Започва Великденският пост, подготвяме тялото и душата за Възкресението
От през днешния ден стартира Великият пост (Великденски пост). Те не престават 7 седмици и завършват на Възкресение Христово, което тази година се пада на 16 април.
Думата “пост ” в славянския език, а и в латинския има двоен смисъл - пост по време на самоограничение и пост като място, което караулът или дежурният боец пази.
Но в действителност смисъла е едно и също - пост, това е времето, когато душата е длъжна да застане на стража, когато християнинът си спомня, че е боец.. Постът е необикновен интервал, през който човек се изправя като страж на духовната си периодичност, като пазач на духа, който не позволява влизането на злото. Затова Великият пост е пост с основни букви, написа протодякон Андрей Кураев.
Църквата ни припомня по време на Великия пост, че индивидът е заложник - на материалното, на движимостите, бизнеса, на обилната храна, на плътското. Е, време е през тези 40 дни до Великден да се преборим с нашите пристрастености и нашите грехове. Да се запитаме кой съм аз, къде съм, по какъв начин пребивавам и в името на какво?
Постът черно на бяло е вписан първо в Типикон - книгата с богослужебния правилник на православната черква. А в православието всеки ден е някакъв празник. Освен това всяка неделя има своя символика - всяка една ни доближава или отдалечава от Пасхата, от Възкресението, което е в центъра на православния живот.
В православието постите се разделят на седмични и многодневни. Седмичните са всяка сряда - за спомняне предаването на Иисуса Христа на премеждия, и всеки петък - за спомен на самите Му премеждия и гибел.
Великият пост е най-строгият от всички. Нарича се още Четиридесетница и е отдаден на последните дни от земния живот на Господа, на неговите премеждия, гибел и заравяне. Идеята е посредством него християните да пречистят душите и телата си за почтено посрещане на Възкресение Христово.
В Църквата няма нищо инцидентно, а всичко е подредено и обвързвано с живота на Небесния Владика Христос. На земята той също е постил 40 дни в пустинята, с цел да устои на изкушенията на дявола и да се приготви за среща със своя народ, пред който ще се открие като негов Бог. И Моисей преди него е постил 40 дни, с цел да получи рафиниран скрижала с десетте Божи заповеди. Като най-строг постник е прочут свети и Иоан Кръстител.
Великият пост има мисионерска задача. В първите епохи на християнството нямало строги дати и всеки постел посвоему, когато и колкото желал. Протодякон Кураев написа, че християните са постили единствено през Страстната седмица. А тези 40 дни първоначално са постили не християните, а езичниците, които желали да одобряват кръщение. Това е подготовката, през която човек се обръща към своята душа, с цел да я пречисти с пост и молебствия. Едва след XII в. се утвърждават четирите поста - Великденският, Петровият, Богородичният и Рождественският обгръщат четирите годишни времена. Ако към тях се прибавят и еднодневните, то постните дни стигат до 200 в православния годишен календар.
В 40-дневния пост е закодиран и различен смисъл - да дариш една десета част от дните си в годината на Господ. Още в Стария завет Господ заповядал на синовете Израилеви всяка година да дават десятък от всичко, което придобивали, с цел да получат Неговото благословение. По този образец светите апостоли дефинират времетраенето на Великия и на Рождественския пост да бъде така наречен св. Четиридесетница. Като се изключат от нея неделите, остават 36 дни, т.е. една десета от годината хората посвещават на Бог. И на себе си, тъй като очистват насъбраните през годината грехове и получават благословение на делата си.
Великият пост е време за усърдна молитва и смирение на всеки християнин, с цел да измоли амнистия за греховете си от Бога. Той припомня за 40-дневното недояждане на Христос в пустинята. През това време Иисус съумява да се пребори с изкушенията на лукавия, да приготви поучителните си слова, да се приготви и за срещата си със своя народ и да се открие пред хората като техен Бог. Затова в светата Четиридесетница е синтезиран животът му след кръщаването в Йордан - пътят от пустинята към Голгота през Страстната седмица и от Кръста до Възкресението.
Православието не е извънредно в строгостта на поста и освобождава децата, болните, възрастните, бременните. Два пъти през дългия интервал на поста се позволява тялото да се поддържа с ястие на риба - на Благовещение - 25 март, и на Цветница. В събота и неделя, както и в празнични дни може да се готви и яде с олио. Тогава се позволява да се пие и вино.
