От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта и бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински bad ass машини.

Ако в средата на ХVІ в. Османската империя е помитаща мощ, която разгръща властта си в Източна Европа, Мала Азия и Арабския изток и Северна Африка и кара останалите страни да се преценяват с нея, три века по-късно към този момент я назовават „ болния човек “ на Европа. Икономически проблеми, обилни заеми, тежък бюрократичен уред и липса на поредна политика на управниците са част от факторите, които отслабват страната, която в същото време се намира в интервал на рационализация. Великите сили не стоят безучастни при тези процеси, а се пробват да извлекат максимума от обстановката. Дали като кредитори или като открити врагове на бойното поле, Англия, Франция и Русия се борят за по-голям надзор над западащата империя.

Така през 1851 година се стига до следващия спор сред Великите сили и османците като този път мотивът е контрола върху Светите места. Наполеон III се пробва да натрупа авторитет, Николай I си търси мотив, а Абдул Меджид I не желае тези процеси да минават през неговата глава и непознати сили да изземват функционалностите му. Като че ли единствено Англия желае да си спести всичко това. Започналото като спор през 1853 година се трансформира във война.

За Русия това е Източната война, за Англия – Руската, за Османската империя – Севастополското мурабе, а в история обаче остава като Кримската война (1853-1856). В историографията постоянно се загатва, че това е първата „ съвременна война “, в която се употребяват нововъведения като железницата и телеграфа, само че в обществен проект това е следващия кървясъл спор, който взима над 400 000 жертви. Трагичното в тази ситуация е, че при започване на войната огромна част от тях не намират гибелта си на бойното поле, а стават жертва на странични фактори като заболявания и липса на санитарни условия.

Болницата е ситуирана наоколо до клоака, която заразява питейната вода наоколо до постройката. Коридорите са мръсни, пациентите лежат в личните си екскременти, а по коридорите тичат гризачи и буболечки. Марлите и сапунът са разкош, а инфекциите бродят сред леглата и покосяват съвсем всеки пациент. В тази сурова и мрачна реалност, която наподобява безнадеждна се появява лъч светлина.

Снимка: By Augustus Egg – 1. Maude E. Abbott: Florence Nightingale as seen in her portraits. With a sketch of her life, and an account of her relations to the origin of the Red Cross Society. (Published 1916)2./3. National Portrait Gallery, London, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2745155

Наричат я „ Дамата със светилника “, защото всяка вечер обикаля и следи болните. За оживелите бойци тя е „ Ангелът на Крим “, а за сътрудниците си е мис Найтингейл. Тя слага основите на актуалната специалност на медицинските сестри, благодарения на нея се реализират обилни санитарни промени в болничната грижа, а достиженията й в статистиката водят даже до появяването на термини като „ Диаграмата-роза на Найтингейл “. Някои откриватели даже считат че на нейния неотклонен труд, над 200 изявления и непрестанни дейности за усъвършенствания на здравната грижа, се дължи и увеличението на продължителността на живот във Англия, в края на XIX – началото XX в. че.

Флорънс идва на бял свят на 12 май 1820 година във Флоренция, Италия и е кръстена на самия град. Това е традиция в фамилията, защото по-голямата й сестра носи името на гръцкото населено място Патенелопи, което през днешния ден се намира в рамките на Неапол. Семейството й е заможно и принадлежи към висшите кръгове на английското общество.

Малката Флорънс израства измежду представители на английския хайлайф в атмосфера на чести благотворителни действия. Още от рано се демонстрират значими черти на характера й като непримиримост, дебелоглав и борбеност, които след години й оказват помощ да реализира бленуваните си цели. Някои я разказват като нежна и красива, само че със необработен темперамент. В персонален проект тя постоянно води разногласия с майка си и до края на живота й двете не се схващат доста добре, до момента в който избира да поддържа връзка с татко си. Уилям, за разлика от огромна част от своите съвременници, не споделя разбирането, че дамите не би трябвало да получават обучение. Той самичък става преподавател на щерка си. Благодарение на него тя научава френски, немски, италиански, латински, гръцки, философия, история, писане и математика.

