От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.

Според статистика на електронната енциклопедия Уикипедия, най-посещаваната страница на персона в платформата за 2022 година е тази на Клеопатра с над 50 милиона влизания. Макар и за интереса към египетската владетелка да има разнообразни пояснения, факт е, че тя и до в този момент си остава една от най-знаменитите дами в човешката история. Клеопатра не стопира да пленява въображението на писатели, поети, драматурзи и хора на изкуството епохи наред. За нея пишат всички велики римски историци и писатели живели директно след гибелта й – от Хораций, Овидий и Вергилий, през Страбон, Дион Касий, Йосиф Флавий и Плутарх. В модерната ера, цели 18 обособени постановки са отдадени на историята й, най-популярната, от които е „ Антоний и Клеопатра “ на Уилям Шекспир. С появяването на киното, нейният облик изгрява в най-малко 27 кино ленти, без да се броят документалните филми и сериалите. Клеопатра съумява да се трансформира в звезда и в света на компютърните игри – класиките от поредицата „ Цивилизация “, се допълват от появите й в „ Assassin’s Creed ”, „ Total War Rome 2 “ и „ Dante’s Inferno ”. Холивуд към този момент разгласи идната продукция с присъединяване на Гал Гадот, а неотдавна излезлия документален филм на Netflix съществено разбуни духовете с догатката, че египетската кралица е била чернокожа. Сред всички тези версии и тълкования на живота й, остава въпроса „ Коя в действителност е Клеопатра? “

Последната кралица на Египет е родена през 69 година прочие Хр. в Александрия. Нейният татко – Птолемей XII (80-51 година прочие Хр.), е правоприемник на дълга линия от царе, произхождаща от първият Птолемей – един от най-прочутите генерали на Александър Велики, който поема властта в Египет след гибелта на македонския цар през 323 година прочие Хр. От позиция на своя генезис, кръвните линии, които се съчетават в Клеопатра са над 60% свързани с Гърция и Македонското царство. Макар и да има известни примеси от страничните бракове в Птолемеевата династия, те като цяло са запазили античния египетски бит да подписват бракове в фамилията си, с цел да запазят своето потекло. По тази причина е съвсем несъмнено, че Клеопатра е имала ясно изразените черти на гъркиня, за което свидетелстват и най-ранните непокътнати изображения от I в. сл. Хр., където тя е показана с бяла кожа, червеникава коса и присъщия благороден нос.

Освен наследници на могъща фамилия пълководци, Птолемеите остават носители и на античното завещание на фараоните – най-старата политическа традиция в тогавашния свят. В продължение на над 3000 години преди раждането на Клеопатра, фараоните властвали над богатата, плодородна и многолюдна страна, разпростряла се по двата бряга на река Нил. За този хилядолетен интервал, Египет оформя своя характерна културна и политическа еднаквост, ясна концепция за властта, както и концепцията за божествения темперамент на владетеля. На процедура,  фараоните се преглеждат като наследници на господ Озирис и олицетворение на неговия наследник Хор. Същевременно, в египетските обичаи съществува концепцията за това, че дамите могат да заемат управнически постове и да бъдат заветен правоприемник на божествена същина. Най-често египетските царици се отъждествяват с богинята Изида – брачната половинка на Озирис, повелителка на любовта, мъдростта и магията. Клеопатра не прави изключение от тези трендове. 

Клеопатра, седмата с това име, e отгледана в столицата Александрия. Като второ дете на Птолемей XII, Клеопатра израства в царския двор, постоянно изложена на множеството интриги, заприказва и политически измами, присъщи за онази ера. Царското й родословие й обезпечава правото на най-хубавото допустимо обучение. Според някои проучвания, тя приключва школата Музеон, основана от Птолемей I, с цел да запази цялото налично познание след завоеванията на Александър Велики. Като част от този теоретичен комплекс се смята и Александрийската библиотека – най-голямото вместилище на знание в античния свят. 