Думата “пост ” в славянския език, а и в латинския има двоен смисъл - пост по време на самоограничение и пост като място, което караулът или дежурният боец пази.
Но в действителност смисъла е едно и също - пост, това е времето, когато душата е длъжна да застане на стража, когато християнинът си спомня, че е боец.. Постът е необикновен интервал, през който човек се изправя като страж на духовната си периодичност, като пазач на духа, който не позволява влизането на злото. Затова Великият пост е пост с основни букви, написа протодякон Андрей Кураев.
Църквата ни припомня по време на Великия пост, че индивидът е заложник - на материалното, на движимостите, бизнеса, на обилната храна, на плътското. Е, време е през тези 40 дни до Великден да се преборим с нашите пристрастености и нашите грехове. Да се запитаме кой съм аз, къде съм, по какъв начин пребивавам и в името на какво?
Постът черно на бяло е вписан първо в Типикон - книгата с богослужебния правилник на православната черква. А в православието всеки ден е някакъв празник. Освен това всяка неделя има своя символика - всяка една ни доближава или отдалечава от Пасхата, от Възкресението, което е в центъра на православния живот.
В православието постите се разделят на седмични и многодневни. Седмичните са всяка сряда - за спомняне предаването на Иисуса Христа на премеждия, и всеки петък - за спомен на самите Му премеждия и гибел.
Великият пост е най-строгият от всички. Нарича се още Четиридесетница и е отдаден на последните дни от земния живот на Господа, на неговите премеждия, гибел и заравяне. Идеята е посредством него християните да пречистят душите и телата си за почтено посрещане на Възкресение Христово.
В Църквата няма нищо инцидентно, а всичко е подредено и обвързвано с живота на Небесния Владика Христос. На земята той също е постил 40 дни в пустинята, с цел да устои на изкушенията на дявола и да се приготви за среща със своя народ, пред който ще се открие като негов Бог. И Моисей преди него е постил 40 дни, с цел да получи рафиниран скрижала с десетте Божи заповеди. Като най-строг постник е прочут свети и Иоан Кръстител.
Великият пост има мисионерска задача. В първите епохи на християнството нямало строги дати и всеки постел посвоему, когато и колкото желал. Протодякон Кураев написа, че християните са постили единствено през Страстната седмица. А тези 40 дни първоначално са постили не християните, а езичниците, които желали да одобряват кръщение. Това е подготовката, през която човек се обръща към своята душа, с цел да я пречисти с пост и молебствия. Едва след XII в. се утвърждават четирите поста - Великденският, Петровият, Богородичният и Рождественският обгръщат четирите годишни времена. Ако към тях се прибавят и еднодневните, то постните дни стигат до 200 в православния годишен календар.
В 40-дневния пост е закодиран и различен смисъл - да дариш една десета част от дните си в годината на Господ. Още в Стария завет Господ заповядал на синовете Израилеви всяка година да дават десятък от всичко, което придобивали, с цел да получат Неговото благословение. По този образец светите апостоли дефинират времетраенето на Великия и на Рождественския пост да бъде така наречен св. Четиридесетница. Като се изключат от нея неделите, остават 36 дни, т.е. една десета от годината хората посвещават на Бог. И на себе си, тъй като очистват насъбраните през годината грехове и получават благословение на делата си.
Великият пост е време за усърдна молитва и смирение на всеки християнин, с цел да измоли амнистия за греховете си от Бога. Той припомня за 40-дневното недояждане на Христос в пустинята. През това време Иисус съумява да се пребори с изкушенията на лукавия, да приготви поучителните си слова, да се приготви и за срещата си със своя народ и да се открие пред хората като техен Бог. Затова в светата Четиридесетница е синтезиран животът му след кръщаването в Йордан - пътят от пустинята към Голгота през Страстната седмица и от Кръста до Възкресението.
Православието не е извънредно в строгостта на поста и освобождава децата, болните, възрастните, бременните. Два пъти през дългия интервал на поста се позволява тялото да се поддържа с ястие на риба - на Благовещение - 25 март, и на Цветница. В събота и неделя, както и в празнични дни може да се готви и яде с олио. Тогава се позволява да се пие и вино.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