От Фейсбук профила на Милена ФучеджиеваЗагиналите в катастрофа по нечия

От Facebook профила на Милена Фучеджиева

Загиналите в злополука по нечия виновност в България са обречени на посмъртно оскърбление. Те са унижавани от купени институции и от лъжливи очевидци. Оцелелите са обречени на доживотна контузия освен от оцеляването си, само че и от безсилието пред нечестната верига от хора без честен компас. Компасът в България се върти налудничаво във всички направления. Безгръбначни, безпринципни, аморални хора на всякакво равнище унищожават други хора без да им мигне окото, без да имат обикновено съзнание за последствията от дейностите ми.

Един другар в опит да ми помогне в моята към този момент вековна контузия от злополуката в която почина бащата на Радина, ми сподели, че е време да загърбя предишното. То просто е минало. Няма смисъл да се стои в него. Само че няма просто минало. Още по-малко в България, страната на лъжците. В случаите, сходни на моя и на Ради постоянно има някой, който най-малкото е замълчал, а в нашия случай има един, който подмени показанията ми с неговите лъжливи показания за скоростта с която се движеше колата. После този човек разлепи некролози на Ради из София с посланието " Прости ми, Ради! ". Извинявал се е за лъжата си, която спасяваше Христо Сираков от действителен затвор, а не лекия трудов режим на който беше наказан и който му позволяваше да се прибира в къщи в събота и неделя, както и в средата на седмицата. Прошка от мен не беше поискана, въпреки и да бях изгубила бащата на детето ми, едвам оживяла с тежки физически пострадвания. Не беше поискана и от детето ни, което оцеля по същинско знамение, тъй като бях със строшен таз, кост беше пробила пикочния мехур, той се беше спукал, и получих перитонит поради който беше въпрос на часове до гибелта. След интервенцията няколко дни не се е знаело дали ще оцелея, а за дребната, 3 месечна Радина, пък напълно беше несъмнено, че трябваше да бъде абортирана поради всичко, което тялото ми беше понесло тъкмо към нея. Но и тя и аз оцеляхме.

Сега, когато напишеш в Интернет името на Сираков, на никое място няма и диря от тази " преживелица " от неговата биография. Той приживе се беше погрижил да не излизат никакви резултати, свързани с злополуката. Разбираемо, има деца пред които не желае да наподобява палач, само че наивно, тъй като аз оживях.

Психическата контузия от оцеляването ми и загубата на Ради в миг в който бяхме най-щастливите хора на света, тъй като щяхме да имаме дете, в никакъв случай не може да бъде изтрита. Не знам по какъв начин Радина се роди обикновено дете, тъй като до момента в който бях бременна с нея аз плачех всеки ден за Ради и не можех да хапвам. Плодът беше спрял да пораства и се наложи да ме вземат в болница. В следствие борбата за детето ми продължи под друга, психическа форма, която ме беляза вечно. Докато децата на Сираков имаха бащинска опора и топлота, и са материално обезщетени от татко си, моето дете можеше да разчита единствено на мен. Беше под достолепието ни да го съдим за пари. И все пак, макар тежките борби, които водих през годините, с Радина оцеляхме физически и душевен. Оцеляването ни беше допустимо с помощта на заминаването ни за Америка. Радина беше на одеве навършени 8 години, а аз на 28 с цялостната изясненост, че за нас не може да има естествен живот в България. Америка ни даде всичко, което пожелахме и повече. Научи ни да сме това, което сме. Освободи ни.

Пиша за злополуката и гибелта на Ради, и евентуално ще го дублирам до края на моя живот, тъй като в България правдивост нямаше тогава, няма и в този момент. Единственото, което можеш да направиш е да се бориш за мястото си под слънцето по всевъзможен начин с които разполагаш личностно. Това е и отговорът ми на загрижеността на приятеля ми - когато обичаният ти е умрял и детето ви е останало без татко, няма по какъв начин да загърбиш предишното. Можеш единствено с времето да направиш камъните, които тикаш нагоре по ската по-обли, само че в никакъв случай няма да станат по-малко тежки.

Изпитвам голямо състрадание и схващане към всички хора в България, които са потърпевши от произшествия или са изгубили околните си. Борете се за правдивост, само че ще сте най-самотните хора в борбата си. Ще ви поддържат хора като мен, само че зад тила ви ще се правят подлости и законът няма да се съблюдава. След нарушителите, лъжците и подлеците остават унищожени човешки ориси и убитите са убивани доста пъти. Всеки път когато се нарушава законът с цел да бъде избавен нарушител от наказване. Ние с Радина се преборихме със ориста, само че тя в никакъв случай не е виждала татко си, а и не всеки има тази мощ за която благодаря на Силата.