На къде се е запътила България?
От десетилетия - може би и напълно съзнателно - политическият дневен ред степенува като по-належащо все нещо друго. Най-централният въпрос за съжителството ни като народ обаче остава неуточнен. Бива по-скоро табуизиран, замитан и държан надалеч от публичния спор. Въпросът, който всеки български жител, респектиращ " публичния контракт ", си задава: чия е България през днешния ден? На всички по равно или на малко на брой определени? Не чия е по конституция, а в реалност. Кой има опция да наложи интереса си? Да си обезпечава публичен запас? Kой в същото време е жертван да слугува - да съществува в дейно малоправие?
Повеждайки митинга против похитената страна, президентът Радев заприказва за правдивост и равнопоставеност в отношението на страната към жителите. Или по-точно за липса на правдивост и равнопоставеност. Заговори за нерегламентирано облагодетелстване на доближени до властта посредством отвличане на публичен запас. Намекна, че генезисът на новите капиталисти нерядко е захранван с корупция - или, в прав текст, с кражба от страната. А тъй като страната не е нищо друго с изключение на всички нас, живеещите тук, окрадените сме всички ние. Всички държавни управления след рухването на тоталитарната власт през 1989 година имат виновност. През последните 12 години обаче - по време на ръководството на вожда от Банкя, нещата напълно излязоха от надзор. До такава степен излязоха от надзор, че значително българи дефинитивно се обезсърчиха. Спряха да имат вяра, че изобщо има смисъл от съзнателни бизнес начинания. Или не стартираха етично издържани бизнес инициативи. Или доста скоро опасенията им биваха доказани, виждайки по какъв начин корумпираната администрация се трансформира за тях в улица без излаз. Успех нормално жънеха посредствените, само че корупционно движимости. Състоянието на страната демонстрира какво значи това. Анализаторите заговориха за неофеодализъм. Чуждите вложители за кретенизъм. Индексът на " Трансперънси интернешънъл " за 2021 и този път демонстрира, че България е най-корумпирана в Европейски Съюз. Именно заради това и най-бедна.
Смисълът на свободната пазарна стопанска система е пазарът да излъчи буржоазен хайлайф съгласно заслуги към обществото - съгласно принос за облекчаване на потребителските потребности. Теорията на цивилизования капитализъм изисква капиталистическият хайлайф да е потвърдил качества и стойност в условия на свободна конкуренция. Да се е потвърдил като предявител на богатства пред потребителя, който е и гласоподавател. На страната в тази доктрина е отредена само ролята да подсигурява равнопоставеност, свободна конкуренция и правораздаване. От нея се чака и нещо, което след четири десетилетия неолиберализъм става все по-важно: да поправя етично неприемливи диспропорции в разпределението на приходите. У нас корупцията изроди генезиса на висшата каста. До огромна степен не разреши новата капиталистическа класа да бъде селектирана на пазарен принцип. Не разреши да бъде одобрена съгласно социална заслуга. Надделяха не най-хубавите, а най-вещите в корупция. Олигарсите са единствено фрапантен прегледен образец. Президентът Радев не без съображение назова ръководството на страната, облагодетелстващо този произход, мафия. Служебните държавни управления извадиха доказателства, че е прав.