Особено значима за Флорънс се оказва една среща, когато тя е едвам на 18 години, по време на фамилно странствуване из Европа. В Париж тя се среща с Мери Кларк, писателка, феминистка и известна световна дама, която събира към себе си парижкия хайлайф. Приятелството им продължава повече от 40 години, макар възрастовата разлика. М По същото време се появяват и първите сведения за нейните религиозни преживявания, които тя назовава „ божествени послания “, в които Бог се пробва да я насочи към път, отдаден на грижата за другите.

Снимка: By Kilburn – Florence Nightingale Museum, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9843200

На Флорънс са й нужни повече от 5 години, с цел да събере сили и да разкрие пред фамилията си желанието си да се посвети на кариерата на здравна сестра. По това време това не е влиятелна специалност, дори тъкмо противоположното. Смятало се е, че множеството медицински сестри са необразовани и дори – пияници, облик, който е заздравен от самия Дикенс и неговата героиня Сара Гамп (от романа „ Мартин Чузлевит “). Семейството й реагира бурно и е срещу това нейно решение, сестра й даже изпада в нервна рецесия, само че Флорънс е решена да не прави крачка обратно или както споделя: „ Под въздействие на страха, можеш да постигнеш доста малко “.

За да не се отклонява от пътя, който е поела, тя не се омъжва до края на живота си. Това не значи, че не е имало претенденти за ръката й. По същото време, когато тя избира професионалното си занятие, Флорънс е упорито ухажвана от британския политик Ричард Милнс, който се пробва да завоюва сърцето й в продължение на 9 години, до момента в който тя не го отхвърля изрично. По-късно към нея демонстрира сантиментален интерес и оксфордския професор – Бенджамин Джоует, само че още веднъж получава отвод. Срещат се и теории, че мис Найтингейл е проявявала интерес към дамите, защото се е обръщала към себе си в мъжки жанр и е поддържала дългогодишни, най-много епистоларни връзки с дами като Мери Кларк и сестра Мери Клеър Мур. Самата Флорънс отбелязва, че постоянно е предпочитала другарствата на авторитетните мъже, защото с помощта на тях реализира задачите си.

В началото на 50-те години на XIX в., Найтингейл стартира своето образование като здравна сестра в Германия и след няколко месеца се завръща в Лондон и постъпва на работа като надзорник в „ Института за заболели гувернантки в бедстващи условия “. Именно на тази позиция я заварва експлоадирането на Кримската война. Първите публикации от фронта описват за ужасните условия, в които живеят и се борят английските бойци. По това време държавен секретар на войната е Сидни Хърбърт –близък другар на Флорънс.

Лично той се свързва с нея и й подрежда да замине за военната болница в Скутари, отпред на 38 други сестри. До този миг не са изпращани други дами в Крим. През 1854 Найтингейл и нейните сестри се насочат към Скутари. Когато идва и заварва ужасното състояние на нечистотия и болести, което е измежду болните, тя се заема незабавно да усъвършенства битовите условия. За страдание дейностите й не дават незабавно позитивен резултат и макар напъните й, зимата взима над 4000 жертви.

През 1855 година Найтингейл насочва напъните си за възстановяване на изискванията в Крим посредством по-голяма публичност, информирайки за протичащото се както представителите на Народното събрание, по този начин и вестник „ Таймс “. Може да се каже, че тя се трансформира във викторианска звезда. Обществото не стопира да приказва за нея. Образът й на „ дамата с лампата “ се отпечатва върху изтривалки, чанти и сувенири. Името й стартира да се появява даже в поеми. Резултатът от тази социална акция е основаването на портативна болница, чиито елементи се създават в Англия и се придвижват на Дарданелите. След изработката й, въвеждането на чиста питейна вода, специфична диета за болните и положителни санитарни условия, смъртността измежду английските бойци се намалява от 42% на 2%.

