От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта и бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.
И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.
В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински bad ass машини.

В един студен февруарски ден на 1958 година в Ню Йорк един огромен музикант и реализатор, дружно с оркестъра на Си Оливър записва един остарял госпел. По това време изпълнителят към този момент се е трансформирал в жива музикална икона и въпреки новото джаз потомство да намира стилът му за леко стар и водевилен, той към момента задава тона и гласът му кара публиката да настръхва. Името му е Луис Армстронг, а песента е „ Слез, Моисей “ (Go Down Moses). На пръв взор библейският текст споделя за извеждането на евреите от Египет по времето на античния оракул. Някой би си помислил, че е безопасен спиричуъл, който по случайност е определен от Армстронг. Това напълно не е по този начин. В разгара на борбата против расовата сегрегация в американското общество Армстронг извършва ария, която слага бездънен отпечатък в историята на афроамериканците и чийто корени датират от началото на XIX в. Музиката в действителност скрито споделя за едно друго пътешестване – от Юга към Севера. Тази ария е употребена като ключова дума в мрежата от секрети сътрудници на така наречен Подземна железница, която оказва помощ за бягството на афроамериканците към свободата.

Снимка: By Public Domain – http://www.blackpast.org/aah/tubman-harriet-ross-c-1821-1913, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=62063766

През 50-те години на ХХ в. Армстронг я пее, с цел да накара хората да си спомнят тези събития, а през 70-те години на XIX в. една смела жена я припява безшумно из Мериленд, спасявайки своите хора, макар оповестената премия за главата й. Хариет Тъбман е воин на аболиционисткото придвижване. Дребна на растеж, с влошено здравословно положение, тази жена е освен един от най-умелите водачи на избягали плебеи от Юга към Севера, само че и разузнавач от времето на Гражданската война (1861-1865) и деен член на суфражизма (движение за даване на изборни права на жените).

Съединени американски щати е една от най-големите многонационални страни в света, чийто лозунг гласи „ Pluribus unum “ – „ От многото – единствен “. Пътят към това единение не е застлан с розови листа, а е плод на заселници, построен е върху останките на локалното население, издялан е от рабски труд и е шлифован с т.нар „ Американска фантазия “. Когато в края на ХVІІ в. стопанската система на Съединени американски щати се задъхва от дефицит на работна ръка, все по-често корабите прекосяват Атлантика, с цел да задоволят тази потребност. Официално нито в Декларацията за самостоятелност (1776), нито в Конституцията на Съединени американски щати (1787) не се загатва думата „ иго “. Въпросът е оставен отворен и почива на максимата – щом не се не разрешава, значи се разрешава. Неофициално белите плантатори от Юга значително дължат своето замогване на евтината робска работна ръка, само че даже тя не ги избавя от последствията от Индустриалната гражданска война и промяната на ветровете в икономическите връзки сред двата полюса на Съединени американски щати.

Цитат на Хариет Тъбман

Снимка: Getty Images

В началото на XIX в. напрежението сред Севера и Юга е осезаемо, а аболиционисткото придвижване набира по-голяма известност. Част от робите в южните щати биват освобождавани от своите притежатели или откупвани от родственици, само че без права животът им в тези територии не се разграничава доста от предходното им състояние. В тази атмосфера на всевластие на господарите и липса на независимост на чернокожите израства Хариет. Точната дата на раждането й не е известна, само че се допуска, че е в интервала 1820-1825 година Родното й място е Мериленд, територия, която е навръх границата Мейсън-Диксън, която е разделител на земите сред Севера и Юга.

Майка й Хариет „ Рит “ Грийн и татко й Бен Рос са били плебеи на разнообразни господари, които след това се женят и сплотяват имуществото и работната си ръка. Хариет е едно от 9-те им деца и рожденото й име в действителност е Араминта, като на галено всички са й казвали „ Минти “ (букв. „ Ментолка “). Майка й е готвачка в „ огромната къща “, а татко й – дърводелец. Г-жа Рос е желала да държи фамилията си единно и цяло, само че във времето, в което живее и при разпоредбите, които се диктуват от други – това е невероятно. Три от дъщерите й са продадени на други стопанин и майката губи вечно следите им. Това е един от редките моменти, когато белите господари отстъпват и се оказва значим за към момента невръстната Минти, която за първи път вижда по какъв начин смелостта и силата могат да надвият ежедневния терор. Примерът на майка й е толкоз значим за Араминта, че няколко години по-късно тя приема нейното име – Хариет, с което остава и в историята.

Детството на Хариет е надалеч от радостно. Тя сменя разнообразни длъжности и господари. Години по-късно в своята биография тя отбелязва, че по-ужасна от работата в семейството на къщата не е имало и че хиляди пъти е предпочитала трудът на полето пред нея. Когато е на 6 години, тя става детегледачка на господарите и всякога, когато бебето се разплаквало тя е налагана с бич. За един от дните тя си спомня, че това се е случило цели 5 пъти единствено до обяд. Хариет застава сред плебей, който се пробва да избяга и надзорник и главата й отнася двукилограмова тежест.

