"От фермата до трапезата" е планът, разработен от Европейската комисия,

...
"От фермата до трапезата" е планът, разработен от Европейската комисия,
Коментари Харесай

Агроекологията - предизвикателство и възможност за Европа

"От фермата до трапезата " е проектът, създаден от Европейската комисия, с цел да бъде насочна точка за прехода към обективна, здравословна и щадяща околната среда хранителна система с ограничения и цели, които включват цялата хранителна верига.

Това е план, който е мощно насочен към устойчивостта, ориентиран към потребителите, производителите, климата и околната среда.

Планът се вписва в амбициозния план за екологичен преход на Европейски Съюз с наименованието "Европейски зелен пакт ", чиито цели би трябвало да бъдат реализирани до 2030 година. Той ще способства за постигането на кръгова стопанска система - от производството до потреблението.

Новата тактика на Европейски Съюз планува вложения за 20 милиарда евро годишно и залага на следните цели:

Този къс лист с екологични правила може да бъде систематизиран с концепцията за агроекологията: дисциплината, която се занимава с производството на хранителни артикули, медикаменти, фибри, горива и доста други артикули, следвайки правилата на екологията и насоките на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР).

Връзката сред традицията и модерността в агроекологията

Европейската агроекологична асоциация дефинира агроекологията като сложно проучване на екологията на цялата хранителна система, което включва екологични, стопански и обществени измерения.

Връзката сред обичайните аграрни знания и модерните земеделски науки става нужна, с цел да генерира едно по-стабилно селско стопанство в обществено и екологично отношение, както и от позиция на устойчивостта.

Резултатът от тази съгласуваност е преходът към хранителни системи в изгода както на индивида, по този начин и на природата, показва Българска телеграфна агенция.

Агроекологията е обещаваща и за производителите, и за потребителите. Първите могат да се възползват от по-плодородни почви, да диверсифицират производството и да понижат доста индустриалните си разноски. За сметка на това потребителите ще имат достъп до качествени артикули на рационални цени с грижа за опазването ресурсите и биоразнообразието.

Обща селскостопанска политика: правила за непоклатимост и заслужено развиване на страните членки

Общата селскостопанска политика (ОСП) залага на агроекологията и късите вериги за доставки, с цел да подтиква производството на храни, което е на висотата на поставените от Европейски Съюз цели в региона на климата. Сезонност, териториалност, спестявания и нововъведения са стълбовете на този агрохранителен преход - фирмите от бранша би трябвало да съблюдават съответните екологични правила.

Над половината от международния БВП - към 40 трилиона евро - зависи от природата, която се явява главен детайл в проекта на Европейски Съюз за възобновяване от пандемията от ковид и е отлична комерсиална опция за стопанската система на блока.

Стратегии за по-здравословна и устойчива хранителна система

Новото европейско земеделие би трябвало да се оправи със замърсяването на водата и загубата на биоразнообразие посредством прекъсването на използването на пестициди, торове и антибиотици, както и да ограничи несъразмерното ползване на естествени запаси.

Представените от европейската общественост законодателни оферти целят да подсигуряват, че ОСП ще може да продължи да поддържа селското стопанство в Европа и способстват най-много за тактиката "От производителя до потребителя " и тактиката за биоразнообразието в "Зелената договорка ".

Научните знания и нововъведенията са от основно значение за образован и резистентен селскостопански бранш. Бъдещата ОСП ще предизвиква по-големи вложения в научни проучвания и нововъведения и ще даде на земеделците опция да се възползват от тях.

Система за нулеви излъчвания с агроекология и къси вериги за доставки

Необходимо е да се залага на интелигентно земеделие с фокус върху концепции за нововъведения и резистентност. Стратегиите за 2030 година на Европейски Съюз имат ясни цели, измежду които е и въвеждането на практики, щадящи околната среда, с цел да се понижат парниковите газове. Това е допустимо, като се даде по-голямо пространство за биологично земеделие и се понижи използването на химични пестициди и торове.

Земеделският бранш изпъква в европейската икономическа система и е този, който понася в най-голяма степен последствията и въздействието на климатичните промени - задоволително е единствено да си помислим за унищожителния резултат на пороен дъжд върху реколтата - само че в това време е главен фактор за смекчаването на въздействието им.

Земеделците са изправени пред двойно предизвикателство: да създават хранителни артикули и наред с това да опазват природата, запазвайки биоразнообразието.

Умереното потребление на естествените запаси е с водещо значение за производството на храни и за качеството на живот, както през днешния ден, по този начин и за бъдните генерации.

От обичайно земеделие към агроекология

Традиционното земеделие оказва съществено въздействие върху околната среда, да вземем за пример посредством излъчванията на парникови газове, които способстват за световното стопляне, загубата на биоразнообразие, замърсяването.

Агроекологията съчетава просвета, процедура и обществено придвижване, благоприятства дребните и междинни аграрни стопанства и локалните концепции за развиване на селските региони. Основната разлика се състои в способността на агроекологията да обезпечава по-голяма работливост спрямо стандартните системи.

Агроеокологията е взаимен метод, който ползва по едно и също време екологични/социални концепции и правила за планиране и ръководство на продоволствените и селскостопанските системи. Тя се пробва да усъвършенства взаимоотношенията сред растения, животни, хора и околна среда, вземайки поради обществени аспекти, които би трябвало да бъдат регистрирани при една устойчива и обективна хранителна система.