Флорънс става звезда след триумфа си в Крим и тя се възползва изцяло от това. Един от най-големите й поддръжници става самата кралица Виктория. За да илюстрира по-добре действителните аргументи за загубите на бойци в Крим, Найтингейл употребява таблици, чартове и статистика пред депутатите в Народното събрание. Въпреки, че тези статистически принадлежности са въведени през 1801 година от Уилям Плейфеър, се счита, че точно Флорънс способства най-силно за практическото им приложение.

Снимка: By https://wellcomeimages.org/indexplus/obf_images/6a/ad/789101b9d9be8b364a4acd7ec470.jpgGallery: https://wellcomeimages.org/indexplus/image/L0019661.htmlWellcome Collection gallery (2018-03-28): https://wellcomecollection.org/works/f7fap3ah CC-BY-4.0, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=35991599

Оказва се, че от 18 000 жертви, 16 000 се дължат на неприятните санитарни условия. Благодарение на тази информация се основават медицински, санитарни и статистически департаменти към армията. По същото време тя стартира да се занимава със статистическо проучване на ситуацията на бойците в Индия, активност, която продължава до началото на ХХ в. и довежда до възстановяване на изискванията там и до понижаване на смъртността от 69 до 18 души на всеки хиляда.

През 1859 година тя разгласява двете си най-известни книги: „ Бележки върху работата на медицинските сестри “ и „ Бележки върху лечебните заведения “, а година по-късно е намерено сестринско учебно заведение, носещо нейното име. Днес това здание се назовава „ Училището на Флорънс Найтингейл за медицински сестри и акушерки “ и е част от Кингс Колидж (Лондон).

Въпреки това не стопира да работи. Дори когато е прикована към легло, голям брой видни политици и представители на английския хайлайф я посещават и с помощта на своята непримиримост тя съумява да реализира мечтаната от нея промяна в опазването на здравето: „ Отдавам триумфа си на това, че в никакъв случай не си търсех извинения “.

След като усъвършенства образованието на медицинските сестри, Флорънс изпраща част от квалифицираните фрагменти в по-бедните региони, с цел да покажат на елементарните хора и служащи по какъв начин да поддържат хигиената си и да се борят с леки инфекции. Тази активност, която през днешния ден назоваваме предварителна защита, се счита за предтеча на националната здравна работа на Англия. Работата на Найтингейл излиза отвън границите на Острова и по време на Американската революция (1861-1865) до нейните познания се допитват водачите на Севера. През 70-те години тя даже става наставник на Линда Ричардс, първата подготвена американска здравна сестра.

Въпреки влошеното си здраве, Флорънс доживява до 90-годишна възраст и издъхва в съня си на 13 август 1910 година След гибелта й са желали да я погребат в Уестминстърското абатство, само че фамилията й отхвърля, с което се преценява с последната й воля – да бъде заровена без почести в фамилния гробищен имот в Хемпшир.

Тя е първата жена-член на Кралското статистическо общество (1859) и първата дама, наградена с Орден „ За заслуги “ (1907). Също по този начин тя е носителка на Кралския Червен Кръст (1883) и на Ордена на св. Джон (1904). В нейна чест са издигнати скулптури, написана са поеми, основани са театрални постановки и филми. За къс интервал от време, ликът й е даже върху банкнотата от 10 паунда.

Въпреки цялата популярност, Флорънс до края на живота си остава скромна и даже не позволява да я фотографират или рисуват, заради което съвсем не са налични нейни истински изображения. До края на живота си тя си остава човек на действието: „ Вярвам, че възприятията единствено се похабяват с думи, те би трябвало да бъдат претворени в дейности и то в дейности, които водят до резултати “.

Найтингейл употребява въздействието си, с цел да реализира действителни усъвършенствания в изискванията на здравната грижа и даже основава своя версия на Хипократовата клетва, само че отдадена на медицинските сестри, в която те ясно посвещават работата си на благосъстоянието на пациентите. Днес рожденият й ден се празнува като интернационален празник на медицинските сестрите. В този ден, те си напомнят своето предопределение и отдават респект на дамата, която основава актуалната санитарна грижа и с делото си избавя хиляди човешки животи.