От Фейсбук профила на Огнян МинчевМонологът на г-н Рюриков, който

От Facebook профила на Огнян Минчев

Монологът на господин Рюриков, който Тъкър Карлсън получи вместо изявление би трябвало да послужи за урок – както на самия публицист, по този начин и на всеки човек, който всекидневно би трябвало да избира сред свободата и лъжата на робството, лукаво претендираща за „ правдивост ”. Затънал в партизанските борби на американската предизборна акция, Карлсън закупи самочувствието на съдия в трагичните спорове на актуалния свят. На процедура той е характерен изразител на провинциализма, присъщ за манталитета на американския политически изолационизъм.

Оспорването на свръхмогъществото на световните елити – в огромната си част основани в Америка – е законна позиция, в това число от гл. точка на тези милиони американци, които се усещат отхвърлени от процеса на практикуване на властта в личната си страна. В позициите, изразявани от Карлсън обаче има бездънен вътрешен абсурд. От една страна той застава зад възгледите на актуалния американски изолационизъм – Америка да се прибере „ назад вкъщи ”. От друга, с цел да реализиран тази цел, политици и обществени престижи, застанали зад Доналд Тръмп решително прекрояват тактиката на американското интернационално наличие като черпят самочувствие от изключителната роля, която Америка играе в интернационалния живот. Искат „ да приберат ” Америка, само че съдят за света от позициите на нейното световно господство.

Така Карлсън § С-ие към този момент две години заливат с мръсотия борещата се против кремълската експанзия Украйна и създават умилително семпла „ реалполитика ”, симпатизираща на режима в Москва. Защо? По „ реалистични ” съображения, несъмнено. Така както Кисинджър „ опитоми ” китайския змей през 70-те и изигра „ китайската карта ” против основния съперник на Америка в Студената война – Кремъл, по този начин и през днешния ден Тръмп, Карлсън и някои други ще „ опитомят ” режима на Рюриков и ще изиграят „ съветската карта ” против главния американски противник през днешния ден – Китай. Колко просто, какъв брой „ реалистично ”, по какъв начин не се сетихме по-рано...

Подобна простичка скица може да възникне единствено в главите на хора, които в действителност разполагат с доста пари, само че имат бегла визия от международната история и прекомерно недодялан опит в практикуването на интернационалната политика. Монологът, който Карлсън получи вместо изявление в Кремъл би трябвало да изиграе ролята на това, което във Вашингтон назовават “wake up call ” – звънец за пробуждане. И в случай че Карлсън има потребност да се разсъни от личния си провинциализъм и безразсъдно раздуто самочувствие, то редица други негови съидейници би трябвало да се разсънят и за някои съществени истини, преобладаващи света на геополитиката и интернационалните връзки.

Първо, внезапните промени в позициите на една огромна мощ провокират разтърсвания и отваряне на огромни вакуумни пространства в периметъра на нейната световна власт. Тези пространства на вакуум бързо се запълват от нейните противници. Когато Америка затъна в Ирак след 2003 година, тя напусна значими позиции на своята световна роля. Отстъпи пространство на Китай да излезе на световната сцена освен като икономическа свръхсила, само че и като първокачествен стратегически фактор – във връзка с Азия, на Тихия океан, на контрола върху комерсиалните пътища с Европа. Отстъпи пространство на Русия да се завърне като хегемон на постсъветското пространство – където в края на 90-те и началото на 21 век потеглиха значими процеси на национална равноправност (на Украйна, на Грузия и т.н.) в стратегическа изгода за свободния свят. Отстъпи пространство на Иран и на сунитския радикализъм за трагично превръщане на картата на Близкия изток.

Второ, една свръхсила упражнява своята интернационална власт на първо място като „ мека мощ ” – като прелест на избрани правила, полезности и модели на живот, припознати от милиони хора по света като техни лични. Отказът от тази „ мека мощ ” и светкавичният преход към недопечен – в действителност безсрамен „ натурализъм ”, деградират легитимността на свръхсилата като фактор в интернационалните връзки. Четири генерации в американската политическа история поставиха големи старания да сдържат и да победят руския комунизъм – откакто в Ялта той получи зелена светлина да ръководи освен Евразия, само че и половин Европа. Следващите след тях генерации на 90-те години утвърдиха като всеобщи правилата и полезностите, които доведоха до успеха на Запада в Студената война. Днес адептите на възродения американски изолационизъм, дефиниран като „ натурализъм ” захвърлиха както правилата, по този начин и резултатите от тази най-значима победа на Америка и Запада, съюзявайки се със силите на имперския реваншизъм – както в Москва, по този начин и другаде.

Именно този абсурд заведе Тъкър Карлсън в Кремъл, където се разигра нова серия от мултифилма „ Ну, погоди ”. Старият вълк нежно ласкаеше послушния американски Зайо-Байо, стискайки крепко имперската тояга зад тила си. От десетилетия не бях виждал по-раболепна физиономия от тази на вашингтонския журналистически „ ас ”, смирено попиващ дългия урок по имперска измама. Къде изчезна гневният, непримиримият  Тъкър...? Ще се разсъни ли съвестта на Карлсън откакто изгледа 130-те минути на личното си професионално и човешко оскърбление...? За моите връстници от някогашната руска империя злощастното изявление не е особена изненада. Нашата младост мина под властта на един елементарен закон, упражняван от властовия имперски връх – „ Когато приказваш с мене ще мълчиш ”. Уроците по история, които имперските властелини изнасят са написани с бич по кожата на нашите нации.  Изненадата е напълно за Карлсън и неговите съидейници – в политиката, в академията и в публицистиката на Америка, които през днешния ден имат шанса да видят истината в изявлението с първия човек в Кремъл. Ако могат да я видят – в случай че желаят да я видят.

Всяко политическо и гражданско потомство в Америка стартира да учи за Русия и за огромна част от външния свят от нулата. Студената война се трансформира в сурова школа за провинциалния американски истеблишмънт, наследил от Британската империя ролята на водеща международна мощ. Поколенията, наследили държавната и публичната власт в Америка учеха – и не престават да учат уроците на историята като я претърпяват още веднъж и още веднъж... Историята не е обичана просвета от другата страна на Атлантическия океан. Прагматизмът и позитивизмът владеят по-силно мозъците на американските елити, по тази причина техният „ натурализъм ” е постоянно прекомерно измамлив – въпреки това да е фиктивен абсурд. Тъкър Карлсън получи прегледен урок по история. Не, друг, който стартира с Рюрик и завърши със Сталин. Дали е схванал този урок ще забележим от тук нататък. В един свят, в който нашествието на Рюрик е сполучлив мотив за надменно имперско величие няма място нито за разсъдък, нито за независимост. Няма място и за тази Америка, която преди 250 години сътвориха с цел да бъде „ Градът на хълма ” – град, който би трябвало да носи светлина, а не недодялан „ натурализъм ” и невежествено самочувствие.