От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.

В началото на XIX в. Наполеоновите войни прекрояват картата на Европа – трансформират границите на страните, основават обединения, издигат нови владетели. Испания не прави изключение. През 1808 година в гр. Байон тогавашните испански крале Карлос IV и синът му – Фернандо VII са свалени от Наполеон и на тяхно място се възкачва братът на френския държател – Жозеф Бонапарт. Този акт на промяна на властта е искрата, която разпалва към този момент тлеещите огньове в испанските територии на Южна Америка. От десетилетия локалното население се пробва да надигне глава и дейностите на Наполеон идват в точния миг.

Така единствено три месеца откакто испанските крале напущат тронната зала стартират така наречен Войни за самостоятелност на Южна Америка. В продължение на 25 години, Боливия, Чили, Венецуела, Колумбия, Еквадор и други по-малки народи се изправят против испанския подтисник и се борят да получат по този начин жадуваната политическа независимост. Макар лицата на тези войни да са смели мъже като Симон Боливар, Мигел Идалго и Костиля и Франсиско де Миранда, „ нежните имена на огъня “ не остават настрана от кървавите спорове. Много съпруги, майки и дъщери се посвещават на битката било като медицински сестри или като воини.

Сред тях изпъква името на една дама, която освен е омайвала мъжете с хубостта си, само че е покорила и сърцето на небезизвестния военачалник, политик и бунтовник Симон Боливар. В своите писма той я назовава „ Освободителката на Освободителя “, защото тя най-малко на два пъти избавя живота му. В Латинска Америка и до през днешния ден е известна като „ майката на феминизма, еманципацията на дамите и равните права “. Тя е спорна персона – от време на време се държи нежно и изискано като дама от висшето общество, различен път пие и се бие наедно с мъжете. Не робува на обичайното облекло, пуши при всеки комфортен случай и кръщава кучетата си с имената на своите врагове. За своя принос по време на войните тя е наградена с Ордена на слънцето, най-високото отличие в Перу, което се връчва за изключителни цивилен и военни заслуги.

Мануела Саенс де Вергара и Айзпуру се ражда на 27 декември 1797 година в гр. Кито (дн. столицата на Еквадор). Тя е нелегално дете на испанския офицер Симон Саенс де Вергара и еквадорката от благороден жанр Мария Хуакина де Айзпуру. Семейство Айзпуру въпреки да не са очаровани от прелюбодеянието на щерка си, не я прогонват от вкъщи си.

Симон Саенс има различен брак и четири деца, само че припознава дребната Мануела, привързва се към нея и постоянно я посещава. Когато в града избухва протест, Мария взима щерка си и се отдръпва с нея в фамилното ранчо Хасиенда Канахуанго, където детето се научава да язди извънредно добре, среща се с основите на четенето и писането, и учи британски език. През тийнейджърските години обаче свободолюбивият дух на Мануела стартира да се демонстрира.

Тя се увлича по революционните хрумвания, сприятелява се с хора под нейния обществен сан, стартира да пуши и да се държи непочтено съгласно тогавашните морални правила. Нейният негър прислужник и другар Йонатас даже я учи да стреля с огнестрелно оръжие. Отговорът на фамилията й е да я изпрати в манастир. Стените на светата обител обаче не я задържат за дълго и тя съумява да избяга благодарение на любовника си – офицера Фаусто де Елхуяр. Двамата изживяват буйна, само че краткотрайна спекулация и единствено две седмици по-късно Мануела се връща при майка си.

Тогава фамилията й взема решение, че един брак със постоянен и състоятелен човек, ще обуздае духа на младото момиче. Така още ненавършила 20 години, Мануела е омъжена срещу волята й за британския търговец Джеймс Торн, който е два пъти по възрастен от нея. За него това е обич от пръв взор и за цялостен живот. За нея – това е затвор. Двамата не съумяват да основат поколение.

Джеймс през целия си живот остава правилен на брачната половинка си, поддържа нейните хрумвания, финансира нейните сбирки с революционни дейци, прости прегрешенията й и до последно се надява, че тя в даден миг ще отвърне на възприятията му. Дори, когато на един по-късен стадий двамата се разделят, той продължава да я увещава да се върне при него, до момента в който тя до последно демонстрира свирепост към възприятията му и му написа, че: „ Монотонността е запазена марка на вашата нация, в любовта – със сигурност…Официално и без да се дръзвам, с цялата допустима сериозност…ви известявам, че в никакъв случай повече няма да бъда ваша. “ Когато Джеймс умира, тя не пожелава да получи наследството, което й е оставил, защото даже тогава тя не желае да има нищо общо с него.

В началото на XIX в. обаче бракът й е към момента постоянен, най-малко в очите на обществото. Тя разполага със статута на благородник и с огромни финансови благоприятни условия. Поради своята хубост, просветеност и обществени връзки, компанията й е мечтана от всички, нейният салон е един от най-посещаваните, а името й попада на всяка покана за публично събитие. Именно през 1822 година на следващия бал, проведен в двореца на губернатора, тя за първи път среща тогава 39-годишният Симон Боливар -жива легенда, воин от борбите при Карабобо и Пичинча.

