От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта и бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински badass машини.

Когато човек застане пред базиликата „ Св. Петър “ във Ватикана, той остава изумен от хубостта и внушителността на постройката. Проектирана от Браманте, Микеланджело и Бернини, тя е най-известният монумент на ренесансовата архитектура и едно от светите места за християнския свят.

Популярно място за поклонничество и известна туристическа дестинация, „ Св. Петър “ има голям брой благосъстояния, в това число хипотетичните остатъци на самия светец.

Знатна жена, значима политическа фигура през Средновековието, пълководец, уважавана от папи и недолюбвана от императори – Матилда е всичко друго, само че не и типичната благородна дама от Тъмните епохи.

Нейното име е известно за времето си и й отива ужасно доста, тъй като в превод от немски „ Матилда “ значи „ мощна в борба “. Родена през 1046 година, тя е щерка на Бонифаций III, държател на обширни земи в Северна Италия, и на Беатрис от Лотарингия, която е първа братовчедка на императора на Свещената римска империя. Въпреки че Матилда е последна по ред за унаследяване, тя получава високо за времето си образование–владее латински, немски и френски език. Според историческите източници, Матилда също по този начин усвоява умеенето за пукотевица с лък, яздене, разучава тактики и военни тактики.

През 1052 година татко й е погубен, а единствено година по-късно умира и сестра й. Наследник на земите става брат й – Фредерик, под регентството на майка им. Търсеща протекция за децата и земите си, през 1054 година Беатрис подписва брак с лотарингския херцог Готфрид Брадатия, който е въставал против император Хайнрих III. Така майка им единствено си навлича гнева на могъщия си братовчед. Отговорът не закъснява и императорът арестува Беатрис и щерка й Матилда. По същото време синът й Фредерик, умира при съмнителни условия. На 9 годишна възраст Матилда става новият и единствен правоприемник на маркграфството на Тоскана.

През идващите години, майка й и доведеният й татко стават мощни поддръжници на Папството като поддържат Григорианските промени. Братът на Готфрид даже става папа под името Стефан IX. Още от този момент се обрисува пътят, който след това самата Матилда ще поеме, а точно – поддръжка за папството против намесата и властта на Свещената римска империя. Съвместното им общуване не води нито до благополучие за фамилната двойка, нито до продължение на рода (единственото им дете умира още кърмаче – б.а.), нито до възпиране на мощния темперамент на маркграфинята.

Скандалът е бил огромен – брачната половинка Матилда освен напуща демонстративно мъжа си, тя в никакъв случай не се завръща при него, макар опитите му да търси поддръжка даже и от папата. Впоследствие една от сенките на историята, която се хвърля върху облика й е, че тя е намесена в гибелта на Готфрид Гърбавия, само че това по този начин и не е потвърдено. Едно обаче е несъмнено – скоро по-късно вдовицата Матилда предявява искания към наследството на брачна половинка си и още веднъж нетипично за времето епископът на Вердюн отсъжда в нейна изгода и тя получава тези земи. Майка й също си отива и през 1076 година – на 30-годишна възраст, Матилда се снабдява освен с огромно благосъстояние, само че и с еднолична политическа власт над по-голямата част от Северна и Централна Италия.

По същото времето, когато Матилда се бори за определяне на надзор над наследствените си владения, в Западна Европа назрява един огромен спор. Историята му дава името „ битка за инвеститура “. Това е т.нар „ спор за предоставяне на компетенции “, който поражда сред Папството и императорите на Свещената римска империя за това кой има право да назначава епископите. Папите от втората половина на XI в. оспорват правото на императора да се намесва в духовните въпроси. Това е и времето, когато поражда Клюнийското придвижване, което е за радикални промени в връзките сред Църквата и светската власт. Един от най-видните му представители – Хилдебранд е определен за новия папа и получава името Григорий VII.

През 1076 година император Хайнрих IV издава разгласа против папата, а Григорий VII го отлъчва от Църквата. Настъпват сложни времена за благородниците, които би трябвало да решат на коя страна да застанат. Дали заради своята нематериалност и фамилна история или заради персонални благосклонности, както злите езици приказват, Матилда застава на страната на папата. Запазени са писмата на Григорий VII до нея. В тях той се обръща към нея с думите „ дама с извънреден темперамент “, „ най-любима щерка “ и „ обичана Христова щерка “.

