От мита и безалкохолна бира полза няма
От гледната точка на европейския човек, американците са пословични с няколко неща. Две от тях са, че бирата им не коства и че на футбола викат " soccer ". Възпитанието и дипломатическият етикет обаче ни принуждават да не разясняваме обществено другите им отличителни черти.
Когато американският президент Доналд Тръмп взе решението да наложи мита на вноса на стомана (25%) и алуминий (10%), общественият диалог в Съединени американски щати стигна точно до бирата и спорта. Ще има ли нарастване на напитката и бейзболните бухалки, питаха се американците.
Това докара до следното. Иначе възрастният и достоен Секретар на търговията, Уилбър Рос, стартира да обикаля студията на американските медии с напитки и със супи в консерви. И, размахвайки ги, да прави парадни калкулации: при въвеждането на 10% мито върху алуминия, кенът бира няма да нарастне с повече от 0,3 цента за броя.
По отношение на бирата американският Секретар на търговията наподобява в действителност е прав, че сходно нарастване е пренебрежимо. В последна сметка, в случай че човек си има цели в живота и ги преследва с твърдоглавие и дисциплинираност, 0.3 цента разлика в цената няма да те демотивират.
Идеята за въвеждането на тези цени се аргументира от администрацията на президента Тръмп с потребността на Съединени американски щати да възстановят своята железна промишленост. В интерес на истината, същата е в явна рецесия от 80-те години насам. Според данните на излязъл по-рано тази година отчет на Департамента по търговията, за 2017-та година Съединени американски щати са произвели 10.1 млн. метрични тона стомана, а са внесли 36 млн. (данните касаят готовата за употреба стомана). Положението с алуминия е дори още по-критично: още веднъж за предходната година Съединени американски щати са произвели 785 000 метрични тона алуминий (втечнен), а са внесли над 5 млн. м. т. подобен.
Тази рецесия в индустрията на Съединени американски щати е изключително очевидна в щати като Пенсилвания и Охайо. Някога значими индустриални центрове, от години насам локалната индустрия от тези два щата е експортирана отвън Съединени американски щати. Това довежда обаче и до експорт на обвързваните с нея работни места. Следователно, маргинализираните чиновници от Пенсилвания и Охайо, които не могат да се преквалифицират в придвижване, разпознаха протекционисткото предизборно обръщение на Доналд Тръмп и гласоподаваха за него.
Не би трябвало да се подценява този промишлен проблем и чувствителността на американците, обвързвана с него. Неслучайно сенаторите от Демократическата партия Шеруд Браун (Охайо) и Боб Кейси (Пенсилвания) зарязаха партийната дисциплинираност и известната анти-Тръмп изразителност и извиха глас в поддръжка на митата на президента. В последна сметка, по-късно тази година има частични избори за Конгреса, а двамата сенатори желаят да си запазят местата в Сената.
Именно заради неналичието на единодушие с това решение на президента обаче Гари Кох, про-пазарният консултант по стопански въпроси на Тръмп, хвърли оставка дни преди митата да бъдат оповестени обществено. Ръководителят на Държавния департамент Рекс Тилърсън, както и този на Пентагона, Джеймс Матис, също са срещу решението на Белия дом.
Но все пак това, тази политика на американския президент наподобява дискусионна. Не единствено заради това, че тя ще докара до нарастване на цените за крайния консуматор (оставете бирата и тези бейзболни бухалки, които се вършат от алуминий, по-интересни ще са цените, които ще се образува от автомобилната и самолетната индустрия).
Не толкоз и поради това, че не е ясно дали тази политика ще способства за откриването на нови работни места в Съединени американски щати или по-скоро - до закриването на такива (понеже резултатът не касае единствено Охайо и Пенсилвания, само че и щати като Мисури и Луизиана, които са на челните места по импорт на железни суровини).
Оставяме настрани и обстоятелството, че все още наличните индустриални благоприятни условия на Съединени американски щати просто не могат да удовлетворят търсеното ползване на тези артикули. Нека се разсеем услужливо и да се създадем, че не виждаме забележимото несъгласие сред това да демонтираш регулациите на Обама, от една страна, и да въвеждаш сходни цени, от друга.
Да, в международен мащаб Китай е най-големият производител на стомана (малко под 50%) и на алуминий (малко над 50%). Но Съединени американски щати внасят тези материали, преди всичко, от Канада - 16.46% и от Европейски Съюз - 14.55%. Китайският импорт на стомана за Съединени американски щати е едвам 2.15% от общото количество, което американците импортират. Т.е от този вид мита ще пострада не Китай, а близки на Съединени американски щати страни като Канада и тези от Европейския съюз (основно Германия). Разбира се, митата към момента не важат за северния комшия на Съединени американски щати, най-малко до момента в който текат договарянията за НАФТА.
Но в случай че Тръмп желае да се бори с комерсиалните дефицити на Съединени американски щати по отношение на Китай, стоманата и алуминият не са средствата. И в случай че обвързва американските промишлени браншове с националната сигурност на страната, то Европейски Съюз не би трябвало да е обектът на тези ограничения.
