От края на 1800 г. до средата на 1900 г.

От края на 1800 година доникъде на 1900 година Имперска Япония подхваща дълъг десетилетия напор да построи империя в Тихия океан. След като погълна Корея, Тайван и разнообразни околни острови, Япония скоро насочи своя взор и към Китай.

Но завземането и поддържането на властта в непозната земя постоянно се усложнява от протести и огромни разноски. Затова Япония се обръща към един от дълговековните врагове на Китай, с цел да отслаби съпротивата на страната против възможна окупация, до момента в който в същото време изкарва и пари за финансиране на личните си военни действия: опиума.

След като имперската войска завладява Манджурия в североизточен Китай през 1931 година, завладяването на Япония на съседката й публично стартира. През идващите няколко години се развихрят дребни спорове, когато Япония се пробва да се разшири на юг от Манджурия в останалата част на Китай. Най-накрая, през 1937 година Япония стартира цялостна инвазия в Китай и завладява Пекин, Шанхай и няколко други огромни градове, които няма да видят независимост, до момента в който Втората международна война не завърши. Но Манджурия остана под японски надзор по-дълго от всяка друга област.

Там Япония построява марионетната страна Манджоу-Го, която управлява и експлоатира посредством разнообразни бруталности. И един значим способ е производството на опиат, морфин и хероин, предопределен да пристрасти китайците и да сътвори облага за военната машина на Япония.

Според архивите на държавното управление Япония от години го прави и по други места в Тихия океан. „ Япония води война против западната цивилизация “, твърди един американски чиновник през 1932 година, „ както демонстрират неоспоримите обстоятелства, че където и да отиде войска й, след нея идва и трафикът на опиати “.

В Китай Япония започва пиар акция, която интензивно се пробва да пристрасти цивилните към опиатите като по този метод да направи локалното население послушното и спокойно. Междувременно в японския императорски кабинет са назначени фигури, които да дават отговор особено за опиатната промишленост. Огромните облаги на Империята от продажбата на хероин и морфин в един миг стават колкото целия годишен бюджет на Китай – и Япония вкарва тези облаги назад във военните си сили. Това й разрешава да поддържа жесток надзор – и съвсем всичко е построено върху опиатите.

Маковото растение е главната съставна част както за самия опиат, по този начин и за други опиати като хероин и морфин. Когато сокът в семената на маковото цвете се обработи, той може да се употребява като мощно обезболяващо.

Генерал Кенджи Дойхара

Опиевият катран се преработва във първокачествен морфин и хероин в лаборатории, благосъстоятелност на японската мегакорпорация Mitsui, за продажба като лекарство. Идеята е възприета с възторг и до 1937 година 90 % от противозаконните опиати в света се създават в японски лаборатории.

Но Дойхара имаше даже по-големи проекти от този. Японската промишленост за опиати имаше две цели – първата е да се генерират огромни суми пари за заплащане на големите сметки от поддържането на империя, като в същото време продължава тихоокеанската агресия. Втората цел е да се смекчи волята на китайците да се опълчват на нахлуването и окупацията, да се сътвори подвластно население, което няма да се бунтува от боязън да не загуби идната си доза.

Една от първите стъпки, които Дойхара подхваща е да създава специфични партиди цигари Golden Bat, наситени с опиат. Те се пращат в Манджоу-Го, където се раздават гратис на нищо неподозиращите цивилни. Работодателите пък заплащат на служащите си с „ червени хапчета “, които в действителност са дози хероин.

Много скоро Дойхара сътвори империя от подвластни. През 1937 година следените от Япония региони в Манджурия и близките места създават 1 270 000 кг опиат – до момента в който законната здравна потребност за целия свят е едвам 227 000 кг.

За да му помогне да ръководи разпределението и финансите, Дойхара наема Наоки Хошино – дръзновен и леден чиновник от Министерството на финансите на Япония. Позиционирането на Хошино в държавното управление на Манджоу-Го открива директна връзка сред императора и целенасочените старания за заличаване на китайския народ с опиати. Това въпреки всичко е огромен бизнес, които има благословията на държавното управление.

До 1941 година една японска компания за опиат прави 300 милиона юана продажби, което, както казахме, е съвсем равностойно на целия годишен бюджет на китайското държавно управление. С сходни облаги японците се разрастват без никакви проблеми.

Някои военни ръководители пишат до своите войски:

Дори и японските бойци да нямаха проблем, когато Императорската войска губи Втората международна война, наркотичният бизнес на страната е преустановен.