Поради своята огромна политическа роля през тези години, голям брой хроникьори и поети я загатват в своите книги. Тези, които й симпатизират и са на страната на папата, я превъзнасят. Матилда е “най-богатата и известна жена на своето време “, „ добродетелите й превъзхождат тези на мъжете “.

В годината, в която отлъчва императора, папа Григорий VII търси леговище в фамилната цитадела на Матилда в Каноса. Там идва и Хайнрих IV, като съгласно описанията прекарва 3 дни в дълбокия сняг пред замъка в очакване да бъде позволен. Матилда се трансформира в медиатор сред двамата мъже и в последна сметка папата приема назад императора в лоното на Църквата.

Тя води продължителна военна акция против Свещената римска империя и предвожда войските си в не една и две борби. Първите й военни конфликти с Хайнрих IV приключват с крах за маркграфинитя и нейните съюзнически войски претърпяват проваляне през 1080 година при Волта Мантована. През 1083 година императорът доближава до Рим, лишава властта на Григорий VII и прогласява различен за папа. Матилда остава на страната на Папството и става бранител на наследниците на Григорий VII. През 1085 година тя реализира значима победа в борбата при Бомпорто и императорът е отхвърлен в немските земи, само че това не взема решение спора.

Матилда за следващ път съчетава бойното поле с дипломацията и взема решение да подписа стратегически брак, а точно – да се омъжи за Велф V, херцогът на Бавария. Бракът им е сполучлив в политически проект, само че в персонален е цялостен неуспех. Може да се откри пикантна информация, както за обилното му отбелязване, което трае цели 120 дни, по този начин и за персоналните връзки сред тогава над 40 годишната Матилда и нейният брачен партньор младеж. Каквато и история да се крие зад този втори брак, едва ли в миналото ще я разберем.

Следващите дейности на Матилда са още веднъж директна офанзива против властта на Хайнрих IV, защото тя се съюзява с неговите синове – Конрад и Хайнрих, които се опълчват на татко си. За трети път Хайнрих IV се насочва на военна експедиция в Италия, с цел да постави завършек на дейностите на маркграфинята. Стига се до т.нар „ Предателство от Велики четвъртък “, когато Матилда и нейните войски са предадени от жителите на Мантуа, само че все пак съумяват да избягат и да се прегрупират в Апенините, където заемат значими укрепления, благосъстоятелност на нейната фамилия.

Подложен на дъжд от стрели, копия, камъни и кипящо масло, последователно Хайнрих осъзнава, че идеята му е обречена на крах. Все повече и повече италиански градове поддържат Матилда, Конрад е провъзгласен за крал на Италия, а брачната половинка на Хайнрих IV търси леговище при маркграфинята като упреква половинката си в много тежки морални закононарушения.

Конфликтът замира със гибелта на Хайнрих IV. Неговият правоприемник – Хайнрих V има друг метод и съумява да се контракти с Матилда.

Този върхов миг бележи края на военната й роля в решение на спора сред императора и Папството. Окончателната победа на духовната над светската власт и краят на разногласието за инвеститурата е през 1122 година и се отбелязва със сключването на Вормския конкордат. Матилда по този начин и не дочаква постигането на мир сред папата и императора, защото умира през 1115 година С това ролята й във взаимоотношенията сред Папството и императора не завършва, защото остава отворен въпроса за нейното завещание. Още по времето на Григорий VII тя показва Папството за неин правоприемник, решение, което е препотвърдено след короноването й за вицекралица на Италия. След гибелта й обаче, Хайнрих V си присвоява владенията й. Чак през 1213 година те са върнати на Папството и Тоскана става самостоятелна.

Каквито и да са били подбудите й да застане на страната на папата, не може да се отхвърли нейната богата нематериалност и непоклатима религия. Смята се, че тя е съградила над 100 църкви и манастири в районите Емилия-Романя, Ломбардия и Тоскана.