Въпреки това президентът Тръмп е прав, когато показва, че Европейски Съюз на собствен ред има редица мита по отношение на американския износ. Но тук методът не би трябвало да се търси в налагането на реципрочни цени, а в премахването на съществуващите такива. Защото митата са на процедура наказания, а няма изгода от налагането на такива сред Европейски Съюз и Съединени американски щати. Това ще докара до затруднения и парцелиране на взаимоотношенията сред тях в интервал, в който те просто не могат да си го разрешат.
Затова позицията на Европейски Съюз във връзка с митата на Тръмп би трябвало да бъде доста деликатна. Обмислянето на реципрочни цени, касаещи американския износ за европейския континент, за което се разгласи към този момент канцлерът Ангела Меркел, не би било част от решението от казуса, а от неговото задълбочаване.
Въпреки че следва да забележим по какъв начин ще реагира на процедура Европейски Съюз, то той към този момент инициира предупредителния си изстрел: налагането на реципрочни цени за бърбъна и за Харли Дейвидсън.
Нали не смятате обаче, че това е съществено и че ще " нарани " Съединени американски щати? За 2017-та Европейски Съюз е вкарал американски бърбън за обща стойност от 154 милиона $. С оглед на стоковия продан сред Европейски Съюз и Съединени американски щати, тази стойност не заслужава кой знае какво внимание. Така както и всеки американски бърбън, подложен пред ирландското уиски или шотландския скоч.
С подмятането си за бърбъна и мотоциклетите, Европейски Съюз по-скоро искаше да предизвести водачите на Републиканската партия в Конгреса на Съединени американски щати, че не се оправят добре в сдържането на президента Тръмп. В последна сметка, ръководителят на болшинството в Камарата на представителите, Пол Райън, е от Уисконсин, където е позиционирано производството на " Харли Дейвидсън ". Така както водачът на болшинството в Сената, Мич Макконъл, е от Кентъки, където производството на бърбън обезпечава над 17 000 работни места.
Апропо, и двамата републиканци не останаха очаровани от решението на Доналд Тръмп. Един път, защото не споделят протекционистичните схващания на хора от екипа на американския президент като упоменатия Уилбър Рос или Питър Наваро. Втори път, тъй като гласоподавателите в Уисконсин и Кентъки си имат по-различни цели от тези в Охайо и Пенсилвания.
Въпреки че е рано да се приказва за комерсиална война сред Европейски Съюз и Съединени американски щати, митата са демонстрация на неприятен усет. Каквато е и тази да викаш на футбола " soccer ".
А в случай че Европейски Съюз се изкуши и вкара реципрочни мита, то единствените потребни такива, мисля си, би трябвало да са на наложени на безалкохолната бира и бейзбола.
Когато американският президент Доналд Тръмп взе решението да наложи мита на вноса на стомана (25%) и алуминий (10%), общественият диалог в Съединени американски щати стигна точно до бирата и спорта. Ще има ли нарастване на напитката и бейзболните бухалки, питаха се американците.
Това докара до следното. Иначе възрастният и достоен Секретар на търговията, Уилбър Рос, стартира да обикаля студията на американските медии с напитки и със супи в консерви. И, размахвайки ги, да прави парадни калкулации: при въвеждането на 10% мито върху алуминия, кенът бира няма да нарастне с повече от 0,3 цента за броя.
По отношение на бирата американският Секретар на търговията наподобява в действителност е прав, че сходно нарастване е пренебрежимо. В последна сметка, в случай че човек си има цели в живота и ги преследва с твърдоглавие и дисциплинираност, 0.3 цента разлика в цената няма да те демотивират.
Идеята за въвеждането на тези цени се аргументира от администрацията на президента Тръмп с потребността на Съединени американски щати да възстановят своята железна промишленост. В интерес на истината, същата е в явна рецесия от 80-те години насам. Според данните на излязъл по-рано тази година отчет на Департамента по търговията, за 2017-та година Съединени американски щати са произвели 10.1 млн. метрични тона стомана, а са внесли 36 млн. (данните касаят готовата за употреба стомана). Положението с алуминия е дори още по-критично: още веднъж за предходната година Съединени американски щати са произвели 785 000 метрични тона алуминий (втечнен), а са внесли над 5 млн. м. т. подобен.
Тази рецесия в индустрията на Съединени американски щати е изключително очевидна в щати като Пенсилвания и Охайо. Някога значими индустриални центрове, от години насам локалната индустрия от тези два щата е експортирана отвън Съединени американски щати. Това довежда обаче и до експорт на обвързваните с нея работни места. Следователно, маргинализираните чиновници от Пенсилвания и Охайо, които не могат да се преквалифицират в придвижване, разпознаха протекционисткото предизборно обръщение на Доналд Тръмп и гласоподаваха за него.
Не би трябвало да се подценява този промишлен проблем и чувствителността на американците, обвързвана с него. Неслучайно сенаторите от Демократическата партия Шеруд Браун (Охайо) и Боб Кейси (Пенсилвания) зарязаха партийната дисциплинираност и известната анти-Тръмп изразителност и извиха глас в поддръжка на митата на президента. В последна сметка, по-късно тази година има частични избори за Конгреса, а двамата сенатори желаят да си запазят местата в Сената.
