От жена си всеки се бои (Народна приказка от Странджа)

От жена си всеки се бои
(Народна приказка от Странджа)

Разболяла се дъщерята на един цар. Събрал той докторите от цялото царство да я лекуват, само че никой не съумял да й помогне. Царят оповестил, че дава огромна премия на оня, който излекува болното момиче.
Най-накрая се появил един селяндур и декларирал на царя, че той може да излекува щерка му. Царят го запитал:

– Как по този начин се наемаш да излекуваш щерка ми, като не си лекар?
– Аз съм билкар и с билки церя! – дал отговор селянинът.

Почнал той да лекува болното момиче и за три месеца то оздравяло. За признателност, царят предложил на билкаря огромна премия – злато, само че той отказал да го вземе. Помолил царят да го назначи на работа при него, да го направи данъчен бирник и да събира налог от всички мъже, които в къщи са командвани от дамите си, а събраните налози да останат за него.
Царят се съгласил, само че му предложил да си вземе и премията, тъй като от подобен налог облага няма да има. Селянинът настоял на своето предложение.
Тогава царят издал заповед и назначил билкаря за бирник. Тръгнал той от село на село, от град на град, да събира налог от мъжете, дето се страхували от дамите си.
След една година бирникът-билкар се върнал и царят го попитал:

– Е, по какъв начин е, можа ли да вземеш някой и различен грош?

Билкарят се провикнал високо:

– Събрах, по какъв начин да не събрах! Ама желая да ти кажа, че открих едно чудно момиче за теб – единствено да го видиш каква е красота!

Царят, като го чул, се навел до ухото му и тихичко рекъл:

– Хубаво си направил, но единствено че приказва по-тихо, да не чуе дамата, че след това не знам какво ще стане!

Тогава билкарят му рекъл:

– Щом и тебе те е боязън от жена ти – плащай и ти налог, царю честити!

Нямало по какъв начин – и царят платил налога си, единствено че по царски.

Запис и преразказ ~ Гергина Деянова
Снимка ~ Мария Тонева