В продължение на два дни тя лежи неподвижно с разрушен череп преди да й се окаже лекарска помощ. След този случай Хариет страда до края на живота си от нарколепсия, изпадайки ненадейно в безсъзнание и постоянно получава халюцинации, които заради своята богобоязливост, отдава на знамения от Бога.
Около 1844 година тя се омъжва за освободения плебей – Джон Тъбман, само че и бракът й не е от щастливите. Въпреки че тя му остава вярна до гибелта му, той е недодялан и нечовечен с нея, като даже я заплашва, че ще я продаде в дълбокия Юг. Водеща нещастно общуване, осакатена от тежка контузия, която я трансформира в бракувана стока за господарите, Хариет осъзнава, че не й остава нищо друго, с изключение на да избяга. Както изяснява по-късно: „ Имах право единствено на две неща: независимост или гибел и откакто не можех да имам едното, аз избрах другото “.

Снимка: By Benjamin F. Powelson – Swann Galleries, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=59307101

Така тя се насочва на път с двама от братята си, които откакто афишират премия за главите им се отхвърлят и се връщат. Хариет обаче продължава напред и изминава над 140 км., с цел да доближи до по този начин мечтаната независимост.
Ако историята й свършваше до тук, нямаше и да знаем името й, само че това е едвам началото. В продължение на една година тя се хваща на всякаква работа, с цел да събере колкото е допустимо повече пари. За разлика от други деятели на аболюционизма, тя работи сама като един от „ кондукторите “ на Подземната железница. В интервала 1850-1860 година тя прави над 18 пътувания сред Юга и Севера, измъквайки хора и превеждайки ги даже до Канада, където законът за връщане няма мощ.

Така тя избавя над 300 души, сред които и огромна част от роднините си, в това число майка си и татко си. Съпругът й отхвърля да напусне южните територии, тъй като към този момент е основал ново семейство. Тактиката й по време на тези секрети походи, включва вестник, който постоянно държи на разположение и който се прави, че чете, макар че е необразована. Понякога се дегизира като стара жена или води със себе си две кокошки, които при положение на потребност щяла да хвърли против неприятеля и да отвлече вниманието му. Според разказите на съвременници, един път когато превеждала хора получава инфектиране на зъб и с цел да не попречи това на пътя й избива с револвера си всичките си горни зъби и продължава напред.

Безкомпромисна във всяко едно отношение, Хариет не се стопира дотук, а става доброволец, когато избухва Гражданската война. Първоначално работи като готвачка, миячка и здравна сестра. През 1863 година, когато редиците на армията се отварят и за чернокожи наборници, тя се издига до поста разузнавач.

Снимка: By Not stated – Brawley, Benjamin Griffith (1919) Women of Achievement, Chicago: Woman’s American Baptist Home Mission Society, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=66138305

Благодарение на локални плебеи, Хариет картографира региона и локализира тежките терени, след което прави ненадейно нахлуване. Резултатът е опожарени плантации, голям брой присвоени продоволствия и към 750 освободени плебеи, без нито една жертва от нейна страна. Вестниците незабавно гръмват и стартират да величаят нейният „ национализъм, просветеност, сила и качества “.
Това отношение не съумява да пречупи Хариет. Тя се открива в Албърн, Ню Йорк, където основава второ семейство с различен деец от Гражданската война – някогашният плебей Нелсън Дейвис, с който осиновяват щерка Гертия.

Макар да живее в беднотия, постоянно подпомагана от близки и другари, Хариет се отдава на филантропска активност, грижейки се за тези, които са в по-голяма потребност от нея самата. Включва се и в придвижването на суфражетките, като работи взаимно с изтъкнатата американска активистка за правата на дамите – Сюзан Б. Антъни. Тя е представител при откриването на Федерацията на афро-американските дами и основава Дом за възрастни и обществено слаби цветнокожи. Пресата е влюбена в нея и я възхвалява в голям брой материали.

Някои не са изключително ласкави като книгата на Марси Хейдиш, която я показва като алкохолизирана и полово разкрепостена жена, от чиято уста най-често излизат хули. Тези крайни оценки за Хариет обаче не намират доста последователи и името й остава неопетнено.

През 2016 година Министерството на финансите на Съединени американски щати разгласи, че има намерение да промени образа на банкнотата от 20 $ и да сложи на мястото на американския президент, мастит плантатор и собственик на над 300 плебеи Андрю Джаксън – Хариет Тъдман. Това би било казус, само че все още превръщането му от думи в дело се отсрочва във времето. Въпреки това Хариет Тъдман остава една от иконите на битката за равни права, както на чернокожите, по този начин и на дамите, а името й е увековечено в Женската национална зала на славата, която съхранява загатна за делата на дамите от американската история.