Как се определят заплатите на магистратите е тайна, заключена във ВСС
От години, когато се приказва за правосъдна промяна, се схваща най-вече такава, обвързвана със структурни промени, които изключително напоследък се отнасят най-вече до прокуратурата и най-много до фигурата на основния прокурор. Публичното и политическо внимание е фокусирано върху тези тематики, тъй като те са най-бързо оборотни и могат да бъдат по-лесно обяснени.
В правосъдната система обаче има и други нереформирани сфери, които засягат безусловно всички магистрати и които биват неглижирани. Една такава тематика е за възнагражденията на съдии, прокурори и следователи. Как се образуват, какво се взема под внимание и по какъв начин се разпределят спомагателните хонорари в системата?
Това, което е уредено в закона е, че заплатите на „ тримата огромни “ (председателите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и основния прокурор) се равняват на 90% от заплатата на ръководителя на Конституционния съд на Република България. Точната цифра не е ясна, тъй като размерът на заплатата на ръководителя на Конституционен съд на собствен ред е функционалност от заплатата на ръководителя на Народното събрание и тази на президента на републиката. Нещо повече, тя не е обществено оповестена и оттова изчислението в допълнение се затруднява. До него може да се стигне през комплицирана система от сметки и отново крайната цифра ще е по-скоро приблизителна. Това състояние мощно контрастира с апелите за гласност и бистрота в системата и обективност при образуване на главните и спомагателни хонорари.
Още по-трудно е да се пресметна каква е заплатата на редовите магистрати от другите инстанции, тъй като това е оставено на преценката на Висш съдебен съвет. Законът за правосъдната власт в член 218 споделя, че пленумът на Висш съдебен съвет е този, който дефинира размерите на възнагражденията в системата. Изключение прави само заплатата на най-ниската магистратска служба, която отново според член 218, алинея 2 Закон за съдебната власт се образува от „ … удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера според данните на Националния статистически институт “.
За съпоставяне, в Австрия в закона за съдиите и прокурорите (Richter- und Staatsanwaltschaftsdienstgesetz) са категорично записани точните до цент суми, които съдиите от другите групи получават.
Обратно в България: съответни суми могат да се намерят в така наречен Таблица 1 на Висшия правосъден съвет за установяване на оптималните съществени месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи. В нея са урегулирани и сумите за обособените рангове в системата, които все още са – за 1-ви сан 275 лева, за 2-ри сан 385 лева и за 3-ти сан 440 лева
Самата таблица не е обществено налична – могат да се открият единствено остарели версии, като последната е от 2017 година Таблицата се актуализира при започване на всяка година, когато Висш съдебен съвет взема решение за повдигане на заплатите приблизително сред 5 и 10%. Фактът, че съвещанията на пленума са обществени и могат да бъдат проследени в действително време трансформира вземането на решението за увеличение на заплатите и респективно смяната на Таблица 1 в единствената информация, която доближава до обществеността и медиите. Ето за какво по предписание тя постоянно провокира отрицателни реакции, тъй като в общественото пространство се хвърлят числа, които за средностатистическия жител наподобяват неуместно високи на фона на релативно ниските заплати в други браншове.
Същото се получава и когато Висш съдебен съвет вземе решение за раздаването на така наречен „ бонуси “ в края на годината. Липсата на обективно заложени критерии за образуване на магистратските хонорари в допълнение „ бие “ по така и така ниския имидж на системата.
Извън това обаче, е доста значимо да се каже, че съдии, прокурори и следователи би трябвало да бъдат добре платени, с цел да не бъдат изкушени да се подадат на непозволено въздействие и да влязат в корупционни схеми. В началото на прехода имаше всеобщ отлив от магистратските специалности, тъй като заплатите бяха извънредно ниски, а рискът и стресът, обвързван с упражняването на тази работа, несъразмерни. Повечето от тези хора тогава отидоха в адвокатурата.
Днес обстановката е друга и тези специалности са едни от най-добре платените в държавната сфера. Гарантират сигурност и непоклатимост, което се потвърждава и от кандидатстващите да влязат в системата – те са в пъти повече от свободните места. Това обаче, не омаловажа обстоятелството, че методът, по който се дефинира размера на заплатите продължава да е непрогледен и заключен единствено във Висшия правосъден съвет.
