. Правителствата се пробват да противодействат къде с триумф, къде – не чак толкоз. В тази обстановка управляващите в Гърция прибегнаха до една мярка, неособено известна в страните със свободна стопанска инциатива. Преди няколко седмици държавното управление разгласи, че вкарва закрепени цени за редица артикули от така наречен потребителска кошница или минимумът, от който всеки има потребност месечно.       На процедура държавното управление задължи избрани магазини да поддържат най-малко един артикул от всяка гама на по-ниска цена. По този метод най-малко официално се извършва условието потребителската кошница да е цялостна против допустими сметки.    Всъщност повишаването в Гърция не е от през вчерашния ден. Още преди година и половина бе ясно накъде отиват нещата, написа The Guardian. Изданието напомня, че в тази страна получават измежду най-ниските заплати в Европейски Съюз, въпреки по този аршин да не могат да се конкурират с България. На фона на приходите в Германия обаче гръцките са ниски.    През последните няколко месеца разнообразни групи упорстват за повече ограничения в отбрана на най-бедните. Така се стигна до концепцията за евтината потребителска кошница, която съдържа общо 51 продукта на закрепени цени.    По този метод държавното управление хем заобикаля спомагателното разпределяне на помощи за най-бедните, хем демонстрира угриженост за тях. Мярката е обсъждана седмици наред с бизнеса, споделят от гръцкото министерство на търговията. В момента в Гърция инфлацията е 10% като се регистрира 2% спад по отношение на септември. Правителството твърди, че е осигурило непоклатимост в нестабилни времена.   Обществеността обаче е на друго мнение   Още преди въвеждането на мярката през ноември бе извършено изследване, което сподели, че 60% от гърците не имат вяра, че по този начин инфлационният напън върху семействата може да бъде омекотен. Една от аргументите, несъмнено, е фактът, че в случай че се опиташ посредством административни ограничения да регулираш пазарна стопанска система, резултатите нормално са неприятни. Всеки, който счита, че такива дейности могат да имат резултат, е редно да се запита дали да вземем за пример цената на хляба в България е паднала след намаляването на Данък добавена стойност.   
 
Има и различен проблем. Голяма част от пазаруващите просто не си купуват продуктите с закрепени цени. Една от аргументите е прекомерно елементарна – не ги харесват или пък самите артикули не са задоволително качествени.   Да, държавното условие да ги има на по-ниски цени официално е изпълнено, само че действително изгодата от това е никаква.    А наред с опита да се контролират цените по магазините, не е обърнато внимание на други разноски. Например в Гърция достъпът до интернет продължава да бъде измежду най-скъпите в Европейски Съюз, означават организации за отбрана на потребителите. За сметка на това страната усили енергийните помощи за небогати и дребния бизнес, раздавайки към 13 милиарда евро до момента.     Въпреки това обаче обстановката не се усъвършенства изключително. Сред аргументите са и ниската база, т.е. ниските приходи, от които се потегля. Все отново през последните години Гърция съществува в режим на стягане на коланите поради дълговата рецесия.