Броят на новородените деца у нас намалява средно с по 2000 на годишна база
„ От години България е печален рекордьор в европейските статистики освен във връзка с % деца, които се раждат недоносени у нас, само че и по детска смъртност и мъртвораждаемост “, показва в разбора си Венелин Стойчев от Института по философия и социология на Българска академия на науките. Този извод бе показан в отчета на социолога, направен по самодейност на Фондация „ Нашите недоносени деца “ и изнесен в границите на годишната конференция на фондацията под наслов „ Родени прекомерно рано “, която се организира през миналия уикенд в столицата.
Липсва информация за гестационната седмица на раждане за повече от 2400 новородени.
Това постоянно е индикатор за непълноценно проследени бременности, които водят до затруднения при раждането и здравословни проблеми както за бебетата, по този начин и за техните майки, се показва изрично в отчета.
Документът употребява данни, предоставени от Националния статистически институт (НСИ) и бе огласен по отношение на отбелязването на Световния ден на недоносените деца – 17 ноември – Денят на дребните герои.
Събитието за четвърта поредна година събра родители, специалисти, медицински експерти, с цел да притегли публичното внимание към провокациите и грижите за прибързано родените деца.
В рамките на форума бяха показани тревожните данни, които акцентират значимостта на грижата за недоносените деца и значимостта на профилактиката и ранната диагностика.
От 2009 година насам броят на новородените в България понижава с към 2000 деца на годишна база.
Макар че през 2023 година има леко нарастване по отношение на 2022 година, тази отрицателна наклонност продължава да е част от демографската картина. Около 5300 бебета, или 10% от новородените, са с тегло под 2,5 кг., а 118 бебета са родени преди 28 г.с.
Докладът обрисува и съществени разлики в индикаторите за мъртвородени и детска смъртност сред градовете и селата. Например, в Ловеч и Хасково този коефициент е над 10 на 1000 бебета – стойности, сравними с тези в някои африкански страни. В България едвам няколко града поддържат коефициент под 3, което е в сходство с европейските правила. През 2023 година измежду тях са Габрово, Смолян, София, Перник и Варна, което акцентира потребността от по-ефективни ограничения в по-малките обитаеми места за възстановяване на грижата за новородените.
Програмата на форума включваше разнородни лекции от одобрени експерти в медицината и грижата за недоносените деца от България и чужбина.
Проф. Цветомир Луканов, интернационално приет детски кардиохирург и началник на Клиниката по детска кардиохирургия в Университета „ Хайделберг “, показа модерни подходи за лекуване на сърдечни болести при децата. Виртуално присъединяване взе и д-р Нилс Бергман – академик, посветил десетилетия от работата си на разпространение на кенгуру-грижите – способ, при който недоносеното бебе се слага на гърдите на родител кожа до кожа, което носи неизброими изгоди за развиването на новороденото както в кратковременен проект, по този начин и във връзка с неговото невроразвитие напред във времето. Той показа видеообучение за личния състав на интензивното неонатологично поделение в болница „ Еразъм “ в Брюксел. Сред посетител лекторите беше и Корина Кроитору от Румъния, съосновател на Румънската асоциация за дълготрайно приети в болница новородени ARNIS, която описа за въвеждането на фамилното и невроразвитийното образование в неонатологичните отделения в страната си.
Български експерти като проф. доктор Христо Мумджиев, проф. доктор Боряна Слънчева, доцент доктор Ралица Георгиева, проф. доктор Виолета Йотова, доц. доктор Лилия Вакрилова и доста други обсъждаха тематики, свързани с растежа и развиването на недоносените деца, наложителните имунизации при бебета и дребните деца, генетичните болести и възможните опасности, както и опциите за диагностика.
Интересни презентации показаха способи за по-добра акомодация на недоносените бебета вкъщи, какви са преимуществата на кърмата като оптимална храна за новородени, незабавната помощ при дребните деца, както и доста други аспекти и основни психически и медицински насоки за родителите. Гостите имаха опция за нови професионални и персонални контакти и да зададат своите въпроси към експертите, като разискват съответни провокации в другарска атмосфера.
Венелин Стойчев акцентира още, че
за първи път у нас броят на мъртвородените бебета годишно пада под 300,
което е два пъти по-малко в сравнение с преди десетина години и за първи път е по-малък от 5 пункта (4,9 мъртвородени на 1000 раждания). Спрямо предишни интервали това е огромно достижение за България, само че в съпоставяне със страни в Европа, резултатите у нас остават към момента доста неприятни. В Норвегия и Финландия този коефициент е към 2; в Германия и Франция е към 3, а даже прилежащи на нас страни като Сърбия, Румъния, Северна Македония са с коефициент под 4.
„ Неприятната статистика изисква освен институционална интервенция, само че и по-висока социална ангажираност и осведоменост по въпросите на преждевременните раждания и потребността от профилирани грижи. Всички дружно – общество, институции и експерти можем да окажем положително влияние върху тези тревожни данни и по тази причина сме тук ”, показа Моника Златанова от Фондацията „ Нашите недоносени деца “ по време на конференцията.