Двамата се влюбват и след този ден рядко се разделят. Той непрекъснато е на път, само че тя го следва неразделно. Така Мануела заменя скъпите дантелени рокли за чифт червени панталони и черно пончо. Тя е отличен ездач и борави еднообразно добре както с меча, по този начин и с револвера. Макар да не е единствената жена в живота му, всички съвременници я признават като половинката до Освободителя. За него тя е „ Тази нежна, само че луда жена “. Тя е негов основен поддръжник, секретар и консултант.

Бойното кръщение на Мануела е още през 1822 година, когато тя подкрепя силите на Боливар при борбата при вулкана Пичинча. Основната й роля е на здравна сестра. За заслугите си тя получава сан лейтенант. Две години по-късно, тя към този момент е част от кавалерийските войски и след борбата при Хунин е създадена в чин капитан. Същата година тя потвърждава своите качества по време на едно най-важните бойни дейности в хода на войните за самостоятелност на Южна Америка – борбата при Аякучо. Тази борба ознаменува независимостта на Перу и подсигурява свободата на останалите страни в Южна Америка.

Там една против друга се изправят войската на революционерите, водени от военачалник Антонио Хосе де Сукре, един от най-доверените другари на Боливар и тази на роялистите, отпред с военачалник Хосе де ла Серна, първи граф на Андите. По време на сражението Мануела се отличава на бойното поле и самият към този момент маршал де Сукре предлага тя да получи чин полковник. Като сувенир от борбата, доня Саенс си взима мустаци, откъснати от натрупа на зложелател, който убива. По-късно тя ги трансформира в аксесоар, защото ги слага на пръчка и ги носи по време всемирски събития.

През 1825 година е оповестено основаването на Боливия – територия под властта на Боливар и кръстена на негово име. За малко време той съумява да стартира градежа на учебни заведения и напоителни системи. За страдание обаче фантазията за обединена Южна Америка се оказва фантазия и скоро стартират протести в редиците на самите революционери. Много хора се обръщат против героя на нацията и стартират да кроят проекти по какъв начин да го убият.

Вероятно посредством своята мрежа от шпиони и доверени лица, Мануела на два пъти съумява да е един ход преди заговорниците. През август 1828 година тя схваща, че ще се опитат да убият Боливар по време на маскен бал в Богота. Тя не разполага с време да го предизвести, по тази причина взема решение да го избави по един нетрадиционен метод. Мануела се появява на събитието, изглеждайки пияна и разиграва голяма сцена пред всички присъстващи. Убийците не съумяват да се промъкнат и да атакуван изненадващо Боливар, защото той е заставен да напусне бързо мероприятието, пробвайки се да обуздае своята държанка.

При вторият случай, когато избавя живота му, тя знае от рано, че се готви скрит план и неколкократно предизвестява обичаният си, само че той пренебрегва нейните думи. Една нощ тя го гони от спалнята и го кара да се измъкне през прозореца. Малко по-късно в стаята нахлуват убийците изпратени за него. Те я разпитват и бият в опит да изкопчат от нея информация къде е Боливар, само че тя не го предава. Дори ги провокира да я убият, само че те не стигат до там.

Раните й обаче са толкоз тежки, че по-късно тя е на легло в продължение на две седмици. В едно от писмата си до нея Боливар написа: „ Научи се да обичаш и не ме изоставяй, даже поради самия Бог. “ Мануела това и прави и остава до него, даже когато всички му обръщат тил и той остава без пукната пара. Последните им проекти са двамата да избягат във Франция, само че това по този начин и не се реализира, тъй като през 1830 година туберкулозата отнася генерала преди да съумеят да отплават.

След гибелта на Боливар, неговите врагове завземат властта в Колумбия и Еквадор и Мануела е екстрадирана. Тъй като е била негова държанка тя не е мечтана от новата власт. Това което резервира, са писмата от генерала, които отхвърля да съобщи на който и да е. За известно време тя живее в Ямайка. Покрусена от гибелта на обичания, тя се пробва да се самоубие също като Клеопатра – употребявайки змия, само че не съумява и животът й е избавен.

Early morning in wonderful Machu Picchu

Последните си години тя прекарва в град Пайта (в дн. Перу) като собственица на дребен магазин за тютюн. Името й обаче остава известно и даже там тя е посещавана от известни персони като италианския бунтовник Джузепе Гарибалди, перуанския политик Рикардо Палма и американския публицист Херман Мелвил. Когато е на 50 години тя си чупи бедрената кост, което я оставя неработоспособен до края на живота й. Умира на 23 ноември 1856 година покосена от дифтерия и е положена в общ гроб, с цел да не се популяризира болестта.

За разлика от своя военачалник, Мануела би трябвало да чака повече от век, с цел да получи справедливо самопризнание. През 2007 година президентът на Еквадор – Рафаел Кореа я прави почетен военачалник на република Еквадор. През 2010 година, останките й, са ексхумирани и са положени до тези на Симон Боливар, събирайки двамата влюбени революционери след близо 180 години разлъка. Свободолюбивият й дух служи за образец на генерации дами в Южна Америка, историята й е претворена в сюжети на филми и опера, а обликът й въодушевява писатели като Габриел Гарсия Маркес.