За разлика от доста други принцеси в историята, ориста отрежда на Клеопатра мъчно и изпълнено с инциденти детство. Когато е едвам на 11 години, нейната по-голяма сестра Береники IV съумява да провежда дворцов прелом и да смъкна татко си Птолемей XII от трона. Победен, той бяга в Рим, откъдето получава армия и средства, с цел да си върне престола. Начело на римска войска, Птолемей се връща в Египет през 55 година прочие Хр., смъква от трона щерка си и я прогонва, след което прекарва остатъка от дните си като държател. Докато в Египет ситуацията е спокойно, само че неспокойно, Средиземноморието е разтърсено от експлоадирането на следващата революция в Рим. Един против различен застават Гней Помпей и Юлий Цезар – досегашни съдружници и най-славни пълководци и политици в тогавашния античен свят. Тяхното опълчване визира освен римските земи, само че и множеството прилежащи царства. Египет не прави изключение.

Птолемей XIII

В този сюблимен миг, през 51 година прочие Хр., Птолемей XII умира и завещава трона на двете си най-големи деца – Клеопатра VII и Птолемей XIII. По-възрастна от брат си с близо осем години, Клеопатра бързо поема надзор над страната и стартира да играе ролята на фараон, изпълнявайки всички обичайни обреди и ритуали, които са отговорност на египетския държател. Широкият обсег, с който новата кралица работи, й печели голям брой врагове в двора, които се консолидират към нейния брат и съвладетел – Птолемей XIII. Заговорниците съумяват да провеждат дворцов прелом и през 50 година прочие Хр., още ненавършила 20 години, Клеопатра е принудена да бяга за живота си, търсейки избавление в Палестина. В покрайнините на царството, царицата стартира да образува войска от поддръжници с ясната цел да завоюва назад владенията си.

Съдбата й предлага необикновен късмет. През 48 година прочие Хр. единият от кандидатите за висшата власт в Рим – Помпей Велики, идва в Египет като дезертьор, откакто губи основната борба при Фарсала. Помпей се надява да получи поддръжка и средства, с цел да продължи битката, само че получава само личната си екзекуция. Решен, че ще омилостиви Цезар като съобщи главата на врага му, Птолемей XIII взема съдбовното решение да поръча изтезанието на Гней Помпей. Главата на пълководеца е предадена на Цезар. Вместо да засипе египтяните с хвалебствия, Цезар ги упреква, че убивайки Помпей са нарушили правата и привилегиите на един римски жител. Нещо повече, в опит да завоюва масите в Рим на своя страна, Цезар показва убийството като безчовечен акт на едно непознато ръководство. Той събира армия и идва в Египет, където завзема Александрия и се затваря в града, обсаден от силите на Птолемей XIII.

Клеопатра показва блестящия си политически порив и взема решение да завоюва цялостна победа с един дръзновен ход. Скрита в безценен килим, царицата е пренесена скрито в Александрия и предадена на Цезар. Според легендата, Клеопатра се появила изведнъж в спалнята му, откакто разгърнали приказния килим. Горда, непреклонна и самоуверена, тридесет годишната жена незабавно съблазнява Цезар и стартира да го употребява за своите цели. Самият Цезар е не по-малко прозорлив. Той знае, че Клеопатра няма по какъв начин да си върне трона без него. Същевременно, той остава без пари, армията му е изтощена и деморализирана. На всичкото от горната страна, Цезар е натрупал огромни задължения, воювайки с Помпей и Сената. В подмяна на финансова и материална поддръжка, той дава обещание на Клеопатра да й върне трона. Скоро сред тях стартира извънбрачна връзка, приключила с раждането на дете, което Клеопатра кръщава Птолемей Цезар в опит да получи самопризнание, че момчето е действително наследник на Цезар.