Призивите на президента за равнопоставеност и правдивост сътвориха очакване, че правилото на държавно ръководство може и да се промени. Че най-накрая ще се върви към условия, в които огромното честно болшинство невъзпрепятствано ще стартира да реализира концепциите и гениите си. Тази вяра докара на власт държавното управление на Кирил Петков. То дава обещание да пресече корупцията - резултати следва да забележим. Обеща да изсветли работата на държавната администрация - най-много възлагането на публични поръчки, тъй че погазването на закони и нравственос да бъде затруднено, като стане очевидно за всеки. Така че обществото да влезе в полагащата му се контролна функционалност. И тук ще следим за резултати. Новото държавно управление обаче не споделя задоволително ясно, има намерение ли и по какъв начин ще върне на обществото откраднатите от страната десетки милиарди - резултатите на КПКОНПИ са насмешка с всички нас. Тези милиарди, които липсват на България, с цел да догони в развиването си най-малко някогашните социалистически страни, членки на Европейски Съюз. С тях преди 30 година имахме еднакъв старт. Новото държавно управление не взима отношение и по казуса с израждането на актуалния капитализъм, без чиято промяна надали в миналото ще има равнопоставеност на жителите във властта, както и пълноценната народна власт, за която приказва президента Румен Радев. Повлечено от неолибералната инерция на времето, държавното управление на Кирил Петков като че ли не регистрира систематичните изкривявания, заложени в самия неолиберален модел. Не регистрира обществения дисбаланс в натрупването на власт и благосъстояние, забележим освен у нас, а по целия свят. У нас несъответствието е просто най-стряскащ - България с изключение на най-корумпирана е и страната в Европейски Съюз с най-големи разлики в приходите. Докато това е по този начин, масата на популацията ще продължи да бъде изключена от действително въздействие във властта. Това пък от своя страна в допълнение ще задълбочава разликата в приходите. Рано или късно неолибералният обаян кръг, в който съществуваме, ще ерозира обществения мир. А може ли някой да планува следствията? Отново ли ни предстоят фашисоидните турболенции от 20-те до 40-те години на предишния век? Или - не дай си боже, нов 9.IX.?
Ето единствено един образец за израждането на неолибералния капитализъм. Създадената в английския град Оксфорд интернационална организация Oxfam се е посветила на битката против бедността по света. Наскоро тя оповести статистическите си изводи за 2021 година По време на пандемията - след март 2020 година - благосъстоянието на десетте най-богати поданици на планетата се е нараснало повече от два пъти. Същевременно неналичието на средства при най-бедните е причинявала гибелта на 21.000 души на ден. Изпълнителният шеф на Oxfam Дхананджаян Срискандараджа разяснява: " Това, което се случва тази година, надминава всичко, което сме виждали до момента. Почти всеки ден по време на пандемията някой е ставал милиардер, а финансовото положение на 99% от международното население се е влошавало заради локдауни, стесняване на интернационалната търговия, ограничение на туризма. В резултат от това, още 160 милиона души са изпаднали в последна беднотия. "
Учудващо ли е тогава, че доверието в (капиталистическите) демокрации понижава? The Edelman Trust Barometer, който от 20 години изследва доверието на жителите в техните държавни управления, медии, бизнес и неправителствени организации, демонстрира през последните години тревожни резултати. " Наистина следим срив на доверието в демокрациите ", разяснява Ричард Едълмен резултатите от допитването на организацията си Едълмен комюникейшънс груп. В интервала 1-24.11.2021 година тя се е допитала до 36.000 респонденти в 28 страни. Същевременно открива, че доверието на жителите в институциите на автократично ръководени общества - изключително в Китай - се повишава... Претърпелите максимален срив в публичното доверие страни са все одобрени демокрации. Все такива, които до преди 10-15 години служеха за образец. Най-голям е спадът в Германия, следвана от Австралия, Холандия, Южна Корея и Съединени американски щати. Кризата на доверието в демокрацията се дължи значително на " загубата на обществена правдивост (social fairness) ". А тя е последица от неолиберализма. След като демокрацията като управнически модел на западната цивилизация губи главните си преимущества пред автокрациите - по-добра гаранция на цивилен свободи и по-висока обществена правдивост, значи е време съществено да се замислим. Преди да е станало късно...