Това е методът, по който Организацията за издръжка и земеделие на Организация на обединените нации (ФАО) дефинира агроекологията. Наука, процедура и обществена отговорност се сплотяват, с цел да се усили количеството на създадените храни, без да се промени положението на екосистемите.

Произход и преимущества на късите вериги за доставки

Все по-голямо внимание се обръща на екологични, здравни, обществени и етични въпроси и хората отдават желание на пресни, претърпели минимална обработка артикули от устойчиви източници. Всичко това е причина за засилен интерес към късите вериги за доставки.

Кратките вериги за доставки, или директната продажба, е цялост от действия, които плануват директен контакт сред производителя и потребителя. Все по-популярни стават фермерските пазари, каквито постоянно се провеждат и в България. Те дават опция на производителите да излагат стоката си и да япредлагат непосредствено на клиентите, без медиатори.

В момента късата верига за доставки не е единствено метод за оцеляване, само че и сериозна опция за предприемачески триумф.

Търговците могат да диверсифицират предлагането, продавайки артикули, отглеждани и добити в близки региони, осигурявайки си постоянни приходи и обилни икономии на разноски. Продажбата на артикули с "нулев пробег " оказва помощ на продавачите да избегнат транспортни разноски.

В същото време е належащо европейско екологично етикетиране, с цел да се сертифицира качеството и въздействието върху околната среда на продуктите, и потребителите да са по-информирани.

AE4EU: Създаване на европейска мрежа по агроекология за ускорение на прехода към устойчива агрохранителна система

AE4EU - "Агроекология за Европа " е тригодишен план, стартирал през януари 2021 година, който цели да даде опция за сполучлив преход към агроекология чрез ускорено развиване, дължащо се на амбициозни и дълготрайни дейности на европейско ниво в региона на научните проучвания, нововъведенията, образованието и квалификацията.

В плана сплотяват напъните си 12 европейски колегата в поддръжка на европейските институции и целят да основат концептуална рамка за европейска мрежа от живи лаборатории за агроекология, инфрасткруктура за изследвания и образователни пространства за земеделци, научни откриватели и представители на гражданското общество.

Партньори в плана са: поземлен университет ИЗАРА - ISARA (Франция), Университет за гастрономически науки (Италия), Агроекология Европа (Белгия), Университет Ковънтри (Великобритания), институт "Тюнен " (Германия), Университет Вагенинген (Нидерландия), Агроекологики (Гърция), Европейска съгласуваност Виа Кампезина (Белгия), Съвет за агрокултурни изследвания и стопанска система (Италия), Университет Сантяго де Компостела (Испания), Асоциация "Еко Руралис " (Румъния) и Шведски университет за аграрни науки.

Целите на плана са:

Агроекология в България

В България ползата към агроекологията също се усилва и редът за разпределяне на дотации е законово свързан в мярка 10 "Агроекология и климат “ от Програмата за развиване на селските региони за интервала 2014-2020 година, финансирана от Европейския аграрни фонд за развиване на селските региони (ЕЗФРСР).

Мярката дава опция за използване на необятен набор от действия, които са ориентирани към опазването на околната среда и вярното систематизиране на земеделските запаси. По тази мярка са включени шест посоки:

1. Запазване и поддържане на непрекъснато затревени площи с висока естествена стойност и свързваните с тях типове, посредством поощряване или възобновяване на обичайните практики за ръководство на полуестествените затревени площи;

2. Предотвратяване на бъдещата загуба на затревени площи, породена от превръщането им в обработваеми аграрни земи или преизпасването им;

3. Опазване на биологичното многообразие и отбрана, поддържане и възобновяване на удобния статус на местата от Натура 2000.

4. Опазване на застрашените от изгубване редки породи и обичайни сортове растения;

5. Предотвратяване на ерозията на почвите и възстановяване на ръководството им;

6. Повишаване на почвеното изобилие.

Държавен фонд "Земеделие " е превел в началото на 9 март тази година близо 28 млн. лева по агроекологичната мярка. Средствата са били разпределени сред 1985 стопани, които са поели доброволна отговорност да съблюдават разпоредбите в посоки - "Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) " и "Опазване на застрашени от изгубване локални породи, значими за селското стопанство ".

В средата на април фондът е отпуснал още 9,6 млн. лева (9 622 743 лева.) по размер 10 "Агроекология и климат ". Средствата са за Кампания 2021 и са изплатени на 1350 аграрни стопани, поели задължения в посоки "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока естествена стойност " (ВПС-1) и "Опазване на застрашени от изгубване локални сортове, значими за селското стопанство ".

Заедно със средствата, преведените досега по обособените посоки от мярка 10, общо изплатената сума за агроекология и климат за Кампания 2021 надвишава 37 млн. лева (37 558 285 лева.).

Агроекологията е еманация на визията за стабилно "зелено " бъдеще, тя предлага ясни правила за запазване на околната среда, флората и фауната, както и за нас самите, които имаме опцията да се погрижим за здравето си посредством потреблението на екологично чисти артикули.

Пътят към екологично земеделие, сходно на борбата на страните за въглеродна индиферентност, е посипан с много компликации, само че оправянето с това предизвикателство отваря доста нови благоприятни условия - както за производителите, по този начин и за потребителите. Европа и в частност България би трябвало да са подготвени да устоят сполучливо този тест.
Източник: profit.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР