Мащабното изхвърляне на сяра до голяма степен е виновно за

Мащабното изхвърляне на сяра значително е отговорно за трагичното захлаждане, последвало пагубното кацане на Чиксулуб, само че дали в действителност се е случило по този начин, както си мислим? Ново изследване повдига въпроси по отношение на дългогодишното разбиране, че изригването на сяра (наред с други неща) е провокирало тежка и продължителна „ ударна зима “ , като твърди, че може би сме надценили какъв брой в действителност е било освободено.

(Във видеото може да научите повече за: На Острова откриха следи от стъпки на динозаври на 166 милиона години)

Чиксулуб удря планетата преди към 66 милиона години, създавайки кратер с ширина 200 километра на полуостров Юкатан, който през днешния ден назоваваме Мексико. Това, което е последвало, е унищожило 75 % от типовете на Земята, в това число динозаврите, само че какъв е бил смъртоносният катализатор?

Когато гигантска галактическа канара се удари в Земята по този метод, тя изпраща облак от прахуляк, сажди и други земни неща в атмосферата, създавайки така наречен ударна зима, когато настава извънреден мрак и мраз. Растенията не съумяват да фотосинтезират, а животните - да се развиват, което в тази ситуация с Чиксулуб води до цялостно разбъркване на животинския свят.



В този унищожителен облак от прахуляк учените са разкрили изключително отговорен за гибелта на огромна част от живота на Земята - остаряла сяра . Колко тъкмо сяра се е освободила, се обсъждаше, като оценките варираха много фрапантно, тъй като просто прекалено много въпроси оставаха без отговор. Дали на мястото на удара е имало доста скали, натъпкани със сяра? Колко бързо и под какъв ъгъл се е блъснал метеоритът? И какво може да значи това за последващото разпространяване на сярата?

С помощта на сондажни ядра, взети от скали от мястото на удара в Чиксулуб в Мексико, ново проучване за първи път в историята прави емпирична оценка на това какъв брой сяра в действителност се е освободила при удара на метеорита. Заключенията им? че сме надценявали доста количеството.

„ Вместо да се фокусираме върху самото събитие на удара, ние се съсредоточихме върху следствията от него. Първо анализирахме серния отпечатък на скалите в региона на кратера, които са били източник на сулфатните аерозоли, изхвърлени в атмосферата “, изяснява химикът Катерина Родиоушкина в изказване. 

„ Тези сулфатни аерозоли се разпространиха в международен мащаб и в последна сметка се отложиха от атмосферата назад върху земната повърхнина в месеците и годините след удара. Сярата се е отсрочила към граничния пласт K-Pg в седиментните профили по целия свят. Използвахме съответната смяна в изотопния състав на сярата, с цел да разграничим свързаната с удара сяра от естествените източници, а общото количество освободена сяра беше изчислено посредством всеобщ баланс “ , изяснява още Родиоушкина.

Според изводите на екипа предходните оценки са били надхвърлени, като са били пет пъти по-високи от тези, които е разкрило тяхното следствие. Те считат, че са били освободени общо 67 ± 39 милиарда тона сяра, което допуска, че след удара е последвала по-мека зима, в сравнение с се смяташе до момента.

Температурите въпреки всичко биха се намалили, само че не толкоз фрапантно, и климатът би се върнал към съвсем обикновено положение доста по-рано. Те допускат, че този модел на придвижване може да изясни за какво макар цялата драма една четвърт от живота на Земята въпреки всичко е оживяла след катаклизма.

Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в