Нека забележим в този момент какво мисли доайенът в рецензията на неолибералния капитализъм Ноам Чомски. Бидейки на достолепната възраст от 93 години, професорът от MIT има едно неоспоримо преимущество. Лично е следил и преживявал развиването на западния капитализъм от 30-те години на предишния век до наши дни. През 1979 година New York Times назова Чомски " най-влиятелния жив интелектуалец ". Немалко персони по света смятат, че това е годно и до през днешния ден. През 1992 година показателят Arts and Humanities Citation Index разгласи, че в интервала от 1980 година до 1992 година Чомски е най-цитираният всред живите хора на планетата. След като през 50-те години на предишния век прави гражданска война в лингвистиката, от 60-те насам той е и политически деятел. Един от най-задълбочените критици както на американската външна, по този начин и на американската вътрешна политика. Една от главните цели на активността му като политически деятел е освобождение на личността от икономическо подтисничество и взаимозависимост. " От 40 години ", споделя Чомски в скорошно изявление, " неолиберализмът пази най-вече ползите на свръхбогатите и огромните корпорации. "
Във връзка с медийно напомпаната коронавирус пандемия, която в допълнение задуши правата и свободите, забавен е и създаденият от него в съдействие с Едуард Хърман " Пропаганден модел ". Той демонстрира, по какъв начин масмедиите в Съединени американски щати формулират новините си по този начин, че мълчешком ползите на висшата класа и поддържащата я власт да са постоянно предпазени. У нас като страна с ниска степен на медийна независимост и медийна обективност, си заслужава по-отблизо да се срещнем с " Пропагандния модел " на Чомски. Той е следващ признак за изродяване на демокрацията в условия на неолиберален капитализъм, за прогресивно увеличение на несъответствието във властта в интерес на богатите. Моделът демонстрира по какъв начин се манипулира публичното мнение във официално демократични общества. Как на обществеността се основава усещане, че съществува публичен консенсус, въз основата на който се вземат стопански, обществени и политически решения. Всъщност внушението за консенсус разрешава да бъдат налагани ползите на икономическия и политическия елити.
Запитан по какъв начин може да бъде реформиран модерният капитализъм, тъй че стремежът за облага да не унищожава индивида и света, Чомски дава отговор: " Миналото ни дава задоволително образци. Нека се върнем към времето на моето детство, към 30-те години на предишния век. Това беше времето на Голямата меланхолия - тежка икономическа рецесия, предизвикала беднотия по-голяма даже от днешната.... Имаше обаче чувство за вяра. През 20-те години работническото придвижване (в Съединени американски щати, б. а.) бе разгромено, само че започваше възобновяване му. Профсъюзите укрепнаха. Появиха се нови партии. В края на 30-те в Съединени американски щати към този момент се бе наложила социалдемокрацията, която след Втората Световна война се популяризира и в Европа. До 60-те години капитализмът изживя Златна епоха, която се отличаваше с огромен и заслужено разпределен стопански растеж. " И продължава: " Трябва да се върнем към здравословния и редовен модел на държавно следен капитализъм. Това обаче ще е единствено началото. Зад нас ще останат 40 години на гневна класова битка, което в действителност е неолиберализмът. Той е гаранция, че доста богатите и огромните предприятия безусловно имат опция да наложат на обществото ползите си. "
Когато му обръщат внимание, че Германия да вземем за пример е представяна като демократично общество, в което няма класова битка, а възможностите за триумф се допуска, че са равни за всички, Чомски дава отговор: " Съветвам ви да отворите очите си. Има една тъкмо избрана класа, която доста добре знае, че има съсловия. Тази класа се възползва от всички средства, с цел да отбрани ползите си. Това не е нещо ново. Можем да забележим, че даже Адам Смит (важен теоретик на капитализма, б. а.) още през 1767 година е следил същото. Аналогично описанието можеше да бъде направено и през днешния ден. Властелините на човечеството съгласно него тогава са британските търговци и фабриканти. Те постоянно са се старали да имат задоволително въздействие върху държавното управление, с цел да пази то ползите им, без значение какъв брой зле ощетява това останалите. Това е класова битка. "
Осъзнавам, че терминът " класова битка " у нас и в други някогашни социалистически страни е до известна степен злепоставен заради пропагандистката му (зло)употреба по времето на тоталитаризма до 1989 година Не бива обаче остарели предубеждения да замъгляват разсъдъка през днешния ден. Нужно е здравомислещ взор към неолибералната проблематика. В Западния свят там, където комунистически режими не е имало, терминът " класова битка " е запазил неутралното си социо-икономическо значение. Ако у нас той нервира слуха на възрастното потомство, можем да го сменяем със синоним. За младите " класова битка " по този начин или другояче към този момент няма конотации от предходния строй. Както на Запад, терминът просто неутрално разказва структурата на обществените несъгласия в капиталистическото общество.
Стряскаща е прогнозата на Чомски: " Ако сегашният неолиберален тренд продължи, на американската народна власт следва неприличен провал. " Всъщност и водачите на световните концерни от дълго време са наясно. В " Доклада за световните опасности през 2022 година " на Световния стопански конгрес, оповестен единствено преди две седмици, те показват общественото неравноправие като един от главните опасности в международен мащаб.
