От Елън Рипли в Alien и Дейв Листър в Red

От Елън Рипли в Alien и Дейв Листър в Red Dwarf, до Сам Бел в Moon и The Expanse’s Naomi Nagata, междузвездната драма би била изгубена и непълна, в случай че не бяха свръх инженерите и техните интервенции по преправка на минерали на непознатите планети. Това е толкоз примамлива визия, че и действителни пари са вложени за нейното осъществяване.

Лари Пейдж и Ерик Шмид от Alphabet Inc. (Google), както и холивудският режисьор Джеймс Камерън (режисьор на извънземното продължение на Aliens), всички вложиха в Planetary Resources Inc., която набра рисково финансиране с задачата си да добива висококачествени минерали от метеорити и да ги рафинира в железни пяни, които могат да бъдат изстреляни назад към Земята.

Deep Space Industries Inc., конкурентна започваща компания, също има смели проекти за добиване на запаси от космоса. Въпреки че и двете компании към този момент са изкупени и плановете им са останали в нафталина, концепцията за галактическа минна промишленост отхвърля да почине.

Прекрасно е, че хората се стремят към звездите – само че тези, които отхвърлиха да финансират експанзивните проекти на зараждащата се галактическа промишленост, бяха прави във връзка с базисното. Космическата минна промишленост няма да излезе от Земята в никакво обозримо бъдеще – и би трябвало единствено да погледнете историята на цивилизацията, с цел да разберете за какво.

Един фактор изключва множеството галактически добиви в самото начало: гравитацията. От една страна, това подсигурява, че множеството от най-хубавите минерални запаси на Слънчевата система се намират под краката ни. Земята е най-голямата скалиста планета, която обикаля към Слънцето. В резултат на това рогът на изобилието на минералите, които глобусът е привлякъл, до момента в който се слива, е толкоз богат, колкото може да бъде открит от тази страна на Алфа Кентавър.

Гравитацията основава и чисто механически проблем. Избягването на гравитационното поле на Земята прави превозването на количествата материали, нужни за минна интервенция, извънредно скъпо. На Falcon Heavy огромната ракета, създадена от SpaceX на Илън Мъск, превозването на потребен товар до орбитата на Марс в действителност доближава стойност от 5 357 $ за кг – фрапантно понижаване на естествените разноски за изстрелване. И въпреки всичко, при тези цени единствено доставянето на половин тонна сондажна платформа до астероидния пояс би употребило годишния бюджет за изследване на минна компания.

Енергията е различен въпрос. Международната галактическа станция с 35 000 квадратни метра слънчеви масиви генерира до 120 киловата електрическа енергия. Добивна компания в космоса ще се нуждае от електроцентрала с сходен размер, а множеството минни компании експлоатират голям брой платформи едновременно. Нуждите от сила се усилват фрапантно, откакто преминете от проучвателно сондиране към рандеман и обработка.

Връщането на материали на Земята би нараснало разноските още повече. Японският сателит Hayabusa2 прекара шест години и употребява 157 милиона $, с цел да добие един грам материал от метеорита Рюгу и да го върне на Земята по-рано този месец.

Следващ проблем би била водата. Водата е значителен съставен елемент на множеството земни минни интервенции и евентуална суровина за водородно-кислородно гориво, която може да се употребява в космоса. Откритието през октомври на ледени молекули в кратери на Луната беше възприето като огромен пробив. И въпреки всичко концентрациите от 100 до 412 елементи на милион са извънредно ниски по земните стандарти. Медта, която за пречистване нормално коства към 4500 $ на метричен звук, има приблизително наличие на руда към 6000 ppm.

По-обещаващи за галактически рандеман са платина, паладий, злато и шепа редки метали. Поради афинитета си към желязото, тези по този начин наречени сидерофилни детайли потъват най-вече към металното ядро ​​на нашата планета при започване на нейното образуване и са релативно нищожни в земната кора. Оценките за тяхното обилие върху някои метеорити, като загадъчната Psyche 16 оттатък орбитата на Марс, допускат концентрации, няколко пъти по-високи, в сравнение с могат да бъдат открити в земните мини.

Ако такива метали от платинената група ще оправдаят безусловно астрономическите разноски за галактическото копаене, те ще би трябвало да разчитат на устойчиви високи цени най-малко за към десетилетие, които биха били нужни за пускане на такава интервенция, а сходна обстановка е съвсем нечувана в добивната промишленост.

Когато цените на една съществена стока станат прекомерно високи, химиците получават неизмеримо положителни умения да заобикалят потреблението й, търговците на скрап усъвършенстват своите проценти на преработване, а миньорите откриват нови залежи, които не биха били жизнеспособни на по-ниски цени. Това в последна сметка тласка предлагането нагоре и търсенето надолу, тъй че цените се ребалансират – динамичност, която следим на пазарите за редки метали, като литий и кобалт през последните години. Светът добива към три пъти повече платина, в сравнение с при започване на 70-те години, само че цените едвам се трансформират, откакто се поправят за инфлацията.

Това може да звучи разочароващо за тези, които търсят оправдания за човечеството да колонизира космоса – само че в действителност това би трябвало да се преглежда като респект към нашата досетливост. Неуспехът на човечеството да експлоатира извънземни рудни ресурси не е знак, че ни липсва въображение.

Публикувано в Bloomberg.com. Мнение на Дейвид Фиклинг – колумнист на Bloomberg Opinion, който обгръща тържища, както и индустриални и потребителски компании. Бил е кореспондент на Bloomberg News, Dow Jones, Wall Street Journal, Financial Times и Guardian.