Оказва се, че Клеопатра залага на спечелилия. Нейният политически нюх и дарба да мисли в вероятност й връщат царството, въпреки и сложено под сериозна взаимозависимост от римляните. Всъщност, майсторството на Клеопатра като политик проличава най-ясно в метода, по който тя манипулира римляните и останалите си съседи, с цел да си сътвори пространство, осигуряващо й независимост на деяние в Източното Средиземноморие. За брак с Цезар и дума е може да става. Цезар, който е провъзгласен за доживотен деспот след успеха си над Помпей, е женен и публична връзка с чужденка ще е тежък удар за кариерата му. Вместо това Клеопатра се трансформира в негов „ почетен посетител “ при визитите си в Рим. Царицата употребява римляните, с цел да разчисти своя двор от съперници. Сестра й Арсиноя IV е изпратена като трофей в Рим, където Цезар я води като най-знатна измежду пленниците, по време на триумфа, проведен в чест на успеха му в Египет. Птолемей XIII е погубен за наставление, че е посмял да отнеме живота на Помпей Велики. Самата Клеопатра подписва мним брак със своя по-малък брат Птолемей XIV, с което циментира позицията си на престола и поема цялостен надзор над Египет.

Клеопатра на Финските тераси (Фредерик Артър Бригман, 1896)

Владетелката се заема да извършва всички отговорности и обреди, свързани с божествената й позиция. Тя се показва във всичките си каузи и церемонии като въплътен облик на богинята Изида. Ежегодните ритуали, свързани с разливите на река Нил са единствено част от отговорностите й. Клеопатра освещава храмове, грижи се за държавните архиви, направлява локалните шефове. Дори самото й пробуждане и лягане са ритуали, които са огледален облик на изгрева и залеза на слънцето – традиция, датираща от зората на Египетското царство. Връзката й с Цезар й обезпечава опцията да работи като независим държател, без да се бои от намесата на Рим. Тя договаря с непознати делегации от Изтока, направлява комерсиалните връзки с Червено море и Централна Азия, само че постоянно зорко следи протичащото се във Вечния град.

През 44 година прочие Хр. Клеопатра е в Рим, прекарвайки месеци в първокласната вила на Цезар, ситуирана оттатък р. Тибър. В тази съдбовна година, Цезар става жертва на ликвидиране, проведено от републиканците Брут и Касий, които виждат в издигането на своя настойник опасност за Републиката. Ролята на Клеопатра в тези съдбоносни събития остава неразбираема. Тя някак съумява да манипулира римляните за следващ път и да се измъкне от Рим без върху нея да бъде хвърлено непосредствено съмнение. 

Клеопатра и Юлий Цезар (Жан-Леон Жером)

Убийството на Цезар постоянно е обсъждано през призмата на Октавиан Август и Марк Антоний – техния първичен съюз и последвалата го омраза. Клеопатра има своя лична вероятност. Останала сама в Рим, тя е изолирана, лишена от своя най-доверен съдружник и настойник, а свитата й е оставена на милостта на римската навалица, която в дните след Мартенските идии на 44 година прочие Хр. се люшка сред любовта си към Цезар и устрема за опазване на Републиката.

В тази извънредно неподходяща конюнктура, египетската кралица съумява да извлече оптимални дивиденти от протичащото се в Рим. Завръщайки се в Египет, тя поема още веднъж контрола над царството и концентрира всички сили и умения, с цел да го опази през новите стадии на римските Граждански войни. Забележително е, че в сходна враждебна среда, изтъкана от изменничества, борби и жадност за възмездие, Клеопатра VII съумява да резервира властта си в продължение на цели 14 години. Но този интервал не е просто битка за оцеляване. Царицата съумява да разшири въздействието на Египет в Леванта и да се възползва от рецесията в Рим, с цел да възвърне част от изгубения си авторитет, територии и автономия. 