Нашумелите през последните години проучвания на французина Томас Пикети, който е професор в елитния университет École des hautes études en sciences sociales, удостоверяват разбора на Чомски. При това без двамата да имат нещо общо. Пикети ревизира големи масиви от статистически данни от 19 в. до през днешния ден. Това което открива е следното. В годините след Втората Световна война доста хора в капиталистическите общества реализират високо богатство. Високи налози подсигуряват заслужено преразпределение на богатства от богатите към по-бедните. С настъпването на неолиберализма и глобализацията обаче се намаляват както данъчните ставки, по този начин и делът, който наетите получават от брутния вътрешен артикул. Отново се появява голямо неравенството, съпоставимо с това от преди 100 години. Пикети приканва за преразпределение на Брутният вътрешен продукт от горната страна надолу и по-високи налози за капиталистите.
До тук разгледах единствено материалните провали от неолиберализма за необятните прослойки на популацията. Неолибералният капитализъм промени обаче и ценностната система. Заличи идеалите и общите дела. Предизвика свръхиндивидуализъм и свръхегоизъм. Тласна към осамотяване. Всеки е предназначен да се осъзнае като самостойна, самотна единица и да поведе битка за оцеляване против всички останали. Разбираемо етиката и респектът един към различен губят значение, както и готовността за взаимопомощ. Въобще чувството за принадлежност към общественост чезне. Взаимовръзките в общността се разпадат.
Дали държавното управление на Кирил Петков ще дръзне да сложи за полемика въпроса чия действително е България през днешния ден? Дали ще успее да стане министър-председател на всички българи? Дали в действителност ще прекъсне гигантското плячкосване на страната, провокирано от корупция? Дали ще осъзнае и противостои и на неолибералните провали за обществото? Или ще продължим да се залъгваме с " велики " достижения, нови вложения и невъобразим прогрес, до момента в който нацията ни чезне? Докато демографската злополука я лишава от бъдеще? Много скоро няма да има кой да работи на капиталистите, няма да има кой да заплаща налози, кой да заплаща за пенсии и т. н. За 30 година сме изгубили близо 30% от българското население. Липсва обединителната национална идея, която още веднъж да ни накара да се почувстваме обединен народ, да върне очакванията, да въодушеви за основаване на бъдеще.
Повеждайки митинга против похитената страна, президентът Радев заприказва за правдивост и равнопоставеност в отношението на страната към жителите. Или по-точно за липса на правдивост и равнопоставеност. Заговори за нерегламентирано облагодетелстване на доближени до властта посредством отвличане на публичен запас. Намекна, че генезисът на новите капиталисти нерядко е захранван с корупция - или, в прав текст, с кражба от страната. А тъй като страната не е нищо друго с изключение на всички нас, живеещите тук, окрадените сме всички ние. Всички държавни управления след рухването на тоталитарната власт през 1989 година имат виновност. През последните 12 години обаче - по време на ръководството на вожда от Банкя, нещата напълно излязоха от надзор. До такава степен излязоха от надзор, че значително българи дефинитивно се обезсърчиха. Спряха да имат вяра, че изобщо има смисъл от съзнателни бизнес начинания. Или не стартираха етично издържани бизнес инициативи. Или доста скоро опасенията им биваха доказани, виждайки по какъв начин корумпираната администрация се трансформира за тях в улица без излаз. Успех нормално жънеха посредствените, само че корупционно движимости. Състоянието на страната демонстрира какво значи това. Анализаторите заговориха за неофеодализъм. Чуждите вложители за кретенизъм. Индексът на " Трансперънси интернешънъл " за 2021 и този път демонстрира, че България е най-корумпирана в Европейски Съюз. Именно заради това и най-бедна.