За възстановяване на сегашната обстановка има и редица рекомендации – на ГРЕКО, на Венецианската комисия, в отчетите по хоризонталния механизъм за господство на правото на Европейска комисия и други. Всички те показват, че ясни и справедливи критерии за образуване на възнагражденията в правосъдната власт са мощна антикорупционна мярка и един от главните гаранти за нейната самостоятелност.
Същото се отнася и до намаляването на субективния фактор, който се схваща освен като Висш съдебен съвет, само че и като въздействие на административните ръководители при установяване на спомагателните хонорари.
Към момента разликата сред възнагражденията на най-високото и най-ниското равнище в системата е малко над 2500 лева Така наречената ножица наподобява несъразмерна, имайки поради че по съществото си съдиите, без значение от равнището, поставят еднакъв по тип труд – правораздават.
Същото важи и за прокурорите, и за следователите.
Същевременно заради метода на образуване на възнагражденията сега, тази ножица единствено се разтваря още повече и основава напрежение в системата. Има ясно изразена наклонност за кариерно израстване посредством конкурсни процедури за заемане на служба в по-горна инстанция, стимулирано само от доста по-високите хонорари. Това е спомагателна причина за спорове в системата.
Необходимо е да се намерения за вероятни способи за затваряне на ножицата, като в тази посока се изрече по време на чуването и новоизбрания ръководител на Върховен касационен съд – арбитър Галина Захарова. В същия подтекст са и рекомендации на БИПИ в мнение по Закона за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт, с които се планува закриване на профилираните съд и прокуратура и унищожаване на кариерните бонуси.
Необходимата смяна минава през промени в Закон за съдебната власт, които на законово равнище да закрепят метода и критериите, по които се образуват главните трудови хонорари на магистратите. Възможни са разнообразни разновидности, като на база събрана информация БИПИ предложи на Висш съдебен съвет 3 модела, от които може да се тръгне в посока законови промени:
- Модел 1 стъпва на сегашната уредба, като предлага главните трудови хонорари на инстанциите под висшата да бъдат уредени като % от нормативно избраното заплащане от 90% на „ тримата огромни “ по отношение на възнаграждението на ръководителя на Конституционен съд. Какви ще са тези проценти е въпрос на преценка и калкулации, само че те могат да варират сред 60% за младшите магистрати до 80 или 85% за магистратите от апелативното ниво;
- Модел 2 предлага напълно нова идея за образуване на възнагражденията, а точно съществена сума, която да е идентична за всички магистрати над младшите, сума за управителните длъжности и в допълнение заплащане за комплексност на делата при двете най-високи инстанции. Основната сума е обвързана с възнаграждението на народните представители и се пресмята като % от него. При този модел се оферират и по-високи ставки за обособените рангове в системата, в сравнение с са сегашните. Обвързването със заплатата на народните представители дава опция за уравновесен напредък на възнагражденията в системата и за затваряне на ножицата в по-висока степен;
- Модел 3 не се разграничава концептуално от Модел 2 с тази разлика, че при него няма завишаване на сумите за обособените рангове (посоката е по-скоро надолу от сегашните им размери), само че за сметка на това се включват 13 и 14 заплати, които ще се дават на всички магистрати в средата и в края на всяка календарна година.
Темата за възнагражденията не е от най-популярните, само че тя е значима за хората, които са част от правосъдната власт и които всекидневно поставят висококвалифициран и в избрани обстановки даже рисков труд. По препоръчаните модели към този момент се чуха рецензии, че те ще доведат до понижаване на възнагражденията във висшите равнища. Критики, които изрично не дават отговор на истината, а и не оказват помощ за провеждането на една открита и справедлива полемика по въпроса.
Мнозинството от магистратите в страната са уверени, че такава промяна е нужна и отлагането й във времето единствено би задълбочило проблемите в системата. В тази връзка следва да бъдат поощрени и напъните на част от членовете на Висш съдебен съвет да намерят решение на казуса.
