Кеворк Кеворкян: Спасители-маниаци
От Facebook профила на журналиста Кеворк Кеворкян:
СПАСИТЕЛИ-МАНИАЦИ
Вижте го нашичкият – на фотографията: по какъв начин гальовно притиска лакътя на американския президент.
И до момента в който Байдън симулирал жизнеспособност, двамата „ дискутирали корупцията “.
Ей така, на крайник – както се поставя на двама велики политици, които с лекост проникват до сърцевината и на най-сложния проблем.
Тъй. Байдън е инструктиран.
Ред е на британската преса.
Пред вестник „ Гардиън “ нашичкият ненадейно се самопрогласява за „ Спасител “: „ Аз ще спася България от корупцията! “
Ето какво споделя Кирчо за корупцията:
„ Искам да изкореня корупцията по време на 4-годишния си мандат… Не споделям понижаване на корупцията, а цялостно изкореняване… Надявам се България да бъде учебник за това, по какъв начин корупцията може да бъде отстранена за малко време… ” /край на цитата/.
България учебник? Е, да, в случай че би трябвало да се учи оцеляването на една клета държавица и на един още по-клет народец - когато множеството от управниците й са приключени некадърници…
Като Кирчо приказва единствено човек, който не се стеснява да продава мечти, който не изпитва никакво терзание за достоверността на това, което изговаря.
За такива хора по-важното е, какво споделят – а не какво правят.
Всъщност, даже няма никаква връзка сред едното и другото, доста постоянно говоренето тотално господства, дейностите са някакъв недъгав придатък, в случай че се случат – случат.
А в случай че не се случат, не е неволя – тъй като към този момент са се случили в говоренето, това е изцяло задоволително.
Така Кирчо съществува в една безспорна независимост - разпасал си е езика до дъно.
Обаче в паметта му като че ли не остават никакви следи от към този момент изговореното. Ето един образец.
След ареста на някогашния министър председател ББ, Кирчо - като един картонен локален клонинг на Елиът Нес от „ Недосегаемите “, написа във Facebook “:
„ Няма никой над закона! “
Преведено на български, това значи „ Никой не е над закона! “
Важната дума в Кирчовата редакция е „ няма “ – значима е, тъй като е издайническа, тъй като, в действителност, ни подсеща, че има някой над закона – и това е самият Кирчо, двуженецът – по едно и също време за българско и канадско гражданство; това е същият Кирчо, който наруши българската Конституция, излъга – и стана министър, а сетне го нагласиха и за министър председател.
И най-много – трансформира се в наличен образец за това, че „ Някой е над закона! “
Онези, които са следили деликатно Кирчо, до момента в който се стараеше да придаде сакрален смисъл на лъжливата си фраза, несъмнено са забелязали, че той не изпитва никакви терзания, до момента в който я изговаря.
Той се държи като изцяло безпаметен човек.
Готов е освен за двуженство – ами и за цялостен харем от знойни неистини.
Оттам, от душния харем, до убеждението за полагащата му се всепозволеност, има единствено една дребна крачка – която ще го трансформира в смешновато сходство на някакво хилаво диктаторче, изцяло безпаметно.
По начало – както споделяше Андрей Кончаловски – живеем във век на устремно скъсяваща се памет.
За рационалния човек е ясно пред какви тествания ни изправя това „ съкращаване “, и по какъв начин ставаме все по-беззащитни – и най-после като че ли даже ще се отучим същински да живеем.
За Кирчовци обаче това не е проблем – те не знаят, че Животът е основно Памет, те не се интересуват от сходни неща, евентуално ги считат за някакво лигавене.
Трябва да си изцяло вманиачен, с цел да оставиш страната в ръцете на сходни хора…
Някой беше споделил, че въображението и паметта са едно и също нещо. Имаш ли въобще въображение, в случай че нямаш памет?
Кирчо не помни дори себе си – какво провижда тогава той за страната, която ръководи като въодушевен пенкилер?
Най-вероятно – нищо, най-малко не сме запомнили нещо друго, отвън подмазваческото му каканижене или разсеяното прекопирване на словесни локуми - Брюкселска изработка.
И в Брюксел не липсват празноглавци и Кирчо им е повече от комфортен – равен и всесъгласен.
Все е докаран с непознат фрак, както споделяше един публицист.
За жал, мнозина привикват с неговия жанр, даже се помиряват – и не упорстват да научат, да вземем за пример, в действителност ли негов заместник-министър на външните работи и сега е с двойно поданство.
Като апотеоз на това „ Няма никой над закона “…
Ако един ден решат да разпнат подправеният Спасител, би трябвало да го приковат на някой пластмасов кръст за езика му.
Вижте в този момент втората фотография:
Байдън сочи към нашия Спасител.
Сякаш.
Кирчо мре за такива фотоси.