Смисълът на свободната пазарна стопанска система е пазарът да излъчи буржоазен хайлайф съгласно заслуги към обществото - съгласно принос за облекчаване на потребителските потребности. Теорията на цивилизования капитализъм изисква капиталистическият хайлайф да е потвърдил качества и стойност в условия на свободна конкуренция. Да се е потвърдил като предявител на богатства пред потребителя, който е и гласоподавател. На страната в тази доктрина е отредена само ролята да подсигурява равнопоставеност, свободна конкуренция и правораздаване. От нея се чака и нещо, което след четири десетилетия неолиберализъм става все по-важно: да поправя етично неприемливи диспропорции в разпределението на приходите. У нас корупцията изроди генезиса на висшата каста. До огромна степен не разреши новата капиталистическа класа да бъде селектирана на пазарен принцип. Не разреши да бъде одобрена съгласно социална заслуга. Надделяха не най-хубавите, а най-вещите в корупция. Олигарсите са единствено фрапантен прегледен образец. Президентът Радев не без съображение назова ръководството на страната, облагодетелстващо този произход, мафия. Служебните държавни управления извадиха доказателства, че е прав.
Призивите на президента за равнопоставеност и правдивост сътвориха очакване, че правилото на държавно ръководство може и да се промени. Че най-накрая ще се върви към условия, в които огромното честно болшинство невъзпрепятствано ще стартира да реализира концепциите и гениите си. Тази вяра докара на власт държавното управление на Кирил Петков. То дава обещание да пресече корупцията - резултати следва да забележим. Обеща да изсветли работата на държавната администрация - най-много възлагането на публични поръчки, тъй че погазването на закони и нравственос да бъде затруднено, като стане очевидно за всеки. Така че обществото да влезе в полагащата му се контролна функционалност. И тук ще следим за резултати. Новото държавно управление обаче не споделя задоволително ясно, има намерение ли и по какъв начин ще върне на обществото откраднатите от страната десетки милиарди - резултатите на КПКОНПИ са насмешка с всички нас. Тези милиарди, които липсват на България, с цел да догони в развиването си най-малко някогашните социалистически страни, членки на Европейски Съюз. С тях преди 30 година имахме еднакъв старт. Новото държавно управление не взима отношение и по казуса с израждането на актуалния капитализъм, без чиято промяна надали в миналото ще има равнопоставеност на жителите във властта, както и пълноценната народна власт, за която приказва президента Румен Радев. Повлечено от неолибералната инерция на времето, държавното управление на Кирил Петков като че ли не регистрира систематичните изкривявания, заложени в самия неолиберален модел. Не регистрира обществения дисбаланс в натрупването на власт и благосъстояние, забележим освен у нас, а по целия свят. У нас несъответствието е просто най-стряскащ - България с изключение на най-корумпирана е и страната в Европейски Съюз с най-големи разлики в приходите. Докато това е по този начин, масата на популацията ще продължи да бъде изключена от действително въздействие във властта. Това пък от своя страна в допълнение ще задълбочава разликата в приходите. Рано или късно неолибералният обаян кръг, в който съществуваме, ще ерозира обществения мир. А може ли някой да планува следствията? Отново ли ни предстоят фашисоидните турболенции от 20-те до 40-те години на предишния век? Или - не дай си боже, нов 9.IX.?
Ето единствено един образец за израждането на неолибералния капитализъм. Създадената в английския град Оксфорд интернационална организация Oxfam се е посветила на битката против бедността по света. Наскоро тя оповести статистическите си изводи за 2021 година По време на пандемията - след март 2020 година - благосъстоянието на десетте най-богати поданици на планетата се е нараснало повече от два пъти. Същевременно неналичието на средства при най-бедните е причинявала гибелта на 21.000 души на ден. Изпълнителният шеф на Oxfam Дхананджаян Срискандараджа разяснява: " Това, което се случва тази година, надминава всичко, което сме виждали до момента. Почти всеки ден по време на пандемията някой е ставал милиардер, а финансовото положение на 99% от международното население се е влошавало заради локдауни, стесняване на интернационалната търговия, ограничение на туризма. В резултат от това, още 160 милиона души са изпаднали в последна беднотия. "
Учудващо ли е тогава, че доверието в (капиталистическите) демокрации понижава? The Edelman Trust Barometer, който от 20 години изследва доверието на жителите в техните държавни управления, медии, бизнес и неправителствени организации, демонстрира през последните години тревожни резултати. " Наистина следим срив на доверието в демокрациите ", разяснява Ричард Едълмен резултатите от допитването на организацията си Едълмен комюникейшънс груп. В интервала 1-24.11.2021 година тя се е допитала до 36.000 респонденти в 28 страни. Същевременно открива, че доверието на жителите в институциите на автократично ръководени общества - изключително в Китай - се повишава... Претърпелите максимален срив в публичното доверие страни са все одобрени демокрации. Все такива, които до преди 10-15 години служеха за образец. Най-голям е спадът в Германия, следвана от Австралия, Холандия, Южна Корея и Съединени американски щати. Кризата на доверието в демокрацията се дължи значително на " загубата на обществена правдивост (social fairness) ". А тя е последица от неолиберализма. След като демокрацията като управнически модел на западната цивилизация губи главните си преимущества пред автокрациите - по-добра гаранция на цивилен свободи и по-висока обществена правдивост, значи е време съществено да се замислим. Преди да е станало късно...