---
Бел. ред. Оригиналната публикация на Биляна Гяурова-Вегертседер е под заглавие " Възнагражденията на магистратите – един неизвестен проблем, който търси своето решение " и може да бъде прочетена. Настоящото заглавие и подзаглавие са на редакцията на Клуб Z.
В правосъдната система обаче има и други нереформирани сфери, които засягат безусловно всички магистрати и които биват неглижирани. Една такава тематика е за възнагражденията на съдии, прокурори и следователи. Как се образуват, какво се взема под внимание и по какъв начин се разпределят спомагателните хонорари в системата?
Това, което е уредено в закона е, че заплатите на „ тримата огромни “ (председателите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и основния прокурор) се равняват на 90% от заплатата на ръководителя на Конституционния съд на Република България. Точната цифра не е ясна, тъй като размерът на заплатата на ръководителя на Конституционен съд на собствен ред е функционалност от заплатата на ръководителя на Народното събрание и тази на президента на републиката. Нещо повече, тя не е обществено оповестена и оттова изчислението в допълнение се затруднява. До него може да се стигне през комплицирана система от сметки и отново крайната цифра ще е по-скоро приблизителна. Това състояние мощно контрастира с апелите за гласност и бистрота в системата и обективност при образуване на главните и спомагателни хонорари.
Още по-трудно е да се пресметна каква е заплатата на редовите магистрати от другите инстанции, тъй като това е оставено на преценката на Висш съдебен съвет. Законът за правосъдната власт в член 218 споделя, че пленумът на Висш съдебен съвет е този, който дефинира размерите на възнагражденията в системата. Изключение прави само заплатата на най-ниската магистратска служба, която отново според член 218, алинея 2 Закон за съдебната власт се образува от „ … удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера според данните на Националния статистически институт “.
За съпоставяне, в Австрия в закона за съдиите и прокурорите (Richter- und Staatsanwaltschaftsdienstgesetz) са категорично записани точните до цент суми, които съдиите от другите групи получават.
Обратно в България: съответни суми могат да се намерят в така наречен Таблица 1 на Висшия правосъден съвет за установяване на оптималните съществени месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи. В нея са урегулирани и сумите за обособените рангове в системата, които все още са – за 1-ви сан 275 лева, за 2-ри сан 385 лева и за 3-ти сан 440 лева
Самата таблица не е обществено налична – могат да се открият единствено остарели версии, като последната е от 2017 година Таблицата се актуализира при започване на всяка година, когато Висш съдебен съвет взема решение за повдигане на заплатите приблизително сред 5 и 10%. Фактът, че съвещанията на пленума са обществени и могат да бъдат проследени в действително време трансформира вземането на решението за увеличение на заплатите и респективно смяната на Таблица 1 в единствената информация, която доближава до обществеността и медиите. Ето за какво по предписание тя постоянно провокира отрицателни реакции, тъй като в общественото пространство се хвърлят числа, които за средностатистическия жител наподобяват неуместно високи на фона на релативно ниските заплати в други браншове.
Същото се получава и когато Висш съдебен съвет вземе решение за раздаването на така наречен „ бонуси “ в края на годината. Липсата на обективно заложени критерии за образуване на магистратските хонорари в допълнение „ бие “ по така и така ниския имидж на системата.
Извън това обаче, е доста значимо да се каже, че съдии, прокурори и следователи би трябвало да бъдат добре платени, с цел да не бъдат изкушени да се подадат на непозволено въздействие и да влязат в корупционни схеми. В началото на прехода имаше всеобщ отлив от магистратските специалности, тъй като заплатите бяха извънредно ниски, а рискът и стресът, обвързван с упражняването на тази работа, несъразмерни. Повечето от тези хора тогава отидоха в адвокатурата.
Днес обстановката е друга и тези специалности са едни от най-добре платените в държавната сфера. Гарантират сигурност и непоклатимост, което се потвърждава и от кандидатстващите да влязат в системата – те са в пъти повече от свободните места. Това обаче, не омаловажа обстоятелството, че методът, по който се дефинира размера на заплатите продължава да е непрогледен и заключен единствено във Висшия правосъден съвет.