Следващият талантлив политически ход е изигран през лятото на 41 година прочие Хр. Клеопатра изпраща своя флот в помощ на Антоний и Октавиан при битката им против Брут и Касий в Елада. Макар египетските кораби да закъсняват за главните дейности, жестът е изигран в верния миг. След успеха на Антоний над Брут и Касий при Филипи (41 година прочие Хр.), римският военачалник и правоприемник на Цезар във връзка с армията отпътува за Азия, с цел да проверява дейностите на Клеопатра през миналата година. Хитроумната кралица съумява да изиграе повторно дръзкия ход, с който печели и Цезар. Начело на подбрана свита, тя плава към вътрешността на Мала Азия с транспортен съд, който я води право в стана на Марк Антоний. Използвайки целия сексапил и разсъдък, с които разполага, Клеопатра съумява да убеди Антоний, че е вярна на римската идея и му предлага двамата да се съюзят и да ръководят Изтока. Царицата слага цялото голямо благосъстояние на Египет в краката на Антоний, заявявайки че е подготвена да финансира всеки негов ход.

Политическият съюз прераства и в любовна връзка, която довежда до раждането на двама близнаци – Хелиос и Селена, които Антоний признава за свои деца, макар брака си със сестрата на Октавиан Август – Октавия. Самоуверен в качествата си на военачалник, Антоний стартира да ръководи Изтока като елинистически цар, а не като римски наместник. Клеопатра се възползва от тази опция, с цел да си обезпечи признание на властта на Египет над Либия, Сирия, Палестина, Ливан, Южна Елада, Крит, Кипър и елементи от Мала Азия. Тези територии са поделени сред децата на Клеопатра от нейните няколко интимни връзки и бракове и по този начин към средата на 30-те години на I в. прочие Хр., Антоний и Клеопатра изживяват късия, само че блестящ разцвет на своя политически съюз.

Рим обаче не е елинистическо царство и публичното мнение на римляните е много друго от това на останалите средиземноморски нации, елементарно навикнали на царска власт и замяна на територии. Октавиан Август изкусно употребява арогантността на Антоний. Той обществено нападна своя конкурент поради опозоряването на Октавия. Същевременно, Октавиан акцентира, че Антоний се разпорежда със земите на римския народ като че ли са негови лични – нещо, което никой римлянин от времето на царете не си е разрешавал. Антоний е показан като самозабравил се тиранин, който разрушава идеалите на Рим. Хитрият Август не е самичък. Той събира към себе си клика от правилни писатели, поети и политически поддръжници, които лобират за идеята му пред народа и Сената. Така, към 31 година прочие Хр, Август разполага с задоволително сили и политическа поддръжка, с цел да нападна Антоний.

В решителната борба при Акциум, флотът на Октавиан, командван от Марк Випсаний Агрипа, разгромява силите на Антоний и Клеопатра, които бягат към Египет. Междувременно всички източни царе, които до неотдавна са се клели във честност на двойката, в този момент се обръщат против тях и намерено поддържат Октавиан. Последен опит за опозиция против Август в Александрия се проваля, а Антоний се самоубива, с цел да не попадне в ръцете на своя конкурент. Клеопатра и децата й са хванати и сложени под домакински арест. На 10 август 30 година прочие Хр. Клеопатра VII се самоубива, откакто приема доза змийска отрова. Така, на 39 години, умира последната велика кралица на Древния Свят.

Верните на Август поети и писатели бързат да й изградят облик на аморална развратница, символизираща упадъка и неналичието на морал на Изтока, на които се опълчва Октавиан като притежател на обичайните западни, римски полезности. Така отдолу под перата на Овидий, Вергилий и Хораций се ражда облика на „ съдбовната жена “ – ентусиазъм за безчет последвали генерации. Макар и завладяващо, това показване скрива многото други качества, които последната кралица на Египет има. Две хилядолетия след гибелта й, светът още не може да реши коя е била Клеопатра и какво е точното й място в международната история.