Нека забележим в този момент какво мисли доайенът в рецензията на неолибералния капитализъм Ноам Чомски. Бидейки на достолепната възраст от 93 години, професорът от MIT има едно неоспоримо преимущество. Лично е следил и преживявал развиването на западния капитализъм от 30-те години на предишния век до наши дни. През 1979 година New York Times назова Чомски " най-влиятелния жив интелектуалец ". Немалко персони по света смятат, че това е годно и до през днешния ден. През 1992 година показателят Arts and Humanities Citation Index разгласи, че в интервала от 1980 година до 1992 година Чомски е най-цитираният всред живите хора на планетата. След като през 50-те години на предишния век прави гражданска война в лингвистиката, от 60-те насам той е и политически деятел. Един от най-задълбочените критици както на американската външна, по този начин и на американската вътрешна политика. Една от главните цели на активността му като политически деятел е освобождение на личността от икономическо подтисничество и взаимозависимост. " От 40 години ", споделя Чомски в скорошно изявление, " неолиберализмът пази най-вече ползите на свръхбогатите и огромните корпорации. "
Във връзка с медийно напомпаната коронавирус пандемия, която в допълнение задуши правата и свободите, забавен е и създаденият от него в съдействие с Едуард Хърман " Пропаганден модел ". Той демонстрира, по какъв начин масмедиите в Съединени американски щати формулират новините си по този начин, че мълчешком ползите на висшата класа и поддържащата я власт да са постоянно предпазени. У нас като страна с ниска степен на медийна независимост и медийна обективност, си заслужава по-отблизо да се срещнем с " Пропагандния модел " на Чомски. Той е следващ признак за изродяване на демокрацията в условия на неолиберален капитализъм, за прогресивно увеличение на несъответствието във властта в интерес на богатите. Моделът демонстрира по какъв начин се манипулира публичното мнение във официално демократични общества. Как на обществеността се основава усещане, че съществува публичен консенсус, въз основата на който се вземат стопански, обществени и политически решения. Всъщност внушението за консенсус разрешава да бъдат налагани ползите на икономическия и политическия елити.