Проблемите с недоносените деца и детската смъртност са продължаваща действителност за България, само че има късмет за смяна. Само с напъните на всички – държавни институции, здравни експерти, неправителствени организации и обществото като цяло – можем да се надяваме на по-добри условия за децата и техните фамилии.
Целия отчет можете да прочетете .
Липсва информация за гестационната седмица на раждане за повече от 2400 новородени.
Това постоянно е индикатор за непълноценно проследени бременности, които водят до затруднения при раждането и здравословни проблеми както за бебетата, по този начин и за техните майки, се показва изрично в отчета.
Документът употребява данни, предоставени от Националния статистически институт (НСИ) и бе огласен по отношение на отбелязването на Световния ден на недоносените деца – 17 ноември – Денят на дребните герои.
Събитието за четвърта поредна година събра родители, специалисти, медицински експерти, с цел да притегли публичното внимание към провокациите и грижите за прибързано родените деца.
В рамките на форума бяха показани тревожните данни, които акцентират значимостта на грижата за недоносените деца и значимостта на профилактиката и ранната диагностика.
От 2009 година насам броят на новородените в България понижава с към 2000 деца на годишна база.
Макар че през 2023 година има леко нарастване по отношение на 2022 година, тази отрицателна наклонност продължава да е част от демографската картина. Около 5300 бебета, или 10% от новородените, са с тегло под 2,5 кг., а 118 бебета са родени преди 28 г.с.
Докладът обрисува и съществени разлики в индикаторите за мъртвородени и детска смъртност сред градовете и селата. Например, в Ловеч и Хасково този коефициент е над 10 на 1000 бебета – стойности, сравними с тези в някои африкански страни. В България едвам няколко града поддържат коефициент под 3, което е в сходство с европейските правила. През 2023 година измежду тях са Габрово, Смолян, София, Перник и Варна, което акцентира потребността от по-ефективни ограничения в по-малките обитаеми места за възстановяване на грижата за новородените.
Програмата на форума включваше разнородни лекции от одобрени експерти в медицината и грижата за недоносените деца от България и чужбина.
Проф. Цветомир Луканов, интернационално приет детски кардиохирург и началник на Клиниката по детска кардиохирургия в Университета „ Хайделберг “, показа модерни подходи за лекуване на сърдечни болести при децата. Виртуално присъединяване взе и д-р Нилс Бергман – академик, посветил десетилетия от работата си на разпространение на кенгуру-грижите – способ, при който недоносеното бебе се слага на гърдите на родител кожа до кожа, което носи неизброими изгоди за развиването на новороденото както в кратковременен проект, по този начин и във връзка с неговото невроразвитие напред във времето. Той показа видеообучение за личния състав на интензивното неонатологично поделение в болница „ Еразъм “ в Брюксел. Сред посетител лекторите беше и Корина Кроитору от Румъния, съосновател на Румънската асоциация за дълготрайно приети в болница новородени ARNIS, която описа за въвеждането на фамилното и невроразвитийното образование в неонатологичните отделения в страната си.
Български експерти като проф. доктор Христо Мумджиев, проф. доктор Боряна Слънчева, доцент доктор Ралица Георгиева, проф. доктор Виолета Йотова, доц. доктор Лилия Вакрилова и доста други обсъждаха тематики, свързани с растежа и развиването на недоносените деца, наложителните имунизации при бебета и дребните деца, генетичните болести и възможните опасности, както и опциите за диагностика.
Интересни презентации показаха способи за по-добра акомодация на недоносените бебета вкъщи, какви са преимуществата на кърмата като оптимална храна за новородени, незабавната помощ при дребните деца, както и доста други аспекти и основни психически и медицински насоки за родителите. Гостите имаха опция за нови професионални и персонални контакти и да зададат своите въпроси към експертите, като разискват съответни провокации в другарска атмосфера.
Венелин Стойчев акцентира още, че
за първи път у нас броят на мъртвородените бебета годишно пада под 300,
което е два пъти по-малко в сравнение с преди десетина години и за първи път е по-малък от 5 пункта (4,9 мъртвородени на 1000 раждания). Спрямо предишни интервали това е огромно достижение за България, само че в съпоставяне със страни в Европа, резултатите у нас остават към момента доста неприятни. В Норвегия и Финландия този коефициент е към 2; в Германия и Франция е към 3, а даже прилежащи на нас страни като Сърбия, Румъния, Северна Македония са с коефициент под 4.
„ Неприятната статистика изисква освен институционална интервенция, само че и по-висока социална ангажираност и осведоменост по въпросите на преждевременните раждания и потребността от профилирани грижи. Всички дружно – общество, институции и експерти можем да окажем положително влияние върху тези тревожни данни и по тази причина сме тук ”, показа Моника Златанова от Фондацията „ Нашите недоносени деца “ по време на конференцията.
Проблемите с недоносените деца и детската смъртност са продължаваща действителност за България, само че има късмет за смяна. Само с напъните на всички – държавни институции, здравни експерти, неправителствени организации и обществото като цяло – можем да се надяваме на по-добри условия за децата и техните фамилии.
Целия отчет можете да прочетете .
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