От живот в хармония с природата до живот в модерни

От живот в естетика с природата до живот в съвременни градски тръби плюс даровете на цивилизацията – меланхолия, стрес, липса на време. За мъдростта на японското изкуство на горските бани, споделено в книгата на Ектор Гарсия и Франсеск Миралес „ Шинрин-йоку “ (изд. „ AMG Publishing “).

(In the forest from the forest with mushrooms, 1883, Ivan Shishkin)

Откъснатият от природата човек

Ако разбираме генезиса като роман за мита за сътворението, можем да кажем, че става дума за серендипия, като имаме поради в какво се е трансформирал светът през днешния ден.

В литературните творби приказваме за серендипия, когато в даден текст се загатва нещо, което не е съществувало сега на писането му, само че което след това се случва като в оракулско предсказване. В романа си „ Корабокрушението на Титан “ да вземем за пример писателят Морган Робъртсън споделя цели 14 години преди градежа и потъването на „ Титаник “ история, която съдържа доста прилики със случилото се на трансатлантическия транспортен съд. Еднакви са името и размера на плавателния съд, ударът в айсберга, фамилното име на капитана и неналичието на избавителни лодки за мултимилионерите на борда.

А във връзка с библейския роман оракулът е по-скоро символичен, в сравнение с съответен, с изключение на всичко останало, тъй като ни разделят хиляди години от написването му до наши дни, само че посланието му наподобява също толково пророческо: модерността е историята за изгонването от Рая.

Живот в тръба

Човекът живеел в райската градина в безспорна естетика с природата и нейните цикли, до момента в който не решил, че би трябвало да огради полето и животните, да строи градове, да живее в колиби, в които съвсем не влизала слънчева светлина. С появяването на напредъка и с индустриалната гражданска война пространството, в което живеел и работел индивидът, намалявало, до момента в който се трансформирало в дребните жилища, които през днешния ден се строят в Токио, Манхатан и Хонконг.

В Хонконг неналичието на пространство и скъпите жилища са довели до такава степен, че през днешния ден се продават жилища от 10 квадратни метра, ситуирани във високи бетонни тръби. За скромната сума от 15 000 евро, по-малко от цената на една кола, твърди вложителят, можеш да живееш в тръба дълга пет метра, необятна два метра и висока два метра. Натъпкан като в галактически транспортен съд, живеещият в това малко пространство разполага с разгъваем диван, дребна баня с душ и нещо сходно на кухня.

Във всеки завършек на тръбата има стъклена врата, през която се влиза и излиза.

Това са рискови случаи, само че към този неестествен метод на живот в относително огромна „ кибритена кутия “ би трябвало да прибавим и обстоятелството, че множеството хора работят в затворени пространства и че милиони жители на огромните градове се придвижват от работа у дома и назад с метро подземен. Така огромна част от популацията едвам вижда слънчева светлина или усеща свежия лъх на въздуха по бузите си. В най-хубавия случай прекарва навън едвам няколко минути на ден, до момента в който се придвижва пешком от вкъщи до станцията на метрото, паркинга или гарата, и то сред здания, които ни карат да се усещаме като мишки в лабиринт.

Не е за удивление, че депресията, тревогата и другите психосоматични болести засягат и хората със забележително материално състояние.

Трите следствия

Човешкото създание не е основано, с цел да живее като мишка в канализацията. Както и останалите животни, ние принадлежим на естествената си среда и с цел да можем да съхраним равновесието си, имаме потребност да дишаме чист въздух, да усещаме плодородната земя под краката си и да се разхождаме измежду величествените дървета, които постоянно са участвали в местообитанията ни.

Ако се върнем към генезиса, Адам и Ева се оставят да бъдат съблазнени от змията (метафора на амбицията), поради което са изгонени от Рая, което е обвързвано с болежка, позор и труд.

Ако се опитаме да разтълкуваме библейското писание от позиция на серендипията, болката би била смъртоносният стрес и паниките, непрекъснатата липса на време, на които е зависещ животът ни надалеч от Рая. Срамът е различен прочут детайл от живота в града, където стените на канцелариите и жилищата ни ни разделят даже и от личните ни родственици, за разлика от общия ни живот в комуна в гората.

В Япония чувстото за фамилиарност е толкоз развито, че хората заобикалят да се гледат в очите, даже когато се намират в малко пространство, да вземем за пример в метрото. Някой чиновник може даже да чете еротично списание в час пик и да е изцяло спокоен, че спътниците му във вагона няма да посмеят да погледнат какво прави.

По отношение на труда, по този начин както ние го разбираме – работно време, отговорности, напрежение и сложени цели – е типично градско събитие. Преди ние самите да се изгоним от Рая, в случай че не желаем да имаме вяра в Бог, индивидът се е занимавал със събирачество и лов и си е доставял храната съгласно сезоните и житейските цикли.

Ясно е, че няма да се върнем към пещерите, нито пък още веднъж ще станем ловци номади. Но зависи от нас отново да стартираме да изпитваме удоволствието от престоя в Райската градина, в случай че съумеем да усетим още веднъж оздравителната магия на природата, която е доста по-близо до нас, в сравнение с си мислим.

Това е същността на шинрин-йоку.

От: „ Шинрин-йоку “, Ектор Гарсия и Франсеск Миралес, изд. „  AMG Publishing “, 2020 година
Снимка: In the forest from the forest with mushrooms, 1883, Ivan Shishkin; chinaoilpaintinggallery