От Фейсбук профила на Борислав ЦековИз разни кьошета на социалната

От Facebook профила на Борислав Цеков

Из всякакви кьошета на обществената мрежа се тиражира всевъзможно бърборене от хора, на които доста им се желае да бъдат възприемани като " анализатори " на американската политика.

Затова мисля, че е време за къса общообразователна сказка, с цел да няма подведени.

Първо, формален уредник на церемонията по встъпването в служба на президента на Съединени американски щати е Съвместният (т.е. двупартиен) конгресен комитет по инагурацията. Такъв се избира на всеки четири години още от началото на ХХ век (1901 г.). В него влизат водещи сенатори от двете партии, както и спийкърът, и водачите на двете партийни групи в Камарата на представителите. Председател на този комитет всекидневно е представител на болшинството в Сената, само че от време на време може да е и от малцинството. Понастоящем, ръководител е сенаторката от Демократическата партия Ейми Клобучар. Неслучайно, точно тя откри и водеше част от церемонията през вчерашния ден. Този комитет, в съгласие с щаба на новоизбрания президент и неговата партия, с изключение на другата организация на събитието, издава и поканите за гостите на церемонията. На тях са изписани и имената на членовете на комитета (публикувах поканата). Тези предложения се популяризират главно посредством сенаторите и конгресмените в техните изборни региони (има огромна конкуренция за тях), както и измежду несъмнено число другари на Републиканската партия, в това число от чужбина. Придружени са от пропуск (билет) с цветово обозначение на зоната пред Капитолия, където следва да  се нарежда притежателят на поканата. Това са зоните пред стълбите на Капитолия, в които достъпът е единствено с предложения, а не за всеобщата аудитория, която се разполага без предложения оттатък 4-та улица на The National Mall. Поканите не се купуват! Повтарям, не се купуват! (Ако някой някъде се пробва да си продаде поканата, това е изолиран случай, а не някаква практика).

Второ, тази година, както към този момент е известно, имаше към 250 хидяди посетители с предложения, само че церемонията пред Капитолия беше анулирана поради студеното време и се организира на закрито в Ротондата на Когреса в наличието на към 300 предствители на американския политически и бизнес хайлайф, както и някои задгранични държавни ръководители и висши дипломати.

Трето, никакви регистрации по имейл не обезпечават никакъв достъп до церемонията пред Капитолия и нямат темперамент на предложения. Те са с чисто информативна стойност и с тях или без тях  може да се участва в зоните за свободен достъп от 4-та улица нататък. Приказките, че някой бил поканен, тъй като поучил подобен имейл, откакто се записал, са наивни и погрешни.

Четвърто, в следствие от анулацията на церемонията навън тази година, всички искащи - с предложения или без - бяха ориентирани към Capital One Arena, където церемонията можеше да се следи на видеоекран, а след това дойде Тръмп и там се организира и парадът на инагурацията. Достъпът до залата не е с билети, нищо не се заплаща. Повтарям, няма билети, нищо не се заплаща. Предизвикателството е да се влезе - за всеобщата аудитория изисква часове очакване, а в последна сметка отвън залата при събития на Тръмп постоянно остават доста повече хора. Привилигирован достъп може да се получи на разнообразни учредения, според от контактите с уредниците.

Пето, това, което в действителност се продава са поканите (куверти по нашему), за частни балове, проведени от близки до съответната партия структури в дните към инагурацията. Кувертът може да коства от 500 до 25 000 щатски $ - според от равнището. На тези частни балове върви истаблишмънт и искащи да се сближат със съответната нова администрация, само че не и новоизбраните президент и вицепрезидент. Те вземат участие в три бала след инагурацията, за които поканите по предписание също не се купуват и продават, само че има авторитетни лобистки компании и ПР-агенции, които против възнаграждение могат да употребяват врьзките си, с цел да обезпечат предложения.

Това е в общи линии.