Запитан по какъв начин може да бъде реформиран модерният капитализъм, тъй че стремежът за облага да не унищожава индивида и света, Чомски дава отговор: " Миналото ни дава задоволително образци. Нека се върнем към времето на моето детство, към 30-те години на предишния век. Това беше времето на Голямата меланхолия - тежка икономическа рецесия, предизвикала беднотия по-голяма даже от днешната.... Имаше обаче чувство за вяра. През 20-те години работническото придвижване (в Съединени американски щати, б. а.) бе разгромено, само че започваше възобновяване му. Профсъюзите укрепнаха. Появиха се нови партии. В края на 30-те в Съединени американски щати към този момент се бе наложила социалдемокрацията, която след Втората Световна война се популяризира и в Европа. До 60-те години капитализмът изживя Златна епоха, която се отличаваше с огромен и заслужено разпределен стопански растеж. " И продължава: " Трябва да се върнем към здравословния и редовен модел на държавно следен капитализъм. Това обаче ще е единствено началото. Зад нас ще останат 40 години на гневна класова битка, което в действителност е неолиберализмът. Той е гаранция, че доста богатите и огромните предприятия безусловно имат опция да наложат на обществото ползите си. "
Когато му обръщат внимание, че Германия да вземем за пример е представяна като демократично общество, в което няма класова битка, а възможностите за триумф се допуска, че са равни за всички, Чомски дава отговор: " Съветвам ви да отворите очите си. Има една тъкмо избрана класа, която доста добре знае, че има съсловия. Тази класа се възползва от всички средства, с цел да отбрани ползите си. Това не е нещо ново. Можем да забележим, че даже Адам Смит (важен теоретик на капитализма, б. а.) още през 1767 година е следил същото. Аналогично описанието можеше да бъде направено и през днешния ден. Властелините на човечеството съгласно него тогава са британските търговци и фабриканти. Те постоянно са се старали да имат задоволително въздействие върху държавното управление, с цел да пази то ползите им, без значение какъв брой зле ощетява това останалите. Това е класова битка. "
Осъзнавам, че терминът " класова битка " у нас и в други някогашни социалистически страни е до известна степен злепоставен заради пропагандистката му (зло)употреба по времето на тоталитаризма до 1989 година Не бива обаче остарели предубеждения да замъгляват разсъдъка през днешния ден. Нужно е здравомислещ взор към неолибералната проблематика. В Западния свят там, където комунистически режими не е имало, терминът " класова битка " е запазил неутралното си социо-икономическо значение. Ако у нас той нервира слуха на възрастното потомство, можем да го сменяем със синоним. За младите " класова битка " по този начин или другояче към този момент няма конотации от предходния строй. Както на Запад, терминът просто неутрално разказва структурата на обществените несъгласия в капиталистическото общество.
Стряскаща е прогнозата на Чомски: " Ако сегашният неолиберален тренд продължи, на американската народна власт следва неприличен провал. " Всъщност и водачите на световните концерни от дълго време са наясно. В " Доклада за световните опасности през 2022 година " на Световния стопански конгрес, оповестен единствено преди две седмици, те показват общественото неравноправие като един от главните опасности в международен мащаб.
Нашумелите през последните години проучвания на французина Томас Пикети, който е професор в елитния университет École des hautes études en sciences sociales, удостоверяват разбора на Чомски. При това без двамата да имат нещо общо. Пикети ревизира големи масиви от статистически данни от 19 в. до през днешния ден. Това което открива е следното. В годините след Втората Световна война доста хора в капиталистическите общества реализират високо богатство. Високи налози подсигуряват заслужено преразпределение на богатства от богатите към по-бедните. С настъпването на неолиберализма и глобализацията обаче се намаляват както данъчните ставки, по този начин и делът, който наетите получават от брутния вътрешен артикул. Отново се появява голямо неравенството, съпоставимо с това от преди 100 години. Пикети приканва за преразпределение на Брутният вътрешен продукт от горната страна надолу и по-високи налози за капиталистите.
До тук разгледах единствено материалните провали от неолиберализма за необятните прослойки на популацията. Неолибералният капитализъм промени обаче и ценностната система. Заличи идеалите и общите дела. Предизвика свръхиндивидуализъм и свръхегоизъм. Тласна към осамотяване. Всеки е предназначен да се осъзнае като самостойна, самотна единица и да поведе битка за оцеляване против всички останали. Разбираемо етиката и респектът един към различен губят значение, както и готовността за взаимопомощ. Въобще чувството за принадлежност към общественост чезне. Взаимовръзките в общността се разпадат.
Дали държавното управление на Кирил Петков ще дръзне да сложи за полемика въпроса чия действително е България през днешния ден? Дали ще успее да стане министър-председател на всички българи? Дали в действителност ще прекъсне гигантското плячкосване на страната, провокирано от корупция? Дали ще осъзнае и противостои и на неолибералните провали за обществото? Или ще продължим да се залъгваме с " велики " достижения, нови вложения и невъобразим прогрес, до момента в който нацията ни чезне? Докато демографската злополука я лишава от бъдеще? Много скоро няма да има кой да работи на капиталистите, няма да има кой да заплаща налози, кой да заплаща за пенсии и т. н. За 30 година сме изгубили близо 30% от българското население. Липсва обединителната национална идея, която още веднъж да ни накара да се почувстваме обединен народ, да върне очакванията, да въодушеви за основаване на бъдеще.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