Проф. Димитър Димитров: Тенденцията на недофинансиране в университетите продължава, това създава затруднения
От десетина години, дори малко повече, дотацията на един студент беше понижена от 960 лева, не мога да си спомня тъкмо левчетата, само че беше изменена на 690 и няколко лв.. Това е от 2011 година, когато стартира тогава финансовата рецесия. И оттогава тази дотация не е променяна. Това сподели за аудиокаста " Това е България " на " Фокус " ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров.
" Миналата година се промени със 7 лв. и стана 700 лева, нещо такова. Тоест, дълго време тази наклонност на недофинансиране продължава. Но в този момент, когато имахме няколко години с двуцифрена инфлация, с изменени цени на ресурсите, които една бюджетна организация не може да реагира толкоз бързо, при контролирани такси, при контролирани бюджети, контролиран броя на приема на студенти, това несъмнено основава усложнения. Принципът долу-горе множеството хора си го показват по този начин, когато студентът се запише във вашия университет държавна поръчка, по избран от страната ред, с него идва и дотацията, която получава съответният университет. Това до някъде работи, до някакво време, защото до преди години имаше задоволително брой кандидат-студенти и университетите запълваха потенциала си ", сподели още той.
" Когато обаче няма задоволително към този момент кандидат-студенти, и то не приказвам въобще за кандидат-студенти, ами за грамотни, умни, окуражени кандидат-студенти, които да влязат в този университет, тогава поражда проблем. Аз се чудех за някакъв подобен по-опростен образец, който да дам. Но в случай че един университет може да образова 10 000 студента, има подобаващ сграден фонд и преподавателски състав, и всичко към него, а в действителност образова, записали са се в него 5000 студента, този университет към този момент има проблем. Той би трябвало да си поддържа сградния фонд, не може да освободи толкоз елементарно преподаватели и чиновници, тъй като не се знае какво ще стане идната година. И от там стартират проблемите на разнообразни места. Все отново, с цел да се реагира на обстановката, която отново споделям, продължава към този момент 12-13 години, а и преди не сме били чак толкоз в цветущо положение. Правителството на няколко пъти, разнообразни държавни управления, това стартира още, когато Красимир Вълчев беше министър, на няколко пъти одобряваха едни постановления за най-малък размер на началната заплата, с която започва асистента във висшите учебни заведения. И надлежно известна сума за поддържане на университетите, по този начин, че те да могат да си разрешат тези минимални заплати. Това стана през 2020 година, по-късно се повтори 2021, 2022, 2023 година, с обособени постановления се прибавя нещо към заплатата на преподавателите. И то единствено на преподавателите, не приказваме за администрацията на университета или за техническия личен състав на университетите. Което стартира много да ерозира и да трансформира правилото “Парите следват студента ", посочи ректорът.
" Във всеки бюджет започнаха да се появяват обособени редове за отплата на предходната година, пък за идната година, пък за по-следващата година. И малко стана комплицирано да се следи какво получават университетите, и какво би трябвало да дават за заплати. Като отново желая да повторя, че такива пари за нарастване на заплатите на администрацията, няколко години не са планувани в бюджета. Това става за сметка на личните доходи на университетите от задгранични студенти, от наеми, от платено образование, или от някакви икономии, които вероятно биха създали. Така че това стартира да основава много проблеми в българските университети. Като добавите и това, че междинната работна заплата се усилва, минималната работна заплата се усилва, а нямаме обезщетения за сходен растеж на минималната заплата, посредством бюджета. Като прибавим и неизбежното съпоставяне с други браншове в страната, има известно напрежение, за какво е такова отношението към висшето обучение в България ", безапелационен бе той.
Цоня СЪБЧЕВА
" Миналата година се промени със 7 лв. и стана 700 лева, нещо такова. Тоест, дълго време тази наклонност на недофинансиране продължава. Но в този момент, когато имахме няколко години с двуцифрена инфлация, с изменени цени на ресурсите, които една бюджетна организация не може да реагира толкоз бързо, при контролирани такси, при контролирани бюджети, контролиран броя на приема на студенти, това несъмнено основава усложнения. Принципът долу-горе множеството хора си го показват по този начин, когато студентът се запише във вашия университет държавна поръчка, по избран от страната ред, с него идва и дотацията, която получава съответният университет. Това до някъде работи, до някакво време, защото до преди години имаше задоволително брой кандидат-студенти и университетите запълваха потенциала си ", сподели още той.
" Когато обаче няма задоволително към този момент кандидат-студенти, и то не приказвам въобще за кандидат-студенти, ами за грамотни, умни, окуражени кандидат-студенти, които да влязат в този университет, тогава поражда проблем. Аз се чудех за някакъв подобен по-опростен образец, който да дам. Но в случай че един университет може да образова 10 000 студента, има подобаващ сграден фонд и преподавателски състав, и всичко към него, а в действителност образова, записали са се в него 5000 студента, този университет към този момент има проблем. Той би трябвало да си поддържа сградния фонд, не може да освободи толкоз елементарно преподаватели и чиновници, тъй като не се знае какво ще стане идната година. И от там стартират проблемите на разнообразни места. Все отново, с цел да се реагира на обстановката, която отново споделям, продължава към този момент 12-13 години, а и преди не сме били чак толкоз в цветущо положение. Правителството на няколко пъти, разнообразни държавни управления, това стартира още, когато Красимир Вълчев беше министър, на няколко пъти одобряваха едни постановления за най-малък размер на началната заплата, с която започва асистента във висшите учебни заведения. И надлежно известна сума за поддържане на университетите, по този начин, че те да могат да си разрешат тези минимални заплати. Това стана през 2020 година, по-късно се повтори 2021, 2022, 2023 година, с обособени постановления се прибавя нещо към заплатата на преподавателите. И то единствено на преподавателите, не приказваме за администрацията на университета или за техническия личен състав на университетите. Което стартира много да ерозира и да трансформира правилото “Парите следват студента ", посочи ректорът.
" Във всеки бюджет започнаха да се появяват обособени редове за отплата на предходната година, пък за идната година, пък за по-следващата година. И малко стана комплицирано да се следи какво получават университетите, и какво би трябвало да дават за заплати. Като отново желая да повторя, че такива пари за нарастване на заплатите на администрацията, няколко години не са планувани в бюджета. Това става за сметка на личните доходи на университетите от задгранични студенти, от наеми, от платено образование, или от някакви икономии, които вероятно биха създали. Така че това стартира да основава много проблеми в българските университети. Като добавите и това, че междинната работна заплата се усилва, минималната работна заплата се усилва, а нямаме обезщетения за сходен растеж на минималната заплата, посредством бюджета. Като прибавим и неизбежното съпоставяне с други браншове в страната, има известно напрежение, за какво е такова отношението към висшето обучение в България ", безапелационен бе той.
Цоня СЪБЧЕВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