Тя е изкусно изработен колаж.
СПАСИТЕЛИ-МАНИАЦИ
Вижте го нашичкият – на фотографията: по какъв начин гальовно притиска лакътя на американския президент.
И до момента в който Байдън симулирал жизнеспособност, двамата „ дискутирали корупцията “.
Ей така, на крайник – както се поставя на двама велики политици, които с лекост проникват до сърцевината и на най-сложния проблем.
Тъй. Байдън е инструктиран.
Ред е на британската преса.
Пред вестник „ Гардиън “ нашичкият ненадейно се самопрогласява за „ Спасител “: „ Аз ще спася България от корупцията! “
Ето какво споделя Кирчо за корупцията:
„ Искам да изкореня корупцията по време на 4-годишния си мандат… Не споделям понижаване на корупцията, а цялостно изкореняване… Надявам се България да бъде учебник за това, по какъв начин корупцията може да бъде отстранена за малко време… ” /край на цитата/.
България учебник? Е, да, в случай че би трябвало да се учи оцеляването на една клета държавица и на един още по-клет народец - когато множеството от управниците й са приключени некадърници…
Като Кирчо приказва единствено човек, който не се стеснява да продава мечти, който не изпитва никакво терзание за достоверността на това, което изговаря.
За такива хора по-важното е, какво споделят – а не какво правят.
Всъщност, даже няма никаква връзка сред едното и другото, доста постоянно говоренето тотално господства, дейностите са някакъв недъгав придатък, в случай че се случат – случат.
А в случай че не се случат, не е неволя – тъй като към този момент са се случили в говоренето, това е изцяло задоволително.
Така Кирчо съществува в една безспорна независимост - разпасал си е езика до дъно.
Обаче в паметта му като че ли не остават никакви следи от към този момент изговореното. Ето един образец.
След ареста на някогашния министър председател ББ, Кирчо - като един картонен локален клонинг на Елиът Нес от „ Недосегаемите “, написа във Facebook “:
„ Няма никой над закона! “
Преведено на български, това значи „ Никой не е над закона! “
Важната дума в Кирчовата редакция е „ няма “ – значима е, тъй като е издайническа, тъй като, в действителност, ни подсеща, че има някой над закона – и това е самият Кирчо, двуженецът – по едно и също време за българско и канадско гражданство; това е същият Кирчо, който наруши българската Конституция, излъга – и стана министър, а сетне го нагласиха и за министър председател.
И най-много – трансформира се в наличен образец за това, че „ Някой е над закона! “
Онези, които са следили деликатно Кирчо, до момента в който се стараеше да придаде сакрален смисъл на лъжливата си фраза, несъмнено са забелязали, че той не изпитва никакви терзания, до момента в който я изговаря.
Той се държи като изцяло безпаметен човек.
Готов е освен за двуженство – ами и за цялостен харем от знойни неистини.
Оттам, от душния харем, до убеждението за полагащата му се всепозволеност, има единствено една дребна крачка – която ще го трансформира в смешновато сходство на някакво хилаво диктаторче, изцяло безпаметно.
По начало – както споделяше Андрей Кончаловски – живеем във век на устремно скъсяваща се памет.
За рационалния човек е ясно пред какви тествания ни изправя това „ съкращаване “, и по какъв начин ставаме все по-беззащитни – и най-после като че ли даже ще се отучим същински да живеем.
За Кирчовци обаче това не е проблем – те не знаят, че Животът е основно Памет, те не се интересуват от сходни неща, евентуално ги считат за някакво лигавене.
Трябва да си изцяло вманиачен, с цел да оставиш страната в ръцете на сходни хора…
Някой беше споделил, че въображението и паметта са едно и също нещо. Имаш ли въобще въображение, в случай че нямаш памет?
Кирчо не помни дори себе си – какво провижда тогава той за страната, която ръководи като въодушевен пенкилер?
Най-вероятно – нищо, най-малко не сме запомнили нещо друго, отвън подмазваческото му каканижене или разсеяното прекопирване на словесни локуми - Брюкселска изработка.
И в Брюксел не липсват празноглавци и Кирчо им е повече от комфортен – равен и всесъгласен.
Все е докаран с непознат фрак, както споделяше един публицист.
За жал, мнозина привикват с неговия жанр, даже се помиряват – и не упорстват да научат, да вземем за пример, в действителност ли негов заместник-министър на външните работи и сега е с двойно поданство.
Като апотеоз на това „ Няма никой над закона “…
Ако един ден решат да разпнат подправеният Спасител, би трябвало да го приковат на някой пластмасов кръст за езика му.
Вижте в този момент втората фотография:
Байдън сочи към нашия Спасител.
Сякаш.
Кирчо мре за такива фотоси.
Тя е изкусно изработен колаж.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