Именно заради неналичието на единодушие с това решение на президента обаче Гари Кох, про-пазарният консултант по стопански въпроси на Тръмп, хвърли оставка дни преди митата да бъдат оповестени обществено. Ръководителят на Държавния департамент Рекс Тилърсън, както и този на Пентагона, Джеймс Матис, също са срещу решението на Белия дом.
Но все пак това, тази политика на американския президент наподобява дискусионна. Не единствено заради това, че тя ще докара до нарастване на цените за крайния консуматор (оставете бирата и тези бейзболни бухалки, които се вършат от алуминий, по-интересни ще са цените, които ще се образува от автомобилната и самолетната индустрия).
Не толкоз и поради това, че не е ясно дали тази политика ще способства за откриването на нови работни места в Съединени американски щати или по-скоро - до закриването на такива (понеже резултатът не касае единствено Охайо и Пенсилвания, само че и щати като Мисури и Луизиана, които са на челните места по импорт на железни суровини).
Оставяме настрани и обстоятелството, че все още наличните индустриални благоприятни условия на Съединени американски щати просто не могат да удовлетворят търсеното ползване на тези артикули. Нека се разсеем услужливо и да се създадем, че не виждаме забележимото несъгласие сред това да демонтираш регулациите на Обама, от една страна, и да въвеждаш сходни цени, от друга.
Да, в международен мащаб Китай е най-големият производител на стомана (малко под 50%) и на алуминий (малко над 50%). Но Съединени американски щати внасят тези материали, преди всичко, от Канада - 16.46% и от Европейски Съюз - 14.55%. Китайският импорт на стомана за Съединени американски щати е едвам 2.15% от общото количество, което американците импортират. Т.е от този вид мита ще пострада не Китай, а близки на Съединени американски щати страни като Канада и тези от Европейския съюз (основно Германия). Разбира се, митата към момента не важат за северния комшия на Съединени американски щати, най-малко до момента в който текат договарянията за НАФТА.
Но в случай че Тръмп желае да се бори с комерсиалните дефицити на Съединени американски щати по отношение на Китай, стоманата и алуминият не са средствата. И в случай че обвързва американските промишлени браншове с националната сигурност на страната, то Европейски Съюз не би трябвало да е обектът на тези ограничения.
Въпреки това президентът Тръмп е прав, когато показва, че Европейски Съюз на собствен ред има редица мита по отношение на американския износ. Но тук методът не би трябвало да се търси в налагането на реципрочни цени, а в премахването на съществуващите такива. Защото митата са на процедура наказания, а няма изгода от налагането на такива сред Европейски Съюз и Съединени американски щати. Това ще докара до затруднения и парцелиране на взаимоотношенията сред тях в интервал, в който те просто не могат да си го разрешат.
Затова позицията на Европейски Съюз във връзка с митата на Тръмп би трябвало да бъде доста деликатна. Обмислянето на реципрочни цени, касаещи американския износ за европейския континент, за което се разгласи към този момент канцлерът Ангела Меркел, не би било част от решението от казуса, а от неговото задълбочаване.
Въпреки че следва да забележим по какъв начин ще реагира на процедура Европейски Съюз, то той към този момент инициира предупредителния си изстрел: налагането на реципрочни цени за бърбъна и за Харли Дейвидсън.
Нали не смятате обаче, че това е съществено и че ще " нарани " Съединени американски щати? За 2017-та Европейски Съюз е вкарал американски бърбън за обща стойност от 154 милиона $. С оглед на стоковия продан сред Европейски Съюз и Съединени американски щати, тази стойност не заслужава кой знае какво внимание. Така както и всеки американски бърбън, подложен пред ирландското уиски или шотландския скоч.
С подмятането си за бърбъна и мотоциклетите, Европейски Съюз по-скоро искаше да предизвести водачите на Републиканската партия в Конгреса на Съединени американски щати, че не се оправят добре в сдържането на президента Тръмп. В последна сметка, ръководителят на болшинството в Камарата на представителите, Пол Райън, е от Уисконсин, където е позиционирано производството на " Харли Дейвидсън ". Така както водачът на болшинството в Сената, Мич Макконъл, е от Кентъки, където производството на бърбън обезпечава над 17 000 работни места.
Апропо, и двамата републиканци не останаха очаровани от решението на Доналд Тръмп. Един път, защото не споделят протекционистичните схващания на хора от екипа на американския президент като упоменатия Уилбър Рос или Питър Наваро. Втори път, тъй като гласоподавателите в Уисконсин и Кентъки си имат по-различни цели от тези в Охайо и Пенсилвания.
Въпреки че е рано да се приказва за комерсиална война сред Европейски Съюз и Съединени американски щати, митата са демонстрация на неприятен усет. Каквато е и тази да викаш на футбола " soccer ".
А в случай че Европейски Съюз се изкуши и вкара реципрочни мита, то единствените потребни такива, мисля си, би трябвало да са на наложени на безалкохолната бира и бейзбола.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