За възстановяване на сегашната обстановка има и редица рекомендации – на ГРЕКО, на Венецианската комисия, в отчетите по хоризонталния механизъм за господство на правото на Европейска комисия и други. Всички те показват, че ясни и справедливи критерии за образуване на възнагражденията в правосъдната власт са мощна антикорупционна мярка и един от главните гаранти за нейната самостоятелност.
Същото се отнася и до намаляването на субективния фактор, който се схваща освен като Висш съдебен съвет, само че и като въздействие на административните ръководители при установяване на спомагателните хонорари.
Към момента разликата сред възнагражденията на най-високото и най-ниското равнище в системата е малко над 2500 лева Така наречената ножица наподобява несъразмерна, имайки поради че по съществото си съдиите, без значение от равнището, поставят еднакъв по тип труд – правораздават.
Същото важи и за прокурорите, и за следователите.
Същевременно заради метода на образуване на възнагражденията сега, тази ножица единствено се разтваря още повече и основава напрежение в системата. Има ясно изразена наклонност за кариерно израстване посредством конкурсни процедури за заемане на служба в по-горна инстанция, стимулирано само от доста по-високите хонорари. Това е спомагателна причина за спорове в системата.
Необходимо е да се намерения за вероятни способи за затваряне на ножицата, като в тази посока се изрече по време на чуването и новоизбрания ръководител на Върховен касационен съд – арбитър Галина Захарова. В същия подтекст са и рекомендации на БИПИ в мнение по Закона за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт, с които се планува закриване на профилираните съд и прокуратура и унищожаване на кариерните бонуси.
Необходимата смяна минава през промени в Закон за съдебната власт, които на законово равнище да закрепят метода и критериите, по които се образуват главните трудови хонорари на магистратите. Възможни са разнообразни разновидности, като на база събрана информация БИПИ предложи на Висш съдебен съвет 3 модела, от които може да се тръгне в посока законови промени:
- Модел 1 стъпва на сегашната уредба, като предлага главните трудови хонорари на инстанциите под висшата да бъдат уредени като % от нормативно избраното заплащане от 90% на „ тримата огромни “ по отношение на възнаграждението на ръководителя на Конституционен съд. Какви ще са тези проценти е въпрос на преценка и калкулации, само че те могат да варират сред 60% за младшите магистрати до 80 или 85% за магистратите от апелативното ниво;
- Модел 2 предлага напълно нова идея за образуване на възнагражденията, а точно съществена сума, която да е идентична за всички магистрати над младшите, сума за управителните длъжности и в допълнение заплащане за комплексност на делата при двете най-високи инстанции. Основната сума е обвързана с възнаграждението на народните представители и се пресмята като % от него. При този модел се оферират и по-високи ставки за обособените рангове в системата, в сравнение с са сегашните. Обвързването със заплатата на народните представители дава опция за уравновесен напредък на възнагражденията в системата и за затваряне на ножицата в по-висока степен;
- Модел 3 не се разграничава концептуално от Модел 2 с тази разлика, че при него няма завишаване на сумите за обособените рангове (посоката е по-скоро надолу от сегашните им размери), само че за сметка на това се включват 13 и 14 заплати, които ще се дават на всички магистрати в средата и в края на всяка календарна година.
Темата за възнагражденията не е от най-популярните, само че тя е значима за хората, които са част от правосъдната власт и които всекидневно поставят висококвалифициран и в избрани обстановки даже рисков труд. По препоръчаните модели към този момент се чуха рецензии, че те ще доведат до понижаване на възнагражденията във висшите равнища. Критики, които изрично не дават отговор на истината, а и не оказват помощ за провеждането на една открита и справедлива полемика по въпроса.
Мнозинството от магистратите в страната са уверени, че такава промяна е нужна и отлагането й във времето единствено би задълбочило проблемите в системата. В тази връзка следва да бъдат поощрени и напъните на част от членовете на Висш съдебен съвет да намерят решение на казуса.
---
Бел. ред. Оригиналната публикация на Биляна Гяурова-Вегертседер е под заглавие " Възнагражденията на магистратите – един неизвестен проблем, който търси своето решение " и може да бъде прочетена. Настоящото заглавие и подзаглавие са на редакцията на Клуб Z.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